Решение № 13626 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13582/2016 г.

Решение № 13626 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13582/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) С. З., подадена чрез процесуален представител против решение № 246 от 20.10.2016 г., постановено по административно дело № 294/2016 г. от Административен съд С. З., с което е отменена негова заповед № 349з-1900/10.06.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - И. Р. Д. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва касационната жалба и излага подробно съображения за това. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № УРИ 349з-1900/10.06.2016 г. Директорът на ОДМВР С. З. налага на младши инспектор И. Р. Д. дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратява служебното му правоотношение на старши полицай в участък Г. към РУ Казанлък на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за извършено нарушение на т. 20 и т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), изразено в това, че към 30.03.2016 г. в кръвта и урината му е установено наличие на тетрахидроканабинол - вещество, включено в списъка на забранените по Закона за контрол на наркотичните вещества и и прекурсорите. За да отмени обжалваната пред него заповед АС С. З. приема, че при постановяването й е допуснато нарушение по чл. 210, ал. 1 ЗМВР - не са посочени обстоятелствата по извършване на нарушението, като на практика липсва дисциплинарно обвинение. Първоинстанционният съд приема, че като дисциплинарно нарушение е формулирано доказателството за употребата на наркотично вещество към 30.03.3016 г., установена в обобщената справка от дисциплинарно разследващия орган, а нарушението за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Д. е сведено до установено наличие на тетрахидроканабинол в кръвта и урината му. Макар този факт да е доказателство за употребата на марихуана в случая липсва формулирано такова нарушение. При така установените факта в обжалваното решение е прието, че наличието на наркотични вещества в кръвта и урината на служителя на 30.03.2016 г., на който ден същият е изпълнявал служебните си задължения сочи на извършени нарушения по т. т. 27 и 29 от ЕК забраняващ употребата на такива вещества при изпълнение на служебните задължения, както и изпълнението на тези задължения под въздействие на такива вещества и носенето на служебно оръжие след употребата им. Решението е правилно. Дисциплинарното производство е образувано по повод постъпили данни, че няколкократно Д. е закупувал от криминално проявено лице наркотично вещество - марихуана, което е прието като извършено нарушение по т. т. 19, 20, 27 и 29 от ЕК, задължаващи държавните служители в МВР с поведението си да насърчават хората да спазват закона, като дават пример с личното си поведение; да пазят доброто име на институцията, която представляват; при изпълнение на служебните си задължения да не употребяват алкохол и да не бъдат под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество и да се подчиняват на забраната за носене и употребата на оръжие и боеприпаси при и след употребата на алкохол или други упойващи вещества или медикаменти. В хода на проведеното дисциплинарно разследване е установено, че при извършено изследване на кръв и урина на Д. на 30.03.3016 г. е установено наличие на наркотично вещество - тетрахидроканабинол - активна съставка на марихуаната в кръвта и урината на служителя под 50 mg/ml - ниска следва концентрация в кръвта и над това количество в урината под формата на метаболити. Въз основа на тези констатации в обобщената справка и становището си дисциплинарно разследващия орган приема, че в случая са извършени посочените в заповедта за образуване на дисциплинарно производство нарушения на ЕК, при което на същия следва да бъде наложено наказание "уволнение" по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. При така установеното от фактическа страна обоснован и съответен на закона е изводът в оспореното решение, че заповедта е постановена в нарушение на изискванията за форма, посочени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР доколкото в нея липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Отделно от това правилно в обжалваното решение е прието, че с деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Д. в случая не са налице предпоставките по т. т. 19 и 20 от ЕК, при положение, че в хода на дисциплинарното производство не е установено по безспорен начин, че същият е купувал от криминално проявено лице наркотични вещества, а и наказанието не му е наложено за това. Освен това липсва формулирано дисциплинарно нарушение - изпълнение на служебни задължения след употреба на наркотични вещества и носене на служебно оръжие под въздействието на такива, при установения факт, че на 30.03.2016 г. същият е изпълнявал служебните си задължения и съответно е разполагал с оръжието си при наличие на метаболити на наркотични вещества в кръвта и урината на служителя, установяващи тяхната употреба. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изходна делото ОДМВР С. З. следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение