Решение № 789 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12808/2019 г.

Решение № 789 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12808/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Стоянова, от [населено място], чрез процесуалния представител, против решение № 175/10.09.2019 г. по адм. дело № 258/2019 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 3 ЛС-17/13.06.2019 г. на командира на 20 самоходен артилерийски дивизион, военно формирование 54100 - гр. Ямбол, с която и е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Касационният жалбоподател развива съображения за материална незаконосъобразност. Твърди допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради това, че по време на служебната проверка, Стоянова е във временна неработоспособност, поради което е нарушено правото й на защита. Позовава се на нормата на чл. 249, ал. 4 от ЗОВСРБ, според която по време на отпуск сроковете за реализиране на дисциплинарна отговорност спират. Поради нарушение на това правило счита постановеният акт за незаконосъобразен от процесуална страна. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът - командира на 20 самоходен артилерийски дивизион, военно формирование 54100 - гр. Ямбол, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК за оспорване на съдебния акт от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 175/10.09.2019 г. по адм. дело № 258/2019 г. на Административен съд - Сливен е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. Стоянова, редник 3-ти клас, радиотелеграфист в първи екипаж на командно-щабна машина на взвод за комуникационна и информационна поддръжка в щабна батарея на военно формирование 54100, против заповед № 3 ЛС-17/13.06.2019 г. на командира на 20 самоходен артилерийски дивизион – Ямбол, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 2 във вр. с чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ, поради извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Първоинстанционния съд е приел, че деянието извършено от жалбоподателката е в противоречие с т. 3 от Заповед № 0 Х-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната на Република България и с нормата на чл. 115, ал. 1, т. 7 от УВСВСРБ, която забранява на военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната, нарушен е и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, което е тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. За да отхвърли жалбата първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че дисциплинарно нарушение е извършено. По делото е доказано, че на 08.06.2019 г. в 21: 12 ч. в гр. Сливен на бул. Г. Данчев, редник 3-ти клас П. Стоянова е спряна от служители на ОДМВР гр. Сливен, поради това, че не е била включила късите светлини на управлявания от нея личен автомобил Ситроен "Саксо" с рег. [рег. номер на МПС]. На същата е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер, Alcotest 7510 ARDM 0202, отчело 1, 65 промила на хиляда в издишания от водача въздух. Издаден е талон за медицинско изследване, иззети са и СУМПС, контролен талон, свидетелство за регистрация на превозното средство и два броя регистрационни табели. Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия АА № 007875. В писмените си обяснения служителката потвърждава описаното в цитирания акт, както и това, че въпреки издаденият й талон за медицинско изследване, същата не е дала кръв за химичен анализ за изследване наличие на алкохол. Спазена е процедурата по установяване на нарушението, като командирът на военното формирование е назначил служебна проверка от комисия, същата е изготвила протокол рег. № 3-2203 от 27.10.2017 г. На 13.06.2019 г. съставен Протокол от проведена беседа с военнослужещ от военно формирование 54100 - Ямбол с peг. № 3-1632 с предмет запознаване на редник 3-ти клас П. Стоянова с протокола от извършената служебна проверка и събраните доказателства относно извършеното дисциплинарно нарушение. Съгласно този протокол, е счетено, че предвид тежестта на нарушението, са налице обстоятелства за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в съответствие с чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ. В цитирания протокол с дата 13.06.2019 г. Стоянова вписва, че е запозната с протокола от служебната проверка и с описаните факти и обстоятелства за извършеното, съгласна е и няма възражения. От правна страна съдът приема, че е доказано виновно неизпълнение на служебни задължения от военнослужещия, вменени с т. 3 от заповед № 0 Х-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната, основание за уволнение по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. С чл. 245 от ЗОВСРБ са уредени основанията за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В ал. 1 изчерпателно са изброени основания, при наличие на които органът по назначаване е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание в условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарното наказание "уволнение" "може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина". С т. 3 от заповед № 0 Х-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната на Република България с цел обезпечаване изпълнение на разпоредбите на чл. 115, ал. 1, т. 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Р. България и с оглед необходимостта от прекратяване на случаите за нарушаване на войсковия ред и дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите в служебно и в извън служебно време и запазване престижа на военната служба, е забранено управлението на МПС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол. Изрично е посочено, че при установяване на подобно нарушение на съответния ред от компетентните за това органи, на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "дисциплинарно уволнение". Жалбоподателката е запозната със заповедта, което е видно от подписа й върху протокол от 13.06.2019 г. - л. 26., от което следва, че са неоснователни наведените от нея твърдения в касационната жалба за неспазване на административнопроизводствените изисквания за обективност и прозрачност. Правилно е възприето от дисциплинарнонаказващия орган наличие на установено и доказано неизпълнение на вменени по силата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ задължения за изпълнение на устав и административен акт на орган за ръководство на отбраната. Същото, с оглед предходно цитираната норма, е правилно квалифицирано от органа като нарушение на военната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на задължение по военната служба. Друго съществено нормативно изискване за процесуална законосъобразност е регламентирано в чл. 249 от ЗОВСРБ, съобразно чието изискване, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, като установяването е моментът на узнаване от дисциплинарнонаказващия орган. В случая тези срокове са спазени, като правилно е установил първоинстанционния съд и за нарушението е уведомен командирът на щабна батарея на военно формирование 54100 от служители на PC "Военна полиция" на 09.06.2019 г., а дисциплинарното наказание е наложено с процесната заповед на 13.06.2019 г. Настоящия съдебен състав приема, че при постановяване на оспорения акт са спазени всички съществени административнопроизводствени правила и заповедта се явява процесуално законосъобразна. Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че заповед № 0 Х-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната е израз на кадровата политика в армията, в правомощията на министъра (чл. 26, т. 6 от ЗОВСРБ) и не въвежда ново основание за налагане на наказание, а определя управлението на автомобил след употреба на алкохол като "друго тежко нарушение" на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Направено е с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарно наказващите органи и в изпълнение на принципите на законност по чл. 4 от АПК, съразмерност по чл. 6 от АПК и последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК. Разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ предвижда възможност за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и при други тежки нарушения на военната дисциплина. Законодателят е предоставил възможността на дисциплинарнонаказващия орган да прецени сам кога едно нарушение ще е достатъчно тежко по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Съгласно чл. 115 от Конституцията на Република България и чл. 31, ал. 1 от ЗОВСРБ министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди при упражняване на правомощията си. Предвид чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба. При тези съображения настоящата инстанция приема, че за така установеното дисциплинарно нарушение правилно е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба без предизвестие при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Освобождаването от длъжност от своя страна произтича от прекратяването на договора за военна служба, съобразно разписаното в чл. 72, т. 3 от ППЗОВСРБ. Настоящата съдебна инстанция не споделя наведения от жалбоподателката довод за процесуална незаконосъобразност на атакуваната заповед, във връзка с представения болничен лист, удостоверяващ, че Стоянова е била в отпуск за отглеждане на болно дете от 11.06.2019 г. до 14.06.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗОВСРБ, по време на отпуска по ал. 1 (за временна неработоспособност) военнослужещите не могат да бъдат освобождавани от военна служба, освен по взаимно съгласие на страните, при навършване на пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Законодателят е въвел забрана за освобождаване от военна служба във време на отпуск по болест, която забрана обаче не се прилага в трите посочени хипотези, една от които е настоящата. Следователно, по силата на така регламентираното изключение, при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" не е налице забрана или процесуална пречка военнослужещият да бъде освободен от военна служба във време, в което е в отпуск за временна неработоспособност. Разпоредбата, на която се позовава оспорващата страна - чл. 249, ал. 4 от ЗОВСРБ е неприложима в разглеждания контекст. Неоснователно е твърдението на касаторката за нарушение на разпоредбата на чл. 249, ал. 4 от ЗОВСРБ при издаване на оспорената заповед. Както правилно е приел първоинстанционният съд, цитираната разпоредба урежда императивни срокове за ДНО за налагане на дисциплинарното наказание, които в случая са спазени, както и спиране на същите в случай на временна неработоспособност на служителя. Разпоредбата обаче не въвежда забрана за извършване на действия и проверка, както и събиране на доказателства за извършено дисциплинарно нарушение по време на отпуск за временна неработоспособност, като видно от представените по делото доказателства, служителката е запозната своевременно с резултатите от всички извършвани действия и справки, ето защо правото й на защита не е нарушено. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото липсва възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На 20 самоходен артилерийски дивизион, военно формирование 54100 - гр. Ямбол следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение