Решение № 8385 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13612/2018 г.

Решение № 8385 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13612/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Е. Миронова с адрес в [населено място] срещу решение № 5379 от 10.09.2018 г. на Административен съд София град по адм. дело № 9866/2017 г. С него се отхвърля жалбата й срещу заповед № ЗСП/Д-С-КС/251/23. 05-2017 г. на директора на дирекция Социално подпомагане Красно село, потвърдена с решение № 22-РД06-0145/19.07.2017 г. на директора на РД СП-София. Със заповедта е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. От съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на дирекция "Социално подпомагане" Красно село София не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесулано допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред админстративния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираната заповед, с която й се отказва отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП при инцидентни нужди. Мотивите в заповедта са, че няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил от приложената административна преписка, че жалбоподателката е подала заявление-декларация от 2.05.2017 г. до директора на дирекция Социално подпомагане Красно село, София с искане за отпускане на еднократна помощ "Адвокатски, съдебни, държавни такси, животоспасяващи лекарства и храни, дрехи, обувки, вещи от първа необходимост". Декларирано е, че е пенсионер, установена от ТЕЛК ТНР 70%, неомъжена с пенсия от 140 лева, обитава общинско жилище и не притежава движимо и недвижимо имущество. Посочен е постоянен адрес в [населено място]. Установено е, че с уведомления от 9.05.2017 г. и от 16.05.2017 г. Миронова не се е явила за справка във връзка с подадената декларация. Изготвен е социален доклад, в който е посочено, че не е извършена социална анкета, тъй като молителката не живее на посочения от нея адрес и при посещенията не е била намерена. Установен е доход от пенсия и не се установява инцидентна нужда, поради което е предложено издаване на заповед за отказ от отпускане на помощта. Съдът е съобразил приложимите материални норми на чл. 12 от ЗСП и чл. 27 от ППЗСП. При анализ на разпоредбите и установеното от фактическа страна съдът е приел, че съгласно чл. 27, ал. 5 ППЗСП правилно е отказано отпускане на еднократна социална помощ, поради което отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 12 ЗСП съдържа материалните предпоставки за възникване на правото на отпускане на социална помощ и процедурата в чл. 27 от ППЗСП, според която се заявява и доказват фактите от значение за преценката на тези материални предпоставки. Съществено в административното производство е провеждане на социална анкета, в която се установява и преценява от помощен орган на административния орган факти от съществено значение за нуждите на търсещия социална помощ. При невъзможност за провеждане на социална анкета по вина на заявителя който не е намерен на адреса или осуетява провеждането й по друг начин следва законова последица по чл. 27, ал. 5 ППЗСП социалният работник да предложи да се откаже отпускането на социална помощ. В случая е безспорно, че при спазване на процедурата за контакт със заявителя за отпускане на социална помощ не е било възможно провеждане на социална анкета поради отсъствие от адреса, посочен в заявлението. Наред с това, в административното производство и пред съда не е установено наличието на инцидентно възникнали жизнено важни потребности за жалбоподателката, които да са предмет на еднократната социална помощ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основания чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение