Решение № 14249 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2018 г.

Решение № 14249 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6454/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Инсталгруп" ЕООД, ЕИК 123505678, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Гладстон" № 41, ап. офис № 2, представлявано от управителя Х. Х., депозирана чрез адв. Захариева, срещу решение № 429/26.02.2018 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 3728/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16002415001288-091-001/02.03.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 285 от 11.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив в частта на допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 06.2012 г. в размер на 213 226,98 лева и 72 394,55 лева лихви. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според него един от издателите на ревизионния акт е некомпетентен по степен, което обуславя нищожност на акта. Счита, че неправилно съдът е ценил изводите на ревизиращите органи, тъй като последните избирателно са възприели само част от доказателствата и погрешно са приели, че са налице предпоставките за започване на ревизия при особени случаи – укрити приходи или доходи. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването и прилагането на Директива 2006/112/ЕО на Съвета във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът по касация - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, чрез депозирана писмена защита от процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Иска присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решение № 429/26.02.2018 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 3728/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16002415001288-091-001/02.03.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 285 от 11.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив в частта на допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 06.2012 г. в размер на 213 226, 98 лева и 72 394, 55 лева лихви. Делото е за втори път пред Върховен административен съд. С решение № 15735/20.12.2017 г. на ВАС е отменено Решение № 2107/09.11.2016 г., по адм. д. № 1414/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявена нищожността на оспорения РА. Дадени са задължителни указания на съда - да бъде обсъден въпроса за законосъобразността на процесния ревизионен акт. При постановяване на обжалваното решение, предвид указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, първоинстанционият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуално-правните изисквания. Приел е също, че правилно ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като органите по приходите са констатирали наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а именно - укрити приходи от извършени от "Инсталгруп" ЕООД строително-монтажни работи по договор за подизпълнение на СМР на обект: "Автомагистрала Тракия – участък ЛОТ 2 – Стара Загора – Нова Загора, от км 210+100 до км 241+900" от 17.06.2010 г., сключен с "Пи Ес Ай" АД. Анализирайки относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК и предвид невъзможността от събраните при ревизията доказателства да се установи точната дата на извършване на строително-монтажните работи, органите по приходите са приели за дата на извършване на услугите датата на въвеждане на обекта в експлоатация, а за данъчна основа на неотчетените облагаеми доставки на услуги е приета сумата 1 066 134, 90 лева, представляваща стойността без ДДС на отразените в сертификати от № 3 до № 6 включително, съставени във връзка с цитирания договор от 17.06.2010 г. Съответно допълнително начисленият при ревизията ДДС за м. 06. 2012 г. е в размер на 213 226, 98 лева, а заради несвоевременното разчитане с бюджета е начислена лихва за забава в размер на 72 394, 55 лева. Съдът е приел за неоснователно възражението на дружеството-жалбоподател за липса на обстоятелство за извършване на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК, като се е мотивирал, че по безспорен начин е установена предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като дружеството само е декларирало извършването на всички строително-монтажни работи по договора на 17.06.2010 г., за което е издало сертификати от № 1 до № 6 включително, като за сертификати № 1 и № 2 са издадени фактури, а за останалите сертификати фактури не са издадени. Като е съобразил, че тези факти са посочени и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел за безспорно установено наличието на укрити приходи от извършени доставки на услуги и тяхното неосчетоводяване. Съдът е цитирал нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, според която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. По тези съображения съдът е приел, че органите по приходите са издали ревизионен акт при наличие на правно основание и при правилно приложение на материалния закон. Данъкът е изчислен при съобразяване на разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 ЗДДС, прието е, че при така дадената законова регламентация дължимият ДДС за строително-монтажните работи, извършени от "Инсталгруп" ЕООД, на стойност 1 066 134, 90 лева е 20 % от тази сума или 213 226, 98 лева и следователно органите по приходите са определи правилно и законосъобразно задължението за ДДС. Според съда определената при ревизията дата на настъпване на данъчното събитие е възможно най-благоприятната за дружеството, доколкото самите строително-монтажни работи по принцип се извършват много преди датата на въвеждане в експлоатация на обекта, поради което е приел възраженията на дружеството в тази насока са неоснователни. В допълнение съдът е посочил, че доказателствената тежест да установи кога именно са извършени строителните работи и на каква стойност са били е на дружеството както предвид обстоятелството, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК и доказателствената тежест е обърната, така и с оглед нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, изискваща всяка страна да установи фактите, от които черпи благоприятни за себе си последици. По отношение на задължението за лихви, съдът е приел, че доколкото в настоящия случай по безспорен начин е установена дължимостта на задължението за ДДС, дължимо се явява и задължението за лихви поради несвоевременното разчитане в бюджета. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът правилно е установил, че не е налице спор по фактите, а именно че не са издадени фактури за строително-монтажните работи /СМР/ по сертификати от № 3 до № 6 включително. Правилно съдът е посочил, че основният въпрос по делото е дали ревизираното дружество е извършило строително-монтажните работи по договор от 17.06.2010 г. С оглед представените по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че е налице хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК фактическите констатации в РА се считат верни до установяване на противното и следователно в тежест на ревизираното лице е да обори направените констатации. В конкретния случай дружеството не е представило доказателства в тази насока. Възраженията, изложени в касационната жалба са сходни с тези в първоинстанционното производство, които административният съд подробно е обсъдил и е обосновал съответните правни изводи. След анализ на доказателствата в хода на ревизията органите по приходите са констатирали наличие на укрити приходи във връзка с договор за подизпълнение от 17.06.2010 г. за СМР на обект "Автомагистрала "Тракия", участък: Лот 2 "Стара Загора - Нова Загора" от км 210+100 до км 241+900" и издадените в тази връзка сертификати от № 1 до № 6. По сертификати №№ 3, 4, 5 и 6 от ревизираното лице не са издадени първични счетоводни документи, не е начислен ДДС, не са отчетени приходи и съответните разходи, независимо, че СМР са извършени. Не са спазени изискванията на СС № 18 - Приходи и счетоводният принцип за текущо начисляване. След като строителният обект е завършен м. юни 2012 г. и в този момент е настъпило данъчното събитие, то в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Данъчно задълженото лице е длъжно да начисли приходи и разходи, произтичащи от сделката към момента на тяхното възникване. Правилно е установен и моментът на данъчното събитие съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Същият сочи, че данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. През м. 06.2012 г. е издадения констативен акт обр. 16 за въвеждане в експлоатация на етап II от Автомагистрала Тракия лот 2 Стара Загора- Нова Загора. След като СМР по изграждането й са завършени към месец юни 2012 г., то това е моментът, в който услугата е изпълнена и е възникнало данъчното събитие за доставката. Съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие ДДС е станал изискуем и за ревизираното дружество е възникнало задължение да го начисли като издаде фактура в срока по чл. 113, ал. 4 ЗДДС. Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора за нищожност на РА като издаден от некомпетентен по степен орган. С решение № 15735/20.12.2017 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. д. № 14512/2016 г., е решен въпросът за тълкуването на разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК в съответствие с Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ОС на ВАС, като е постановено, че РА е издаден от компетентен орган. Необосновано е искането за отправяне на преюдициално запитване във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. За да възникне необходимост, респективно за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението обект на съдебен контрол, каквото в случая не е налице. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, както и, че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС по реда на производствата срещу държави. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването не би било допустимо от СЕС когато разпоредба на правото на ЕС вече е била тълкувана или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение. Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания - юрисдикциите, чиито решения подлежат на обжалване, могат, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, сами да вземат решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. Решението като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответника трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 772 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,