Решение № 6059 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2407/2012 г.

ВАСПетчленен състав27.04.2012 г.докладчик Пенка Гетова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14326 от 7.11.2011 г. по адм. дело № 6628/2011 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6059 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2407/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на "С. А. Н. -ПРО" ООД, гр. Варна, против решение № 14326 от 7.11.2011 г., постановено по адм. дело № 6628/2011 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), не изразява становище. Заинтересованата страна - "Лонгман Езиков Институт" ЕООД, гр. Варна, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1, поради което е допустима. Разгледана по същество, на основание предмета на касационната проверка по чл. 218 от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), образувано по жалба на "С. А. Н. - ПРО" ООД, гр. Варна, е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 503/20.04.2011 г. по преписка № КЗК-10/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). С него е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и 2 ЗЗК от страна на "Лонгман Езиков Институт" ЕООД, гр. Варна, както и нарушение по чл. 35, ал. 1 и 2 ЗЗК във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 от страна на Таня Красимирова Дамянова. Преценявайки законосъобразността на оспореното административно решение, съгласно чл. 146, ал. 1 АПК и на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата е неоснователна. Основното твърдение на дружеството-жалбоподател е това, че "Лонгман Езиков Институт" ЕООД, като използва основното съчетание "Лонгман", всъщност недобросъвестно използва чужда търговска марка, с което се създава визуално, фонетично и смислово впечатление в потребителите, с което се увреждат интересите им и представлява нарушение по чл. 35, ал. 1 и 2 ЗЗК. Съдът е приел за законосъобразен извода на Комисията за защита на конкуренцията, че дружествата не осъществяват стопанската си дейност на един и същ пазар, поради което не се намират в конкурентни отношения, което обстоятелство изключва приложението на общата забрана по чл. 29 ЗЗК. Безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е разпространител на учебна литература с марка "Лонгман", а ответното дружество организира и провежда обучение по чужди езици, поради което не са в отношения на конкуренция. От доказателствата по делото е безспорно установено, че дружествата не осъществяват стопанска дейност на един и същ продуктов пазар, което е абсолютна предпоставка за съставомерност на действията на "Лонгман Езиков Институт" ЕООД, гр. Варна, в хипотезите на нарушенията по чл. 29 и чл. 35 ЗЗК, както правилно е прието от КЗК и споделено от съдебната инстанция при упражнения съдебен контрол. Решението е правилно. При постановяването му съдът е приложил законосъобразно материалния закон. При изследване наличието на предпоставките за приложение на общата забрана по чл. 29 ЗЗК законосъобразно е прието, че в случая не се осъществява стопанска дейност от двете дружества на един и същ пазар по смисъла на определението му, дадено в § 1, т. 15 ДР на ЗЗК, което изключва наличие на конкуренция. Обоснован е изводът на съда, че закрилата по чл. 35, ал. 2 ЗЗК е приложима само когато бъде установено, че при сравняването на две марки, освен смисловото или фонетичното им съдържание, използването на марка е по начин, който може да засегне негативно интересите на конкурентите. От доказателствата по преписката е безспорно установено, че дружествата не осъществяват стопанска дейност на един и същ продуктов пазар, което е абсолютна предпоставка за съставомерност на действията на "Лонгман Езиков Институт" ЕООД в хипотезите на нарушенията по чл. 29 и чл. 35 ЗЗК, както законосъобразно е прието от КЗК и съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, предложение първо, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1