Решение № 15660 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2013 г.

ВАСVI отделение26.11.2013 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9/13.05.2013 г. по адм. дело № 388/2012 г. на Административен съд - Русе. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15660 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9262/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Янков Георгиев, от с. Ряхово, област Русе против решение № 9/13.05.2013 г. по адм. дело № 388/2012 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира, че административният съд не е изяснил вярно категорията на труда при осигурителния стаж за периода 08.11.1979 г. - 01.06.1986 г. и погрешно е изчислен осигурителния стаж за времето, през което е бил регистриран като безработен. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че правилно административният съд е изяснил категорията на труда за спорните периоди и предвид отсъствието на кумулативно изискуемото основание за минимален сбор 100 от осигурителен стаж и възраст е приел, че жалбоподателят не е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 9/13.05.2013 г. по адм. дело № 388/2012 г. Административен съд - Русе е отхвърлил жалбата на Ангел Янков Георгиев, от с. Ряхово, област Русе срещу решение № ПЕО 134 от 16.10.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе, с което е потвърдено разпореждане № ИП-3668 от 13.06.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове не страдат от пороци по чл. 146 АПК. По делото е установено, че Ангел Янков Георгиев е поискал от органите на НОИ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 ПЗР КСО, като за нуждите на пенсионното производство е представил изискуемите документи. Спорът между страните касае категорията на труда във връзка със стажа придобит на длъжността секционен майстор в предприятие "Вела Пискова", сега "Ирис" АД, гр. Русе за периода 08.11.1979 г. - 01.06.1986 г. Жалбоподателят претендира, че трудът е от първа категория, а не от втора както са приели пенсионните органи. Предложението на работодателя е за втора категория. Съгласно т. 31 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) длъжността секционен майстор в текстилната, кожаро-кожухарската, обувната, коженогалантерийната и каучуково-обувната промишленост е от втора категория. Законосъобразно съдът е приел, че издаденото удостоверение УП-3, удостоверяващо факти в тази насока е документ с материална-доказателствена сила, който следва да бъде кредитиран с доверие. Законосъобразно е ценен и периода през който жалбоподателят е бил регистриран в БТ и е получавал обезщетение за безработица. Съгласно чл. 9, ал. 2 КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица. Зачетеният осигурителен стаж от първа категория възлиза на 06 години, 07 месеца и 23 дни, от втора категория 13 години, 04 месеца и 18 дни и от трета категория 03 години, 11 месеца и 11 дни. Общият осигурителен стаж превърнат към трета категория е 31 години, 09 месеца и 02 дни. Сумиран с възрастта на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия - 57 години и 04 месеца дава сбор от 89 години, 01 месец и 02 дни. Съгласно разпоредбата на § 4 ПЗР КСО право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст придобиват лица, които са навършили 57 години и 04 месеца възраст за мъжете и имат 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, ако отговарят на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст - 100. Фактите сочат, че не е налице третата кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за придобиване право на пенсия. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

2