Решение № 3717 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7895/2011 г.

ВАСI отделение14.03.2012 г.докладчик Светлозара Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2200/09.05.2011 г., постановено по адм. дело № 4193/2010 г. по описа на Административен съд, София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3717 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7895/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Здравко Атанасов Донев от гр. София чрез процесуалния му представител адв. Слав Стайков срещу решение № 2200/09.05.2011 г., постановено по адм. дело № 4193/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2000904300/10.11.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 558/21.04.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София в частта за определените данъчни задължения по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ (отм.) - патентен данък като окончателен годишен данък в общ размер от 49 000 лв. за 2003 г. и 2004 г. и лихви в общ размер от 38 600,06 лв. (за 2002 г. ревизионният акт е обявен за нищожен от решаващия орган и затова не е предмет на съдебно обжалване). Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е установил фактическата обстановка и оттам е стигнал до погрешни правни изводи. Съдът не е взел предвид, че по време на ревизията са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за някои от които съдът не ги е възприел като такива, а други въобще не е обсъдил възраженията в тази насока - чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Според касатора първоинстанционният съд бил обърнал доказателствената тежест в процеса в противоречие с чл. 5 и чл. 37, ал. 1 ДОПК. Твърди, че съдът едностранно и превратно е обсъдил възражението, че констатациите в ревизионния акт за отпускането и размера на заемите почиват единствено на присъединени доказателства от ревизията, приключила с ДРА № 2188/19.12.2005 г., който е прогласен за нищожен. Касаторът се оплаква, че съдът го е лишил от възможността да участва в съдебно заседание, след като не е уважил искането на адвоката му за отлагане на делото поради служебен ангажимент и взетата по отношение на касатора мярка за неотклонение "задържане под стража", като по този начин не е могъл да реализира правата си в пълнота. Твърди, че неправилно съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи, че посочената от тях дейност е развивана трайно, както и недоказано е останало твърдението на ревизиращите органи, че касаторът е предоставял заеми на несвързани лица. Твърди, че съдът се е произнесъл свърхпетитум, което води до недопустимост на решението му. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Кирова я оспорва и моли да се потвърди обжалваното решение, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като е установено по делото, че жалбоподателят е предоставял заеми, обезпечени с договорна ипотека върху недвижими имоти, поради което правилно е прието, че осъществява дейност като "заложна къща". Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Пред първоинстанционния съд е бил оспорен РА № 2000904300/10.11.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София в частта за определените данъчни задължения по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ (отм.) - патентен данък като окончателен годишен данък за 2003 г. и за 2004 г. за посочените по-горе суми. Съдът е отхвърлил жалбата, след като е приел, че наистина по делото е установено, че жалбоподателят Здравко Донев е осъществявал дейност като "заложна къща" по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ (отм.), която се облага с окончателен годишен патентен данък. Този си извод съдът е направил въз основа на установеното по време на ревизията обстоятелство, че жалбоподателят е давал заеми на физически лица, като ги е обезпечавал с договорни ипотеки върху недвижими имоти на заемополучателите в гр. Бургас, гр. Несебър и гр. Царево. Съдът е обсъдил, че единствената предпоставка за облагане с този данък е осъществяването на дейността, като без значение е обстоятелството дали от тази дейност са реализирани приходи или не. Възраженията на жалбоподателя относно допуснати от ревизиращите органи съществени нарушения на процесуалните правила, като липса на мотиви в ревизионния акт, незапознаването им на място с намиращите се при ревизираното лице документи, не са възприети от съда и той е приел, че констатациите на ревизионния акт не са опровергани. Обжалваното решение е правилно постановено. Относно оплакванията, че съдът не е възприел възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от ревизията, приемайки, че ревизионният акт е мотивиран съгласно чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК константната практика на ВАС е категорична, че след като подробни мотиви са изложени в ревизионния доклад и в ревизионния акт те са възприети от издателя му, не е нужно отново тези мотиви да се преповтарят. Законосъобразни са изводите на съда, че законодателят не е вменил задължение на органите по приходите във всеки един случай да извършват насрещни проверки за установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство, т. е. на ревизиращите органи е предоставен избор за прилагане на този способ на събиране на доказателства - чл. 45, ал. 1 ДОПК. Във връзка с приобщените доказателства, съдът правилно е приел, че те са достатъчни, за да обосноват извода, че жалбоподателят е осъществявал патентна дейност, тъй като е давал заеми на физически лица, като е вписвана договорна ипотека върху недвижими имоти на заемополучателите, за да се обезпечат заемите. Законосъобразни са изводите на решаващия съд, че след като е доказано по делото, че касаторът е осъществявал патентна дейност - "заложна къща" по смисъла на чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ (отм.), то той дължи окончателен годишен данък без значение дали от тази дейност са реализирани приходи или не. Няма пречка, че към доказателствата към ревизията, приходните органи са приобщили и такива от предходна ревизия. Обстоятелството, че предходният акт за същите данъчни задължения е бил обявен за нищожен поради това, че е нямало възлагане за извършване на ревизия за данък по чл. 31, ал. 1, т. 7, б. "щ" ЗОДФЛ (отм.), не прави негодни доказателствата за последващата ревизия, които са приобщени към нея. От тези доказателства се установява, че касаторът е осъществявал дейност като "заложна къща", тъй като системно е давал в заем пари на физически лице срещу договорна ипотека на техни недвижими имоти, за да обезпечи дадените в заем пари. Освен това от справката на Агенцията по вписванията за Здраво Донев, която е приложена от приходните органи по време на ревизията, се установява че през 2003 г. и 2004 г. касаторът е осъществявал такава дейност, предвид вписаните договорни ипотеки върху недвижими имоти на физически лице В този смисъл е и практиката на ВАС, I и IА отделения - вж. адм. дела № 14057/2008 г., 2742/2008 г., 7206/2010 г. Относно твърденията и оплакванията, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неотлагайки съдебно заседание, то е неоснователно. Наистина с молба от 04.02.2011 г. адвокатът на касатора е поискал от първоинстанционния съд да отложи делото, тъй като по същото време - 09.02.2011 г. е имал дело пред ВАС, IА отделение, както и че доверителят му бил с мярка за неотклонение "задържане под стража". Правилно първоинстанционният съд не е уважил това искане, тъй като от началото на разглеждане на делото, то е отлагано три пъти по молба на адв. Стайков, както и че явяването пред ВАС не е задължително, за което има изрично отбелязване в призовката, изпратена от ВАС. Касаторът чрез процесуалния му представител е имал достатъчно възможности да ангажира доказателства в съдебното производство и като ги е пропуснал, не може да вменява във вина на съда, че не му бил дал възможност да осъществи защитата си в процеса. Съдът не е обърнал доказателствената тежест в процеса, тъй като е установил, че обосновано и законосъобразно органите по приходите въз основа на събраните доказателства са установили, че касаторът е осъществявал дейност като "заложна къща". Обстоятелството, че касаторът е твърдял само отрицателни факти, не означава, че за него е изключена процесуалната възможност да ангажира доказателства във връзка с твърдяните от него обстоятелства. Соченото решение по адм. дело № 3919/2008 г. на IА отделение на ВАС, не представлява съдебна практика и то е постановено на база относимите за конкретния случай факти и доказателства, събрани в този процес. При различна фактическа обстановка съдът по цитираното дело е постановил и своя съдебен акт, поради което постановявайки обратен на това дело резултат, настоящият съдебен състав, както и първоинстанционният съд не са в противоречие с решението по адм. дело № 3919/2008 г. Съдът не се е произнесъл свръхпетитум, тъй като не е налице произнасяне от съда за определения патентен данък за 2002 г., като в тази част следва да се отбележи, че ревизионният акт е бил обявен за нищожен от решаващия орган при административното обжалване на акта. Предвид гореизложеното настоящият състав на ВАС, I отделение счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, тъй като не се установи да са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му като неправилно. Разноски не се дължат на касатора, като се има предвид изхода на делото. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 31, ал. 1, т. 7 ЗОДФЛ