Решение № 16 от 31.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1259/2017 г.

ВКСI наказателно отделение31.01.2018 г.докладчик Христина Михова

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧД № 1809/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас. ОТМЕНЯ определение № 746, постановено на 03.05.2017 г. по НЧД № 1809/2017 г., по описа на Районен съд - гр. Бургас и решение № 158, постановено на 20.09.2017 г. по ВНЧД № 579/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд - гр. Бургас от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 16 от 31.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1259/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Производството пред ВКС е образувано по повод постъпило искане от осъдения Т. Д. С. за възобновяване на производството по НЧД № 1809/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, /погрешно посочено като № 746 в молбата, тъй като това е номерът на постановеното по същото дело определение/. В искането се сочи, че производството незаконосъобразно е било проведено в отсъствие на осъдения, тъй като по време на съдебното заседание същият се е намирал в ареста с мярка за неотклонение "Задържане под стража", наложена му по друго дело. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд служебният защитник поддържа искането за възобновяване и пледира за уважаването му. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно, поради което производството следва да бъде възобновено. Осъденият С. поддържа искането за възобновяване и моли същото да бъде уважено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, в рамките на правомощията си, намира за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение № 746, постановено на 03.05.2017 г. по НЧД № 1809/2017 г., Районен съд - гр. Бургас на основание чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо наказание измежду тези по НОХД № 144/2015 г. на РС - гр. Елхово и по НОХД № 115/2015 г. на РС - гр. Елхово като е наложил на осъдения Т. Д. С. най-тежкото от тях - "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, търпимо при първоначален "строг" режим. Със същото определение на осъдения С. е наложено най-тежкото наказание измежду тези по НОХД № 4295/2011 г. на РС - Бургас, по НОХД № 719/2015 г. на Окръжен съд - гр. Бургас, по НОХД № 371/2015 г. на РС - гр. Елхово, по НОХД № 1275/2015 г. на ОС- гр. Бургас, по НОХД № 576/2015 г. на РС - гр. Елхово, по НОХД № 709/2015 г. на РС- гр. Елхово, по НОХД № 416/2016 г. на РС- гр. Елхово и по НОХД № 6929/2016 г. на РС - гр. Бургас, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК така определеното общо наказание е увеличено с една втора, като е постановено осъденият да изтърпи наказание "лишаване от свобода" за срок от две години и три месеца, при първоначален "строг" режим. Районен съд - гр. Бургас от така определените общи наказания на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал времето, през което осъденият е търпял санкциите по отделните дела или е бил задържан с мярка за неотклонение "Задържане под стража". По жалба, подадена от служебния защитник, в Окръжен съд - гр. бургас е било образувано ВНЧД № 579/2017 г. С решение № 158/20.09.2017 г., постановено по същото дело, първоинстанционното определение е било потвърдено изцяло. Така посочените съдебни актове на РС - Бургас и на ОС - гр. Бургас са постановени при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. И първоинстанционното, и въззивното съдебно производство незаконосъобразно са проведени в отсъствие на осъдения С.. Съдебното заседание пред Районен съд - гр. Бургас е било насрочено за 03.05.2017 г. За него осъденият е бил призован чрез връчване на призовка на 20.04.2017 г. от администрацията на Затвора - гр. Бургас, където се е намирал в момента. Първоинстанционното производство по делото е приключило в същото съдебно заседание, като районният съд е счел, че няма пречки за разглеждане на делото в отсъствие на осъдения, тъй като той е призован лично, не се явява по неизвестни причини и се представлява от служебен защитник. Видно от справка, изготвена от администрацията на Затвора - гр. Бургас, на осъденият С. действително на 20.04.2017 г. е била връчена лично призовка за съдебното заседание, като на 21.04.2017 г. / л. 27 от НЧД № 1809/17 г. на РС - гр. Бургас /той е бил освободен от затвора. Няколко дни по-късно, на 26.04.2017 г. /л. 14 от настоящото дело/ осъденият отново е бил задържан в ареста на гр. Бургас, след което на 08.06.2017 г. е преместен в Затвора - гр. Бургас. Следователно, към датата на провеждане на първоинстанционното съдебно заседание - 03.05.2017 г., осъденият се е намирал в затвора и затова не е могъл да се яви лично пред съда. За съдебното заседание пред въззивната инстанция, проведено на 23.06.2017 г., осъденият е бил призован на 07.06.2017 г. с призовка връчена му отново лично в Затвора - гр. Бургас, където той се е намирал. Задължение е било на администрацията на затвора да осигури явяването на С. в съдебното заседание. Тя не е сторила това, а въззивният съд е дал ход на делото в негово отсъствие, както и в отсъствие на защитника му. Изложеното налага извода, че правото на осъденият на лично участие в съдебното производство, е било нарушено както при първоинстанционното разглеждане на делото, така и във въззивното производство. Въпреки че осъденият е бил уведомен лично за датите на съдебните заседания, неявяването му не се дължи на неговото недобросъвестно поведение, а на пропуски в изпълнение на задълженията на затворническата администрация, която не е осигурила присъствието му в съдебно заседание и не е уведомила своевременно първоинстанционния съд за това, че лицето се намира в затвора. Въззивният съдебен състав е нарушил правото на лично участие на осъдения в производството по чл. 306, ал. 2 от НПК, като е разгледал делото в отсъствие на осъдения, въпреки че е имал данни за това, че той е в затвора. Допуснал е нарушение и на нормата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, като е разгледал делото в отсъствие на назначения служебен защитник. Поради това, че осъденият С. е бил лишен от правото си да участва лично в съдебното производство още при първоинстанционното разглеждане на делото, постановените съдебни актове - определение на РС- гр. Бургас и решение на ОС - гр. Бургас, следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение

Цитирани разпоредби

6