Решение № 11764 от 17.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2013 г.

Решение № 11764 от 17.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Дикода" ЕООД, представено от управителя Димчо Димчев, срещу решение № 2391/10.10.2012 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 988 по описа за 2012 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 031101963/31.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе относно установеното задължение за ДДС в размер 64 000 лева в д. п. м. 12.2009 г. и за лихва в размер 11 867.10 лева заради отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 19/30.12.2009 г., издадена от "Ем Консулт" ДЗЗД. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съществени процесуални правила и с материалния закон. Към първата категория основания за неправилност е отнесен пропускът на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за отсъствие на доставка, по която е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Обосновава се възникване на правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезите на авансово плащане или при продажба на изплащане, респ. договор за лизинг. Иска се отмяна на решението в оспорената част и на съответната част на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Варна ревизионния акт, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе, е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Дикода" ЕООД в размер 64 000 лева, упражнено в д. п. м. 12.2009 г. по фактура № 19/30.12.2009 г., издадена от "Ем Консулт" ДЗЗД с предмет на доставката продажба на употребяван специализиран автомобил бетон-помпа марка "Мерцедес" 1933 с рег. № ВТ6519ВА; установено е задължение за ДДС в размера на отказания данъчен кредит и за лихви в размер 19 793.16 лева. Според приходната администрация договорът за продажба на процесното МПС от 30.12.2009 г. не е във формата за действителност по чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, което изключва наличието на доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и възникването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, поради което данъкът е начислен неправомерно и не се следва данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Фактическите и правните изводи на съда в оспореното решение са изцяло съответни на тези на приходната администрация. Първостепенният съд е установил обвързаността на жалбоподателя и "Ем Консулт" ДЗЗД от договор за продажба на превозно средство от 30.12.2009 г. с предмет специализирания автомобил бетон-помпа марка "Мерцедес". Съдържанието на договора е задължението на дружеството по ЗЗД да прехвърли собствеността върху превозното средство на "Дикода" ЕООД за сумата 384 000 лева, включваща данъчна основа 320 000 лева и ДДС 64 000 лева. По условията на договора първото плащане следва да се извърши в тримесечен срок от издаването на ф-ра № 19 за сумата 160 000 лева /30 % от дан. основа и 64 000 лева ДДС/, а остатъкът от 224 000 лева в съответствие с погасителен план и гратисен период от 4 години. Плащането по фактура № 19 е извършено по банков път на 03.02.2010 г. Според съда в спорния данъчен период не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит поради липсата на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, доколкото с договора за продажба на МПС не е прехвърлена собствеността върху вещта. Отречено е и авансовото плащане като юридически факт, пораждащ правото на данъчен кредит в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, доколкото плащането е извършено на 03.02.2010 г. С тълкуването на волята на страните по договора в контекста на разпоредбата на чл. 342 от ТЗ е обосновано дисквалифицирането на договора като лизингов, като условие за възникване на данъчно събитие в някоя от хипотезите на чл. 25, ал. 3 от ЗДДС. Решението е правилно. Спорът е по правото. Обратно на подържаното от касатора липсват опущения на съда в процеса на доказване. Събрани и преценени са всички допустими, относими и необходими доказателства. Доказателствата за счетоводното отразяване на стопанската операция в счетоводството на ревизираното лице и за предаването на вещта предмет на доставката са неотносими към спора. В основната хипотеза на доставка на стоки - тази по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС тя е дефинирана като прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Договорът от 30.12.2009 г. за продажба на МПС не поражда транслативно действие, тъй като не е във формата за действителност по чл. 144, ал. 2 от ЗДвП. Това изключва и възникването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС със задължението по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на косвения данък. Не е осъществена и никоя от хипотезите на приравнени доставки на стоки по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът смесва фигурите на договора за продажба на изплащане и на договора за лизинг. Те имат отделна правна уредба и различно съдържание. Договорът за продажба на изплащане е уреден в чл. 205 от ЗЗД. Приема се, че е сключен под отлагателно условие - плащането на последната вноска, като тогава преминава собствеността върху купувача. Такава уговорка липсва в обсъждания договор, а и наличието й е недостатъчно за обосноваване на съществуването на приравнена доставка по чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, тъй като отново предполага договора да е сключен във формата ad solemnitatem. От договора от 30.12.2009 г. не може да се изведе воля на страните за възникване на лизингово правоотношение със задължение за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ /чл. 20 от ЗЗД и чл. 342 от ТЗ/. Горното изключва възникването на данъчно събитие и в хипотезите на чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Основанието за издаване на спорната фактура не е и авансово плащане, тъй като такова в д. п. м. 12.2009 г. не е извършено, а именно фактът на плащането сочи разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, като юридически факт пораждащ изискуемостта на ДДС към момента на плащането и то за размера на плащането. В контекста на горното правото на приспадане на данъчен кредит не е възникнало на никое от основанията по чл. 68, ал. 1, т. т. 1 и 2 от ЗДДС. Начисляването на данъка от доставчика без да са налице предпоставките за това е неправомерно и с арг. от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС правото на приспадането му е дисквалифицирано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение