Решение № 1309 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13425/2011 г.

Решение № 1309 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13425/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 237 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по искане на Николай Валентинов Ананиев, гр. Кърджали, за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, на влязлото в сила решение № 8106 от 8.06.2011 г. по адм. дело № 10662/2010 г. на Върховния административен съд, първо А отделение, с което е отменено решение № 1046 от 12.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1437 по описа за 2009 г. на Административен съд - Пловдив и е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 900057/25.06.2009 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, потвърден с решение № 531 от 6.08.2009 г., с който са му определени данъчни задължения по реда на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС, представляващи ДДС за внасяне в размер 63455.63 и лихва за забава - 19414.41 лв. за данъчните периоди - 15.11. - 31.12.2005 г., м. 09, м. 10, м. 11, м. 12 2006 г., м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12 2007 г. и м. 11 2008 г. Искателят поддържа, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, тъй като основният мотив, с който тричленният състав на ВАС е отменил решението на АС Пловдив и е отхвърлил жалбата срещу посочения ревизионен акт е, че в подадените годишни данъчни декларации сам е декларирал получени доходи, а декларацията е обвързваща за подателя, за НАП и за съда и декларираните данни не могат да бъдат променяни с ревизионния акт или съдебното решение. В тази връзка представя постановление за прекратяване на наказателно производство от 4.01.2011 г. на районна прокуратура - Кърджали, с което е прието за безспорно установено, че подадените ГДД са неистински - а именно, че са неверни и неавтентични. Иска отмяна на посоченото съдебно решение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, преценявайки допустимостта на искането и неговата основателност на релевираното основание прие за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. За да са нови по смисъла на закона, фактите не трябва да са били вече включени във фактическия материал по делото докато същото е било висящо. Същевременно, фактите не трябва и да са новосъздадени, т. е. да са възникнали след приключването на устните състезания. Констатираното в представеното постановление е било предмет на обсъждане както в производството пред първоинстанционния съд, така и в това пред ВАС. Още повече, мотивите за прекратяване на наказателното производство са въз основа показанията на Ананиев, както и на първоинстанционното решение, което в последствие е отменено. От изложеното следва, че обстоятелствата, с които искателят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, не са нови, както изисква текстът на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като са включени във фактическия материал по делото. От друга страна с прокурорското постановление не се установява по категоричен начин неистинността на подадените от искателя ГДД и не се ползва със сила на присъдено нещо. Същото не обвързва съда при решаване спора по същество. Следва да се добави, че по време на съдебното производство Ананиев не е направил никакво възражение за наличието на висящо наказателно производство, резултата от което би имал значение за правилното решаване на административния спор. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия,