Решение № 5509 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2013 г.

Решение № 5509 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от заместник-директора на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и от "Леском 83" ЕООД срещу Решение № 744 от 1.04.2013 г. по адм. дело № 1833/2012 г. по по описа на Административен съд Пловдив, I отделение, 1 състав. Касаторът - заместник - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен като незаконосъобразен РА № 1001297 от 15.10.2010 г., издаден на "Леском 83" ЕООД в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 29 969,59 лева по фактури, издадени от "Интерлес 2004" ЕООД. Оспорва извода на съда за доказано реално извършване на процесните доставки с предмет - доставка на иглолистна дървесина, като поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено всички събрани както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство доказателства. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се потвърди РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Касаторът - "Леспром 83" ЕООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу процесния РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Интерлес 2004" ЕООД и ЕТ "Селвие Халил Хисар". Твърди, че от заключението по СИЕ и от събраните писмени доказателства е доказано реалното извършване на посочените доставки, по отношение на които РА е потвърден от съда. Иска отмяната на решението в оспорената му част със законните последици и се претендират направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на "Леском 83" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 1001297 от 15.10.2010 г., издаден от Стоянка Марийка Иванова - главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с решение № 934 от 28.12.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за периодите от м. 12.2007 г. до м. 05.2009 г. в размер на 37 000,86 лева и са начислени лихви за просрочие съобразно преобразуваните резултати за съответните отчетни периоди в общ размер на 8 614,42 лева. Предмет на процесните фактури е доставка/ транспорт на иглолистна дървесина / иглолистни трупи, греди, дъски/. Според органите по приходите от "Интерлес 2004" ЕООД не са представени приемо-предавателни протоколи, дневник за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал, превозни билети, пътни листове и товарителници; не е посочена базата, в която е съхраняван дървения материал, не представен инвентаризационен опис за наличностите към 31.12.2007 г. Посочено е, че от страна на "Леском 83" ЕООД не са представени превозни билети; в дневника на дружеството няма постъпили иглолистни трупи от "Интерлес 2004" ЕООД. Прието е за недоказано реалното извършване на процесните доставки, фактурирани от "Интерлес 2004" ЕООД. По отношение на другия доставчик ЕТ "Селвие Халил Хисар" в хода на ревизията е констатирано, че според писмените обяснения, депозирани от Селвие Хисар, транспортът и товаро-разтоварните работи по сделките са за сметка на "Леском 83" ЕООД. Дървеният материал е съхраняван и товарен директно от временен горски склад. Държавното лесничейство е издало превозни билети директно на представител на "Леском 83" ЕООД. От представените превозни билети от "ДГС Селище" е видно, че получател на дървесината е посочен ЕТ "Рамзи Онбаши" и други превозни билети не са ангажирани. При тези данни органите по приходите са формирали извод, че липсват доказателства за извършена доставка на дървен материал по фактурите, издаден от ЕТ "Селвие Халил Хисар". Според съда за една част от фактурите, издадени от "Интерлес 2004" ЕООД е доказано извършването на процесните доставки, а за друга част, както и по отношение на фактурите, издадени от ЕТ "Селвие Халил Хисар", не е установено по несъмнен начин осъществяването им. Съобразно това РА е отменен частично. Така постановеното съдебно решение е правилно и обосновано. Административен съд Пловдив е извършил задълбочена преценка на доказателствата, събрани в хода на ревизията и на съдебното производство, като същият е развил подробни доводи за всяка отделна доставка и е формирал извод за материална незаконосъобразност на РА в съответните му части. За доставките по фактури № 114 от 05.12.2007 г., № 115 от 10.12.2007 г.,, № 125 от 29.01.2008 г., № 210 от 5.04.2008 г. съдът е приел, че описаните количества дървесина са заведени в дневника за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал на "Леском 83" ЕООД. Като превозвач на съответните количества иглолистен материал е посочено лицето Аки Аликанов, който е превозвал материала, доставян от "Интер лес 2004" ЕООД на "Леском 83" ЕООД. В дневника е посочено и транспортното средство, с което е извършен транспорта на съответната дървесина. Представени са превозни билети и пътни листове, подробно обсъдени в мотивите на обжалваното решение за всяка отделна доставка. По отношение на тези доставки АС Пловдив е приел, че стоките са отделени и фактически са предоставени на ревизираното лице, поради което изводът за липса на облагаема доставка е опроверган. За доставката по фактура № 123 от 25.01.2008 г. обосновано съдът е изследвал същността на предмета - транспорт на дървесен материал, като е анализирал приобщените по делото два броя пътни листове относно транспорт на стоки от и за ДГС Сърница. Относно доставките по фактури от № 307 до № 312, от № 314 до № 317 с предмет - иглолистни трупи, дъски, АС Пловдив е приел наличието на достатъчно доказателства за установяване на реалното им извършване. Според съда необосновано органите по приходите приемат липсата на ангажирани доказателства за транспортиране на стоките, лицата и превозните средства, с които е извършено това, доколкото според писмените обяснения на "Интерлес 2004" ЕООД част от дървения материал не е превозен и е останал в складовете на лесничейството и ДГС, а друга част - в цеха в с . Яворец, общ . Габрово. Съобразно това в