Решение № 4281 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 835/2011 г.

ВАСVI отделение28.03.2011 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 2364 от 15.11.2010 г. по адм. д. № 2204/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна, III отделение, ХХХIV състав. Осъжда "Медицински център Младост Варна" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. "м. Банала чешма" № 27 да заплати на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 76 Г сумата 150 лв. (сто и петдесет лв.), представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4281 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 835/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Медицински център Младост Варна" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна срещу решение № 2364 от 15.11.2010 г. по адм. д. № 2204/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна, III отделение, ХХХIV състав. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 2364 от 15.11.2010 г. по адм. д. № 2204/2010 г., Административен съд гр. Варна, III отделение, ХХХIV състав е отхвърлил жалбата на "Медицински център Младост Варна" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна против писмена покана изх. № 29-04-1853 от 17.06.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна. Обжалваният съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. С писмена покана изх. № 29-04-1853 от 17.06.2010 г., директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. Варна е разпоредил възстановяване на сумата 10034 лв. за превишаване от "Медицински център Младост Варна" ООД през IV тримесечие на 2009 г. на определените регулативни стандарти за издаване на медицински направления. С настоящата касационна жалба се оспорва законосъобразността на определяне на регулативни стандарти по принцип. Не се спори, че те са надвишени, както и по процедурата. Съгласно т. 167 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда на сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти (РС) на всеки от отделните изпълнители на извънболнична помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. Контролът по изпълнението на РС се осъществява по реда на глава двадесета и двадесет и първа от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.), като за целта се извършва проверка. За резултатите от нея освен финансов протокол се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006 г. - т. 169 от цитираното решение. Съгласно чл. 55, ал. 3, т. 3 ЗЗО националните рамкови договори не могат да установяват извършване на високоспециализирани медицински дейности извън основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, от изпълнителите на специализирана извънболнична помощ. Според чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и чл. 3, ал. 2 от същия закон; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5. 4 и чл. 3, ал. 4 от същия закон. С чл. 4, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2009 г. изрично е упълномощен Управителния съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Става дума за законова делегация. С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г., Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г. по описа на ВАС - петчленен състав, Втора колегия и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. Договор № 03-0727 от 26.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център е сключен при действието на Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда на сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО. В чл. 42, ал. 1 от този договор изрично е записано, че изпълнителят може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. По изложените в настоящите мотиви съображения настоящият тричленен състав не споделя отразените в касационната жалба съображения относно незаконосъобразността на определените регулативни стандарти, тъй като тази таза противоречи на посочените в настоящите мотиви нормативни актове. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното искане и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника се присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1