Решение № 50076 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3950/2021 г.

Решение № 50076 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3950/2021 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С въззивното решение № 649 от 14.06.2021 г., постановено гражданско дело № 629/2021 г., Софийският апелативен съд, гражданска колегия, 12-ти състав е отменил частично /по размер/ първоинстанционното решение № 261066 от 9.11.2020 г., постановено по гражданско дело № 14536/2018 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I-12 състав, в частта, с която е осъден ответникът Център за спешна медицинска помощ – гр. София /ЦСМП - София/, на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на ищцата А. П. П. сумата над размера от 100 000 лв. до уважения размер от 150 000 лв. и на П. Г. О. над 80 000 лв. до уважения размер 150 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Г. В. П. настъпила на 4.08.2018 г., в резултат от осъществено бездействие от служители на ЦСМП – София да изпълнят задължението си да му осигурят спешна медицинска помощ, ведно със законната лихва върху разликата, за периода от 1.11.2018 г. до окончателното плащане, като в отменената част е отхвърлил исковете. Решението е постановено при участието на трето лица-помагач на ответника Застрахователно акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД /ЗАД "ОЗК Застраховане" АД/. С определението по чл. 288 ГПК № 156 от 15.04.2022 г. е прието, че подадените касационни жалби от ЦСМП – София и ЗАД "ОЗК Застраховане" АД са допустими и касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за разпределянето на доказателствената тежест между страните по исковете за непозволено увреждане поради противоречие на приетото в обжалваното решение, че и ответникът носи тежест на доказване на причинната връзка между увреждащото деяние и вредите с практиката на ВКС - решение № 147 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 582/2011 г. и решение № 142 от 20.06.2017 г. по гр. д. № 3673/2016 г., ІV-то г. о. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване касаторите считат, че по иска по чл. 49 ЗЗД доказването на причинната връзка между увреждането и причинените вреди е изцяло в тежест на ищеца. Поддържа се двамата касатори, че въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила – чл. 154 ГПК и следва да бъде отменено, а предявените искове да се отхвърлят като неоснователни поради недоказване от ищците на причинната връзка между смъртта на техния наследодател и неизпращането на линейка от ответника - Центъра за спешна медицинска помощ – гр. София за оказване на помощ при настъпило животозастрашаващо състояние на спешното състояние на пациента на 4.08.2018 г. Ответниците А. П. П. и П. Г. О. изразяват становище в отговорите на касационните жалби и писмената защита, че не е допуснато нарушение на практиката на ВКС по поставения правен въпрос и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Според тях внимателният прочит на съдебния акт показва, че няма грешка в разпределяне на доказателствената тежест от съда, защото той е разгледал в своята съвкупност всички доказателства и е обсъдил доводите на страните като това е довело до извод за установена пряка причинна връзка между бездействието на служителите на ЦСМП-София и настъпването на смъртта на пациента. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване: Според практиката на ВКС, включително и в посочените в определението за допускане на касационното обжалване решения, се приема, че фактическият състав на непозволеното увреждане включва следните елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумира само вината, но не и останалите елементи на фактическия състав. От правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК следва, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато претенцията на ищеца се основава на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и той твърди, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на служители на ответника, той следва да докаже, че е осъществено противоправното действие или бездействие, че в резултат на деянието е претърпял вреди, както и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Ответникът по този иск носи тежестта да докаже своите правоизключващи възражения. Същевременно в практиката на ВКС - решение № 139 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 151/2020 г., III г. о. се приема, че при непозволено увреждане от медицинска дейност, при твърдение за последици за живота и здравето на увреденото лице, в причинна връзка с деликта, съдът не може да изгради становище по релевантните а спора факти, а следва да назначи вещо лице. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, според която вещо лице се назначава по искане на страната или служебно от съда, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания, каквито съдът не притежава. Ако първоинстанционният съд не е назначил вещо лице и е решил спора въз основа на писмените доказателства - епикризи, медицински изследвания, медицински удостоверения и др. и пред въззивния съд е направен довод, свързан с недоказването на причинната връзка от фактическият състав на непозволеното увреждане, въззивният съд следва да отстрани допуснатото от първата инстанция нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК и да назначи вещо лице, дори и такова искане да не е направено от страните. В този смисъл са и разясненията в ТР 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. По основателността на касационната жалба. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че съгласно Раздел I, т. 2 от медицински стандарт "Спешна медицина", основна цел на упражняването на медицинската специалност "Спешна медицина", е да бъде прекъснато развитието на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи спешни състояния при пациента. Според въззивния съд по настоящото дело е безспорно установено, че тази цел не е изпълнена - започналото развитие на животозастрашаващото състояние на пациента не е било прекъснато, не е бил направен и опит да бъде прекъснато /не е изпратен екип на Бърза помощ/, а е продължило своя ход до настъпването на леталния изход. Съдът е приел за неоснователно възражението в отговора на исковата молба на ответника ЦСМП - София, че смъртта на Г. П., настъпила на 4.08.2018 г., е била неизбежен резултат от онкологичното му заболяване, и не би могла да бъде предотвратена. Според въззивния съд медицинските документи – епикризи, резултати от образно изследване и др. установяват, че Г. П. е бил изписан от Клиниката по пневмология на Болница Токуда на 17.07.2018 г. с подобрение, в добро общо състояние, като липсва медицински риск при изписването на пациента и той е насочен към онколог за започване на лечение, което опровергава извода за близка и неизбежна смърт на наследодателя на ищците в резултат от онкологичното му заболяване. Доказателствената тежест за установяване по несъмнен начин на релевираното възражение за неизбежност на леталния изход и невъзможност в този момент да бъде прекъснат процеса с ресурсите на ЦСМП – София, лежи върху ответника. При неосъществено пълно и главно доказване, че предотвратяването на смъртта на пациента е било невъзможно, възражението се явява неоснователно. По изложените съображения при отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, изводът на въззивния съд, че ответникът е следвало докаже неизбежност на леталния изход на пациента и невъзможността да бъде прекъснат животозастрашаващия процес с ресурсите на ЦСМП е в нарушение на процесуалните правила. Същевременно изводът му, че причинната връзка е доказана от ищеца, е изграден само въз основа на анализа на медицински документи, без да е изслушано вещо лице. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 предл. второ ГПК въззивното решение да се отмени и тъй като за решаването на делото е необходимо изслушване на медицинска експертиза, която да даде заключение за причинната връзка между неоказаната от служители на ответника спешна медицинска помощ и настъпилата смърт на наследодателя на ищците, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. По останалите доводи на касаторите ВКС не се произнася, защото въпросът за размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е обусловен от установяването на причинната връзка като предпоставка за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД. При новото разглеждане на делото в зависимост от крайния резултат, следва да се присъдят и разноските за касационната инстанция на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.