Решение № 668 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12855/2011 г.

Решение № 668 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12855/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Атанасова Куцарова и Добри Вълков Куцаров чрез техния пълномощник срещу решение № 1907/20.07.2011 г. по адм. д. № 1766/2011 г. на Административен съд гр. Варна. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират отмяната му. Ответникът по касационната жалба- началникът на РДНСК - Североизточен район чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-02-СИР-61/20.03.2011 г. на ответника, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен строеж, представляващ "преустройство на балконите пред детската стая и кухня на апартамент № 29 в блок 151, вх. 2, етаж 2", ж. к. Младост, II микрорайон, гр. Варна като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за извършен след 1990 г. строеж, за който не са издадени строителни книжа. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Тази последица може да бъде преодоляна, ако строежът е търпим. В този аспект търпимостта на строеж има отношение само към премахването му, но не и към узаконяването. С оглед времеизвършването на строежа, установено от свидетелските показания и писмено изявление на касатора Куцаров, изводът на съда за липсата на материалноправните предпоставки на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ за търпимост на строежа, е законосъобразен. От друга страна строежът не е деклариран в сроковете по § 16, ал. 2 и 3 ПЗРЗУТ, поради което подлежи на премахване като нетърпим. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на процесното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,