Решение № 15817 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3780/2011 г.

Решение № 15817 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3780/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "НВГ Инженеринг" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 84/17.01.2011 г., постановено по адм. дело № 931/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 160902214/05.03.2010 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 261/16.04.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 858,57 лв. и прилежащи лихви 9 046,60 лв. за данъчен период месец декември 2006 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът е елиминирал като доказателства представения ревизионен акт на прекия доставчик на СМР - услугите "Ем Ер Трейд" ЕООД, ведно със заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Според касатора неправилно съдът е приел, че прекият доставчик не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за доставките. Касаторът акцентира, че процесните СМР са били предмет на последващи доставки, по които изпълнител е жалбоподателя. Твърди, че неправилно съдът е игнорирал представените писмени доказателства, които доказват реално изпълнение на процесните СМР и те доказват възникналото между страните по договора търговско правоотношение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Мариянка Лулчева, като същата е представила и писмени бележки. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призван не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховния административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "НВГ Инженеринг" ООД против РА № 160902214/5.03.2010 г. за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 858,57 лв. и прилежащи лихви 9 046,60 лв. по фактури с предмет СМР, издадени от "Ем Ер Трейд" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че макар доставчикът да е декларирал, че към датите на извършване на услугите е имал 6 бр. наети работници на трудов договор, както и е разполагал с наети транспортни средства, не е доказано реалното извършване на доставките на услуги именно от посочения във фактурите пряк доставчик. В този смисъл съдът е приел, че след като прекия доставчик не разполага със собствени активи, а няма данни и твърдения, че процесните СМР са извършени чрез подизпълнител, то правилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на получателя по процесните фактури. За представения по делото ревизионен акт на прекия доставчик № 160900348/5.06.2009 г. съдът е изложил мотиви, че некоригираното за процесните данъчни периоди на начисления ДДС, не е доказателство за реалността на доставките по издадените фактури, по които се иска данъчния кредит. Обсъдено е от съда, че обстоятелството, че първоначалните възложители на СМР - Община - гр. Ракитово и "Напоителни системи Пловдив" АД са приели готовите обекти, по които жалбоподателят е изпълнител, не променя извода за нереалност на доставките по процесните фактури. Според съда дори да се приеме, че СМР-та са извършени, то от събраните по делото доказателства не се доказва, че те са извършени именно от издателя на фактурите. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза според съда се доказва само отразяване на фактурите и начисляването на ДДС по тях от доставчика, но начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) не води до извод и за реалност на доставките, а е само едно от необходимите условия за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно. Няма спор между страните по делото, че между "НВГ Инженеринг" и "Ем Ер Трейд" ЕООД е сключен договор от 29.10.2006 г. за извършване на следните СМР: "Изграждане на подпорна стена в кв. 106 в гр. Ракитово", "Благоустрояване на ул. "Димо Хаджидимов" в гр. Ракитово" и "Корекция на р. Стряма, участък с. Калековец - с. Трилистник". Наличието на договор, както нееднократно е приемал в свои решения ВАС, I отделение е доказателство само за възникнали облигационни взаимоотношения между страните, които са го сключили, но за целите на ЗДДС това не е достатъчно, тъй като доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС (отм.) е извършването на услуга, което потвърждава становището, че наличието на договор не е достатъчно да обоснове реалност на доставка, тъй като договорът е само една предпоставка, след възникването на която е необходимо да са налице действия по осъществяване на договорената услуга. Наличието на приемателно-предавателни протоколи правилно съдът е приел, че не доказват извършването на процесните СМР, тъй като е установено от ревизията, че посочените от прекия доставчик 6 бр. работници, назначени на трудов договор са били на трудов договор, но в друга фирма - "Лем Комерс" ЕООД, а не при "Ем Ер Трейд" ЕООД. Нещо повече от писмените обяснения, дадени пред ревизиращите органи тези физически лица категорично са заявили, че никога не са работили за "Ем Ер Тред" ЕООД. Оттук е изведен и законосъобразния извод от съда, че не е доказана кадровата обезпеченост на доставките, т. е. на работници, които да изградят подпорната стена, да благоустроят посочената в договора улица в гр. Ракитово и да извършат корекция на р. Стряма. Посочените по време на ревизията от доставчика наети транспортни средства - булдозер и автомобил "ГАЗ" е прието от приходните органи, че макар от 06.11.2006 г. да съществува договор за наем с "Лем Комерс" ЕООД, при проверка в СДВР е установено, че наемодателят няма регистрирани транспортни средства, което води до извод, че няма какво да отдаде под наем, а относно посочения автомобил "ГАЗ-53 С 51-32Ч е установено, че той е регистриран на името на "Прима" ИП ЕООД, но е спрян от движение, считано от 1.10.2006 г. При така установените обстоятелства по време на ревизията, необорени от касатора, законосъобразни са изводите на съда, че не е доказано прекият доставчик да е разполагал с обезпеченост за извършване на процесните СМР, което води до извод, че те не са извършени от него. Правилно съдът е счел, че наличието на съществени СМР на обектите, които са фактурирани не е достатъчно за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, след като няма категорични доказателства, че издателят на фактурите е действителният изпълнител на услугите. След като декларираните от издателя на фактурите обстоятелства са опровергани още в хода на ревизията, не може да се приеме тезата на касатора, че именно посочения доставчик в процесните фактури е истинският извършител на услугите по договора от 29.10.2006 г. Наличието на ревизионен акт на доставчика не достатъчно доказателство за реалността на доставките. На първо място той не може пряко да обвърже претендираното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като няма идентитет на страните. На второ място в ревизионния акт на издателя на фактурите не е изследван въпросът за реалността на доставките, по които се претендира правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл са законосъобразни изводите на съда, че последващите доставки от касатора не обосновават извършването на процесните СМР от "Ем Ер Трейд" ЕООД, след като не е доказано че последният, а не някой друг е извършителят на процесните услуги. Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице посочените в касационната жалба нарушения и затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,