Решение № 5781 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11710/2016 г.

Решение № 5781 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11710/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 5753 от 29.08.2016 г., постановено по административно дело № 2878/2016 г., Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на Г. И. Ж.- Ч. от гр. С. срещу решение № 1040-21-22 от 28.01.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. град, с което е отхвърлена жалбата на Г. Ж. - Ч. срещу отказа на инспектор по осигуряването от ТП на НОИ - С. град да завери осигурителен стаж и осигурителен доход в осигурителната книжка на лицето за периода 8.08.2013 г. до 31.12.2013 г., като неоснователна и е осъдил Г. И. Ж. -Ч. да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. град, направените по делото разноски в размер на 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Г. И. Ж. чрез пълномощник адв. С. К. - В., в жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. град, не е изразил становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оставяне в сила на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от такива пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Съгласно данните от Търговския регистър Г. Ж. - Ч. е вписана като управител и едноличен собственик на капитала на "М. БГН" ЕООД на 8.04.2013 г. В качеството и на собственик на дружеството, същата е регистрирана като самоосигуряващо се лице по чл. 1, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, считано от 1.07.2013 г. Със заявление вх. № 4004-21-1304 от 4.09.2015 г. Ж. е поискала да й бъде заверена осигурителната книжка за 2013 г. От данните в информационната система на НОИ лицето е регистрирана като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, в качеството и на собственик на "М. БГН" ЕООД, считано от 1.07.2013. Със заявление за вида на осигуряване е заявила, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, считано от 1.07.2013 г. Представила е в ТП на НОИ - С. град болнични листове за временна неработоспособност поради бременност и раждане, както следва: б. л. № А20124886978 за периода от 8.08.2013 г. до 22.09.2013 г., б. л. № А20124830441 за периода от 11.09.2013 г. до 23.10.2013Г., б. л. № А20124882598 от 23.10.2013 г. до 21.12.2013 г. и заявление декларация за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 50-51 от КСО за периода от 21.12.2013 г. до 22.09.2014 г. Към датата на настъпване на временната неработоспособност 8.08.2013 г. Г. Ж. - Ч. няма изискуемия се, съгласно чл. 48а от КСО осигурителен стаж от 12 месеца за придобиване на правото, поради което са постановени, откази за изплащане на парично обезщетение за периода от 8.08.2013 г. до 24.06.2014 г. При извършена проверка по разходите на ДОО, на основание Заповед № ЗР - 5 - 21 - 00078450/3.11.2015 г. е представено копие на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, съгласно която са декларирани доходи от стопанска дейност на "М. БГН" ЕООД. Представени са разплащателни ведомости за изплатени трудови възнаграждения и подписани от Г. Ж. - Ч., в качеството и на управител на дружеството трудови договори, заповеди за прекратяване, длъжностни характеристики и първични счетоводни документи. Установило се е, че за периода от 1.07.2013 г. до 31.12.2013 г. към "М. БГН" ЕООД има назначени три лица по трудови правоотношения, за които в ТД на НАП има и подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрация на трудови договори. От предоставените от осигурителя и приложени към констативния протокол документи е било установено, че "М. БГН" ЕООД е извършвал стопанска дейност през 2013 г. При допълнителна проверка в Търговския регистър е било установено още, че за периода от 8.08.2013 г. до настоящият момент на проверката Ж.-Ч. не е била сключила договор за прокура на основание чл. 21 от Търговския закон, както не е вписано и друго лице, което да управлява или представлява дружеството докато тя ползва отпуск за бременност и раждане. Във връзка с установеното, ръководителя на контрол по разходите при ТП на НОИ - С. град е отказал заверяване на осигурителната книжка на Г. Ж. - Ч. за периода 8.08.2013 г. - 31.12.2014 г., тъй като последната в качеството си на самоосигуряващо се лице не е внесла дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 7 от КСО. Постановения отказ, е оспорен пред директорът на ТП на НОИ - С. град, административния орган е издал решение № 1040-21-22 от 28.01.2016 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, с което е оставил без уважение жалбата на Ж.-Ч. и е потвърдил отказа за заверка на осигурителната книжка, органите по осигуряването са приели, че Г. Ж. - Ч. няма право на парично обезщетение за бременност и раждане на осн. чл. 46, ал. 3 КСО респ. дължи осигурителни вноски за периода 8.08.2013 г. до 31.12.2014 г. За да не уважи сезиралата го жалба срещу това решение, Административен съд - С. град е приел, че то е издадено от компетентен орган в предвидената писмена форма, надлежно мотивирано с посочени фактически и правни основания, без допуснато процесуално нарушение и противоречие на материалноправните разпоредби. В мотивите на проверявания съдебен акт е посочено и че установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - С.-град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса писмени и гласни доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 7 и ал. 8 от КСО е предвидено, че осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година, а окончателният размер на месечния осигурителен доход са определя въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗОДФЛ (отм.) и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица обхваща всички реализирани и подлежащи на данъчно облагане приходи от дейността им през календарната година, ограничени до предвидения максимален осигурителен доход със ЗБДОО. В настоящия случай, предвид данните в съставения Констативен протокол от 17.11.2015 г., приложен към административната преписка и приложените писмени справки е безспорно, че лицето Г. Ж. - Ч. дължи осигурителни вноски за периода от 8.08.2013 г. до 31.12.2013 г., които следва да бъдат внесени във връзка със заявеното от нея осигуряване. Следователно са налице дължими осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО, което е основание да се откаже заверяване на осигурителната книжка на оспорващия съобразно нормата на чл. 7, ал. 5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Спорен въпрос по делото е дали през периода 1.07.2013 г. до 31.12.2013 г. Г. Ж. - Ч. е извършвала стопанска дейност като управител и собственик на "М. БГН" ЕООД. Както правилно е приел, първоинстанционнния съд от 8.08.2013 г. датата на която жалбоподателката е излязла в отпуск за бременност и раждане "М. БГН" ЕООД осъществява стопанска дейност без да има вписан прокурист по чл. 21 от ТЗ, който да управлява през този период. В законодателната уредба няма изрично изискване, за периода на бременност и раждане и отглеждане на малко дете, управлението на ЕООД да се възложи на прокурист, но в случай, че дружеството осъществява стопанска дейност и не се представлява и управлява от друго лице, а именно прокурист по чл. 21 от Търговския закон, следва да се приеме, че управлението и представителството се осъществява от неговия собственик, в случая жалбоподателката. Представеният от Г. Ж. - Ч. договор за търговско представителство, сключен между "С. г." ЕООД и "М. БГН" ЕООД, без същия да е вписан по Търговския закон, както и без да има удостоверителна дата на упълномощителната сделка с нотариална заверка на подписите по аргумент на чл. 26, ал. 1 от Търговския закон, не може да се приеме като упълномощаване по смисъла на чл. 21 от Търговския закон, което обосновава и извода на съда, че стопанската дейност на "М. БГН" ЕООД за периода от 1.07.2013 г. до 31.12.2013 г. е осъществявана от жалбоподателката като собственик и управител на търговското дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (ДВ, бр. 33 от 2013 г.), приложима за осигурителните периоди до 1.01.2016 г. по силата на § 9 от ПЗР на ПМС № 45 от 5.03.2015 г., осигурителният стаж, осигурителният доход и направените от самоосигуряващите се лица осигурителни вноски се вписват в заверената осигурителна книжка, издадена от съответното териториално поделение на НОИ. Осигурителните книжки се заверяват при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 от КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Доводите на касатора за незаконосъобразност на актовете на осигурителните органи, поддържани и пред първоинстанционния съд, не намират опора в доказателствата по делото и в приложимата за случая нормативна уредба. Оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд С. - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,