приобщените ИПДПОЗЛ, отправени до ревизираното лице и до доставчика ревизиращите органи не са поискали ясна информация и документи относно мястото на съхранение на процесните стоки. Поради процесуално бездействие органите по приходите не са изяснили релевантни факти и обстоятелства относно времето и мястото на съхранение на стоките, което не може да рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на ревизираното лице според съда и това е довело до незаконосъобразност на РА в така посочената му част. За доставките по фактури № 328 до № 331 за данъчен период м. 03.2009 г., АС Пловдив е отчел факта, че във връзка с фактурите са представени 4 бр. протоколи за отговорно пазене на дървен материал от 20.03.2009 г, 27.03.2009 г., 28.03.2009 г. и 29.03.2009 г., сключени в с. Яворец, между "Леском 83" ЕООД и "Интерлес 2004" ЕООД за отговорно пазене на дървен материал. Според обясненията на представителите на ревизираното лице и на доставчика стоките са останали на съхранение и отговорно пазене в с. Яворец на площадка, наета от "Интерлес 2004" ЕООД, като са ангажирани фактури за платен наем. Отделно от този факт от "Интерлес 2004" ЕООД е представена оборотна ведомост, съдържаща сметка 930, по дебита на която е отразена сумата по издадените фактури за м. 03.2009 г. на "Леском 83" ЕООД. Съобразно така ангажираните писмени доказателства, включително протоколите за отговорно пазене и счетоводните записи от сметка 930 от счетоводството на доставчика, АС Пловдив е достигнал до извода за реалното извършване на процесните доставки поради физическата наличност на процесните стоки. Без значение за този извод е приетото от ревизиращите за липса на транспортни документи за извършването на доставките. Така развитите от първостепенния съд подробни доводи за материална незаканосъобразност на РА в описаните му части изцяло се споделят от касационната инстанция, като констатациите в РА за липса на облагаема доставка и наличие на основание за отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит са опровергани чрез събраните в рамките на ревизията и на съдебното производство доказателства. По отношение на част от доставките е доказано, че съответните стоки са отразени в дневника за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал, воден по съответния ред от "Леском 83" ЕООД, както и е установен начина на транспортиране на стоките. За друга част от доставките, които не фигурират в дневника, от страна на ревизирания субект е предоставена информация за местонахождението на дървесината, но органите по приходите не са извършили допълнителни проверки за изясняване на този въпрос, с което са нарушени принципите на законност, обективност и служебното начало. Настоящият съдебен състав не намира за нужно да обсъжда наведените в касационната жалба твърдения за фактически несъответствия, тъй като съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Следователно, касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив се явява неоснователна. По отношение на правилността на решението в останалата му част касационната инстанция намира, че същото следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са твърденията, изложени в касационната жалба на "Леском 83" ЕООД, че и по отношение на останалите фактурирани доставки е доказано реалното им извършване и неправилно съдът е приел за законосъобразен РА в тази му част. По отношение на доставките по фактури № 117 от 21.12.2007 г., № 226 от 07.07.2008 г., № 227 от 11.07.2008 г., № 333 от 30.05.2009 г., издадени от "Интерлес 2004" ЕООД, правилно АС Пловдив е приел липсата на доказателства за фактическата наличност на процесните стоки /за част от доставките същите изрично липсват в дневника за постъпилия, преработен и експедиран материал на "Леском 83" ЕООД; за друга част - не може да се установи предаването им от доставчика на получателя и съответно, тяхното транспортиране/. По отношение на доставките по фактури № 112 от 7.02.2008 г., № 122 от 22.04.2008 г. с предмет - иглолистни трупи, издадени от ЕТ "Селвие Халил Хисар", обосновано първоинстанционният съд е достигнал до неопровергаване на констатациите в РА за неправомерно начисляване на ДДС. Както е установено в хода на ревизията, за посочения дървен материал липсва отбелязване в дневник за постъпилия, експедиран материал на ревизираното лице, като такава информация не се съдържа и в дневника, воден от едноличния търговец. Освен това не е доказан превозът на дървения материал да е осъществен от ДГС Селище, тъй като получател в превозните билети е посочен ЕТ "Рамзи Онбаши", а не и ревизираното лице. Съобразно изложеното при съвкупна преценка на доказателствата АС Пловдив е формирал правилния извод за законосъобразност на РА в така описаните му части. В тази връзка доводите относно надлежното осчетоводяване на доставките, съдържащи се в касационната жалба на дружеството, не могат да служат като достатъчно основание да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по втората група фактури. Наличието на облагаема доставка на стоки/ услуги представлява основната водеща предпоставка за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В процесния случай за част от доставките с предмет -иглолистен дървесен материал и транспорт на дървесина правилно е приет от решаващия съд за незаконосъобразен отказа на органите по приходите да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на получателя - "Леском 83" ЕООД, а съответно, за друга част от доставките - липсата на ангажирани доказателства, от които да се направи категоричен извод за тяхното реално извършване. С оглед на гореизложеното като е отменил РА в една част и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА в друга част, АС Пловдив е постановил правилно и обосновано съдебно решение. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора разноски на страните не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение