Решение № 180 от 5.08.2013 г. на ВКС по н. д. № 247/2013 г.

Решение № 180 от 5.08.2013 г. на ВКС по н. д. № 247/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 от НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите М. В. М., А. Н. В., Г. Д. П., Г. И. Т., М. Г. Г., Г. Ж. Д., В. С. В. и М. Ц. М. против присъда № 256 от 25.10.2012 г. постановена по ВНОХ дело № 185/2012 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия М. М. се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се излагат съображения, че в нарушение по чл. 303, ал. 1 и 2 от НПК осъдителната присъда почива изцяло на предположения. В жалбите на подсъдимите А. В., Г. П. и Г. Т. се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1т. 1 и 2 от НПК, които в допълнението към тях направено по реда на чл. 351 от НПК от защитника им адв. А. С. се мотивират с превратен и едностранчив анализ на доказателствата, довел до осъждането им при недопустимо предположение В жалбата на подсъдимия М. Г. се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с осъждането му по обвинение, което не е доказано по несъмнен начин и с неоснователен отказ деянието да бъде квалифицирано като по леко наказуемо престъпление поради възстановяване на присвоените парични средства. В жалбата на подсъдимата Г. Д. се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК като се излагат съображения за неправилно приложение на закона с осъждането й по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна. В жалбата на подсъдимия В. В. се поддържат всички касационни основания по чл. 348 от НПК, като се излага съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в разглеждане на делото от незаконен състав. В жалбата на подсъдимия М. М. се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, които в допълнението към нея направено по реда на чл. 351, ал. 1 от НПК се мотивират с неизпълнение указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение и с осъждането му при липса на достатъчно годни доказателства за обективната страна от състава на престъплението. В съдебно заседание жалбоподателите лично и чрез защитниците си поддържат жалбите по изложените в тях основания и молят новата присъда на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъдат оправдани или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. От жалбоподателя М. Г. в условията на алтернативност се иска присъдата да бъде изменена като бъде приложен по-леко наказуем материален закон. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 31 от 8.06.2011 г. постановена по НОХ дело № 475/2010 г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимите Г. Т., М. Г., Г. Д., В. В., А. В., М. М., М. М. и Г. П. за невиновни в това всеки от тях да е присвоил през 2006 г. инкриминираните им суми, в условията на продължавано престъпление и в качеството му на длъжностно лице "Технически сътрудник-контрольор" в Управление "Пътни такси и разрешителни" към Граничен сектор- Русе поверени им в това им качество, като за улесняване на присвояването всеки да е извършил престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК, поради което ги е оправдал по предявените обвинения по чл. 202, ал. 1т. 2 от НК. С присъда № 256 от 25.10.2012 г. постановена по ВНОХ дело № 185/2012 г. Великотърновският апелативен съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимите за виновни в това, че в качеството си на длъжностни лица "Технически сътрудник- контрольор" в Управление "Пътни такси и разрешителни" на Граничен сектор-Русе присвоили в условията на продължавано престъпление чужди пари връчени им в това им качество да ги пазят и управляват, като за улесняването им извършили престъпления по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 и ги е осъдил по чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201, чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК както следва: Г. Т. на 14.02.2006 г. на десет пъти присвоил общо сумата от 480 лв, за което му наложил наказание една година лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години; М. Г. на 13.02.2006 г. на осем пъти присвоил общо 481 лв, за което му наложил наказание една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години; Г. Д. на 25.02.2006 г. на осем пъти присвоила общо 403.50 лв, за което й наложил наказание една година лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години; В. В. на 23.02.2006 г. на осем пъти присвоил общо 532 лв, за което му наложил наказание една година лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години; А. В. на 21.02.2006 г. присвоила общо 793.50 лв. за което й наложил наказание една година лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от три години; М. М. на 20.02.2006 г. на седем пъти присвоил общо 431 лв, за което му наложил наказание една година лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от три години; М. М. на 27.02.2006 г. на десет пъти присвоил общо 524.50 лв, за което му наложил наказание една година лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от три години и Г. П. на 26.02.2006 год на пет пъти присвоил общо 230 лв., за което му наложил наказание една година лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от три години. На основание чл. 202, ал. 3 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК съдът е лишил всички подсъдими от правото да заемат длъжността "Технически сътрудник - контрольор" в Управление "Пътни такси и разрешителни" на Граничен сектор, както и да работят в агенция "Митници" за срок от по една година от влизане на присъдата в сила. От всички жалбоподатели се поддържат идентични оплаквания, свеждащи се до осъждането им по обвинения, които не са доказани и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон в резултат на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно. По същество доводите на жалбоподателите се свеждат до нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствените източници, довели до ангажиране на наказателната им отговорност без да са доказани фактите включени в предмета на доказване по чл. 102, т. 1 от НПК относно извършените деяния и участието им в тях. В този смисъл са изложените съображения, че осъдителната присъда на въззивната инстанция е постановена в отклонение с изискванията по чл. 303, ал. 1 и 2 от НПК, като изводите за виновността им са направени при недопустими предположения и въз основа на доказателства, които не са събрани при условията и по реда на НПК. Те са идентични с възраженията им при разглеждане на делото в първата инстанция и като становища пред контролиращите съдебни състави, в това число и пред Върховния касационен съд при първото разглеждане на делото в подкрепа на искането за потвърждаване на оправдателната присъда. Русенският окръжен съд и Великотърновският апелативен съд, който е извършил първата въззивна проверка са ги възприели, като са преценили, че са налице достатъчно данни за извършени длъжностни присвоявания от осемте подсъдими, улеснени от извършени престъпления по чл. 282 от НК /стр. 19 от мотивите към присъдата/, но надлежно събраните по реда на НПК доказателства не водят до извод за категорична доказаност и в какъв размер на нерегламентираната облага под формата на събрани от водачите на МПС и неотчетени такси за преминаването им през съоръжението "Д. мост". Този извод е възприет и от въззивния състав постановил решение № 275 от 25.11.2011 год по ВНОХ дело № 293/2011 г., който макар да е посочил известни различия, свързани с преценката на доказателствата, е приел, че не водят до промяна на крайния извод за недоказаност на обвинението. Върховният касационен съд, който е бил сезиран с протест, в който са развити доводи за съществено нарушение на задълженията от въззивния съд за обективното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, довели до нарушение на материалния закон и до неоснователно потвърждаване на оправдателната присъда, им е отговорил и е изложил достатъчно основани на данните по делото и закона съображения, поради които ги е възприел. При констатираната и неотстранена от въззивния състав доказателствена необезпеченост на обвинението от страна на органа, който го повдига и поддържа, послужила като основание за потвърждаване на оправдателната присъда, му е припомнил задължението по чл. 107, ал. 2 от НПК за събиране на доказателства и по свой почин, когато това е необходимо за разкриване на обективната истина. Касационният състав е приел за основателен и довода на прокурора, че без основание е отказано уважаването на доказателствените му искания. По тези съображения е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В отменителното решение е дал конкретни указания да отстраняване на допуснатите нарушения, рефлектирали върху правилността на формиране на фактическите му и правни изводи. При новото разглеждане на делото въззивният състав е изпълнил тези указания, като е провел съдебно следствие, при което е допуснал и разпитал в качеството на свидетел Й. Д., началник сектор Икономическа полиция, изискал е и приложил от Агенция Митница- София оригиналните лични отчети на подсъдимите за месец февруари 2006 г., справки за ползваните от тях лични печати и справка от ОД МВР [населено място] за преминалите на инкриминираните дати през ГКПП "Д. мост" товарен изход, с какъв вид и регистрационен номер автомобили, лицата, за които в обвинителният акт е посочено, че са заплащали такси за преминаване, които не са отчетени. Събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрал, е обсъдил самостоятелно в логическата им връзка и макар подробно да не е аргументирал какви нарушения са допуснати при оценката им и направените от тях фактически и правни изводи, е посочил обстоятелствата, които приема за установени относно взетото решение за доказаност на авторството на деянието на всеки един от тях по несъмнен и категоричен начин, а като резултат от това за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането им. Изводът му, че подсъдимите са осъществили съставите на престъплението и в обемите, в които ги е признал за виновни и осъдил, не е израз на някаква предубеденост, като последица от нарушение на правилата за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Решението си е взел на базата на многобройните доказателствени материали, събрани и проверени в съдебното следствие, анализирани и оценени съобразно действителното им съдържание, без нито един от тях да е пренебрегнат или съдържащите се в него фактически данни да са оценени в разрез с правилата на формалната логика. Доколкото избраният подход при изготвяне на новата присъда да е в известно отклонение от задълженията му по чл. 339, ал. 3 във вр. с чл. 305 от НПК, изразило се в липса на подробен анализ на всички доказателства, не може да се приеме за съществено и да доведе до извод за пълна липса на мотиви. Макар и кратки в мотивите са изложени достатъчно съображения в подкрепа на направените изводи. Приетите от него фактически обстоятелства, че на датите посочени в обвинителния акт всеки от подсъдимите е работел по трудов договор на длъжността "технически сътрудник-контрольор" в Управление "Пътни такси и разрешители" с месторабота ГКПП "Д. мост" - "тежко трасе", като в служебните им задължения влизало и събирането на нормативно определените такси от водачите на преминаващите през съоръжението товарни автомобили, издаването на подпечатани с личните им печати квитанции за получените суми и отчитане на събраните суми, че през месец февруари всеки от тях пропускал част от автомобилите, като събирал цялата или част от дължимата такса, не издавал квитанции и не отчитал събраната сума по установения ред, а я присвоявал за себе си, не са направени само и единствено, защото през това време са били на работа, автомобилите с водачите им са напуснали страната и нито един от тях не твърди да е заплащал таксата на "леко трасе", през което преминавали друг вид превозни средства, в какъвто смисъл е оплакването на жалбоподателите. Показанията на водачите на автомобилите са пряк източник на доказателства за интересуващите процеса факти. Под страх от наказателна отговорност и без наличието на обстоятелства, които биха ги мотивирали умишлено да навредят на подсъдимите, като им припишат престъпления, които не са извършили, всеки от тях е установил на коя дата, с какъв автомобил, през кое трасе е преминал и каква такса е заплатил. За съобщените от тях факти се съдържат данни и в други доказателствени източници, информацията от които точно е оценена. На Стр. 13-14 от мотивите на новата присъда въззивният състав е изложил достатъчно аргументи, поради които не е възприел основните им възражения за липса на доказателства относно авторството на деянията, предвид съществуващата технологична възможност водачите на тежкотоварните автомобила да преминат през изход "леко трасе", предназначен за автобуси и леки автомобили и там да заплатят таксата за преминаване. Изводите си е направил, като с основание е кредитирал многобройните свидетелски показания, които са еднозначни в смисъл, че не е имало случаи при който да са преминали през изход "леко трасе" и там да са заплащали пълната или частична такса. Показанията им са допълнени и подкрепени от показанията на разпитания свидетел Й. Д., който е участвал в полицейската проверка по повод станалите известни факти за незаконосъобразни действия на служителите на "тежко трасе", изразили се в събиране на такси от водачите на превозните средства без тяхното отчитане. Свидетелската му годност не е оспорена, не е участвал в същото производство в друго процесуално качество и е възпроизвел личните си впечатления относно организацията на работа и съобщеното му устно и писмено от шофьорите, всеки от които е установил мястото и начина на преминаването си. Категорични са възприетите показания на свидетелите Р. Б., Р. И., Б. П. В., В. Г., К. Г., В. К., П. А., М. М., които добросъвестно са установили, че е знаели да съществуващата практика да се плаща половин такса на служителите на гишето без документ и се възползвали от нея, когато не е било необходимо с документ да отчитат направения разход, а също и показанията на всички останали свидетели, преминали през този месец през пропусквателния пункт и обслужени от подсъдимите. Показанията им не могат да бъдат отхвърлени като недостоверни, както се поддържа от жалбоподателите, само защото те самите реално са участвали в "престъпната схема" и уличавали себе си в престъпление или защото не са посочили индивидуализиращи белези на лицата, на които са давали паричните средства. Физическият контакт между водачите на превозните средства и длъжностните лица, събиращи таксите е бил ограничен, но са събрани достатъчно други доказателства от които са приети за доказани времето на преминаване на товарния автомобил и кой от подсъдимите е бил на работа. Изясняването на интересуващите процеса факти със свидетелски показания е било затруднено предвид отдалечения период за който са свидетелствали, което е наложило да им бъдат четени показанията от досъдебното производство, дадени в период по-близък до деянието. Това обаче не ги лишава от конкретика и не налага извода, че са недостоверен източник на доказателства. Във връзка с доказателствената дейност на контролирания съд да събере необходими доказателства следва да се посочи и пропуснатата възможност за приобщаване към доказателствените материали на показанията, които част от свидетелите са дали в досъдебното производство. Това нарушение не може да се прецени като съществено защото за установените от тях факти са събрани достатъчно други писмени и гласни доказателствени средства за създадената организация за преминаване през двете обособени трасета и съществуващата практика за събиране на такси без издаване на документ и отчитане. Свидетелят Й. Д. е участвал в извършената проверка на дейността на всички служители, които са били на работа през месец февруари на това трасе, но не е извършил действия по разследването по настоящото дело и показанията му са годен източник на доказателства. Установеното от него, че при проведената полицейска операция на 28.02.2006 г. са спрени за проверка след пропускането осем товарни автомобила и е констатирано, че водачите им са заплатили такси за преминаване пред "Д. мост" но не са им издадени квитанции отразява личните му възприятия за тези факти. Свидетелят С. Кръстев е установил и факта, че служител на гранична полиция на първата комендатура не е допускал влизането на товарни автомобили през лекото трасе, а ако това е ставало в изключителни случаи, е насочвал шофьора за заплащане на такса на гишето за товарни автомобили. Съдът не е пренебрегнал оневиняващите ги доказателствата и не ги е отхвърлил без основание. Макар и накратко е посочил съображенията си за отхвърляне обясненията им, които са източник на доказателства. Показанията на св. Ш., който от позицията на своите професионални функции е установил организация на работа, допускаща възможност за преминаване на автомобили от тежко през леко трасе и заплащане там на таксата са обсъдени, но не могат да бъдат ценени в предлагания от жалбоподателите смисъл, а именно че пътната такса е било възможно успешно да бъде платена на всяко от двете места. Те противоречат и на установените от возачите на товарните автомобили факти, че в определени периоди имало струпване на автомобили и се налагало продължително изчакване, но никога не са пренасочвани на "леко трасе". Не е игнорирана без основание и представената в първоинстанционния съд квитанция за платена такса издадена за моторно превозно средство, управлявано от разпитания свидетел К. Й., по време на смяна на под. П.. Тя с основание не е възприета, защото не съдържа необходимите реквизити и не е подпечатана с личния му печат. Дори и да се приеме за годно доказателство е в противоречие с твърденията на подсъдимите за пренатовареност в работата им, налагаща товарни автомобили да се обслужват от "леко трасе". При приетите от кредитираните доказателства фактически обстоятелства, че всеки от подсъдимите, в качеството си на технически сътрудник- контрольор в Управление "Пътни такси и разрешителни" по време на дежурството си пропускал да преминат през "тежко трасе" автомобили, като събирал от водачите им цялата или част от дължимата такса, не им издавал квитанция, не отчитал получените парични средства, а ги присвоявал за себе си, въззивната инстанция не е възприела правния извод на решаващия съд за недоказаност на обвинението. Изложила е достатъчно съображения, поради което е приела, че са налице съставомерните признаци от състава на престъплението длъжностно престъпление и улесняващите ги престъпления и е приложила точно материалният закон, като ги е осъдила. Представеното и прието от въззивната инстанция писмено доказателство от жалбоподателя М. Г. за изпълнено задължение по посочената в него прокурорска преписка не е основание за смекчаване наказателното му положение чрез приложение на по-леко наказуем материален закон, в какъвто смисъл е искането му. От вносната бележка не може да се направи извод, че с внесената сума, значително по висока от предявената с обвинението, представлява внасяне или заместване по смисъла на чл. 205 от НК на предмета на престъплението. Неоснователен е довода на жалбоподателя В. В. за постановяване на въззивната присъда от незаконен състав. Законодателят в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от НПК изчерпателно е посочил основанията, при които съдия не може да участва в състава на съда при постановяване на съдебния акт. В т. 1 са изброени хипотези, при които той е участвал при вземане на решение по въпросите за вината и наказателната отговорност. Участието на съдията И. Т. във въззивното производство при постановяване на определение № 53 от 22.10.2010 г. с което е извършена проверката на разпореждане на първоинстанционния съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, не е от категорията на съдебните актове, при които е взето становище по същността на обвинението, поради което не може да се приеме, че е формирал мнение и на това основание е бил длъжен да се отведе от участие по него. В подкрепа на оплакването на жалбоподателя В. В. за явна несправедливост на наказанието не се излагат конкретни съображения. Наказанието му е определено в рамките на закона, предвидени в особената част на НК за престъплението. Индивидуализирано е в размер на минимума от една година, като е преценена точно относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 от НК и са съобразени целите по чл. 36 от НК. По малко по размер наказание би могло да бъде наложено само при условията на чл. 55, ал. 1т. 1 от НПК, а по делото основания за приложение на тази норма не са налице. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивната присъда на Великотърновския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 от НПК