Решение № 513 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2011 г.

Решение № 513 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 641 от 30.05.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 05.07.2011 г. по гр. д. № 7528/2010 г. на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Д. Х. Г. от [населено място] против Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 037 от 18.05.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "инспектор-юрист" в ТД на К., [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ в размер на 4614,75 лева. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и в частност за обхвата и съдържанието на дисциплинарното нарушение "злоупотреба с доверието на работодателя". Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, работникът е злоупотребил с доверието на работодателя, когато възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено или от тях е извлечена имотна облага. Неизпълнението на задължението по чл. 126, т. 9 от КТ за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател, предвид което злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само когато работникът е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си положение, работникът е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя за констатирано дисциплинарно нарушение, извършвано от ищеца, изпълняващ длъжността "инспектор-юрист" в ТД на К., [населено място], в периода 01.06.2006 г. - 01.12.2006 г., съставляващо злоупотреба с доверието на работодателя. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на закона, тъй като извършените от уволнения служител действия - неизпълнение на задължението да не извършва по време на трудовото си правоотношение стопанска дейност като едноличен търговец, не съставляват злоупотреба с доверието на работодателя. Този извод съдът е формирал, приемайки, че дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ "злоупотреба с доверието на работодателя" предполага умишлени действия по извличане на имотна облага, каквито уволнения служител не е осъществил. Прието е, че констатираните от работодателя нарушения биха могли евентуално да обусловят налагане на дисциплинарно наказание по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ "други тежки нарушения на трудовата дисциплина", но не и наказание за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, поради което е отменил уволнението като незаконно, възстановил е служителя на заеманата преди уволнението длъжност, присъждайки му обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В касационната жалба против решението на Софийски градски съд, постъпила от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 190, т. 4 КТ и е формирал неправилен извод за незаконност на уволнението. Ответницата по касационната жалба Д. Х. Г. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените с касационната жалба оплаквания са основателни. Основателно е оплакването за неправилно приложение на чл. 190, т. 4 КТ. Предвид гореизложените мотиви за обхвата и съдържанието на дисциплинарното нарушение "злоупотреба с доверието на работодателя", изводът на съда, че липсата на умишлени действия по извличане на имотна облага не съставляват нарушение по чл. 190, т. 4 КТ е неправилен. От доказателствата по делото е установено, че ищецът е нарушил вмененото му по длъжностна характеристика задължение, по време на действие на трудовия договор като "инспектор-юрист" в ТД на К. да не упражнява търговска дейност - условие за работещите по трудово правоотношение служители в държавната администрация по чл. 107а, ал. 1, т. 2 КТ - несъвместимост с дейност като едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, чл. на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. Установено е, че в периода след сключване на трудовия договор до 30.11.2006 г. ищецът, успоредно с работата си в държавната администрация е имал и качество на едноличен търговец с фирма "Д. - Д. Г. ", вписана в търговския регистър по фирмено дело № 559/1991 г. на Габровски окръжен съд, а до 18.12.2006 г. участие като съдружник в [фирма], [населено място]. Документи, удостоверяващи изискването да не упражнява адвокатска професия и търговска дейност не са били представени от ищеца и към 30.11.2006 г., когато работодателят е констатирал, че служителят не е прекратил дейността си като търговец и след изискването им от работодателя на 04.12.2006 г. С извършените действия ищецът е компрометирал оказаното му от работодателя доверие при възлагане на длъжност в държавната администрация, което съставлява нарушение на изискването за лоялност към работодателя по чл. 126, т. 9 от КТ - дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ, обуславящо налагането на дисциплинарно наказание уволнение. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск за отмяна на дисциплинарното уволнение се отхвърли като неоснователен. Предвид обусловения им характер като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение