Решение № 15321 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2638/2019 г.

Решение № 15321 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2638/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Районен съд – Стара Загора против решение № 207/07.12.2018 г. по адм. дело № 285/2018 г. на Административен съд – Сливен, с което е отменена негова заповед № 126/21.06.2018 г., с която на основание чл. 327 от Закона за съдебната власт е обърнато внимание на съдия М. Рибчева във вр. с допуснати нарушения, свързани с движението на делата и по организацията на работа по ЧНД № 2435/2017 г. и ЧНД № 180/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено. Ответникът – М. Рибчева чрез пълномощника адвокат А. Станков, оспорва касационната жалба и поддържа първоинстанцонното решение като правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, съдът е отменил по жалба на М. Рибчева заповед № 126/21.06.2018 г. на председателя на РС-Стара Загора, с която на основание чл. 327 от ЗСВ е обърнато внимание на Рибчева, в качеството й на съдия, във вр. с допуснати от нея нарушения, свързани с движението на делата и по организацията на работа по ЧНД № 2435/2017 г. и ЧНД № 180/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. Административния съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Направил е извод, че издателят на акта не е изяснил относимите по делото факти и обстоятелства, свързани с крайната констатация за допуснати нарушения във връзка с призоваването на страната Д. Ангелов при разглеждането на ЧНД № 2435/2017 г. по описа на РС – Стара Загора. Приел е, че административният ръководител на съда не е доказал твърдението си, че "всички" призовки по ЧНД 2435/2017 г. до страната Д. Ангелов са изпращани на адрес, различен от дължимия за кореспонденция със страната, както и не е изследвал извършването на нерегламентирана поправка в адреса за призоваването й. Във връзка с нарушението по ЧНД № 180/2018 г., първоинстанционният съд е приел, че административният ръководител на РС – Стара Загора е извел извод за допусната лоша организация на работата, довела до просрочие при постановяването на съдебния акт по делото, само въз основа на едностранчиво позоваване на обективния факт на неспазване на срока за изготвяне на акта по едно дело. Съдът е посочил като порок при издаването на акта по чл. 327 от ЗСВ обстоятелството, че безспорния факт на забава не е придружен от анализ на вида, броя и сложността на разпределените на жалбоподателката дела за процесния период, респ. за нейната натовареност като магистрат. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Административният съд е постановил своето решение въз основа на фактическа обстановка, която не съответства в своята пълнота на събраните по делото доказателства, а правните му изводи за несъставомерност на установите пропуски в работата на съдия Рибчева са изведени при неточно възприемане на мотивите към обжалвания акт. Съгласно чл. 327 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Обръщането на внимание по реда на горецитираната разпоредба е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект, и цели отстранят недостатъци в работата на магистрата. Налагането и се прилага при допуснати нарушения по образуването и движението на делата, или по организацията на работата, които преценени в съвкупност насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти за изпълнение на професионалните му функции. За целта следва да е установено недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от административния ръководител, за да се постигне оптимална и ефективна организация на работата на магистрата. В конкретния случай е налице именно отклонение от страна на магистрата при организацията на работата му, както по ЧНД № 2345/2017 г., така и по ЧНД № 180/2018 г. По отношение изводите относно производството по ЧНД № 180/2018 г., касационната инстанция намира за неправилен извода на административния съд, че е допуснат съществен пропуск при издаването на заповед № 126/21.06.2018 г., изразяващ се в неизследване на натовареността на съдия Рибчева. Видно от мотивите към акта, ясно се твърди от административния ръководител на съда, че съдия Рибчева не е работила в условия на "пренатовареност", каквато защитна магистрата е развил в обясненията си, респ. че допуснатата забава с четири месеца спрямо нормата на чл. 243, ал. 5 от НПК се дължи на допуснати недостатъци при организацията на работата на съдията. Административният съд е пропуснал факта, че за да отхвърли възражението на съдията за "пренатовареност", председателят на РС – Стара Загора се е позовал на периодичен доклад от 04.06.2018 г. на зам. председателя на съда, в който не са констатирани подобни просрочия от страна на другите съдии към наказателното отделение на районния съд, работещи при същите условия. В този смисъл констатираната и отличаваща се забава на жалбоподателката, спрямо резултатите на останалите й колеги, е достатъчна, за да се отхвърли тезата й, че конкретното неизпълнение на срока по чл. 243, ал. 5 от НПК в рамките на разглеждането на ЧНД № 180/2018 г. не е по причина субективните й способности за организиране на работата й. Ненужно административният съд търси значението на конкретната правна сложност на делото и общото справяне на жалбоподателката в периода 01.01.2018 г. - 01.06.2018 г. с "движението на делата и изписването на съдебните актове". На първо място, спор по делото няма, че ЧНД № 180/2018 г. не притежава характеристиките на дело с висока правна сложност. Нещо повече, възможността за неговото решаване в рамките на установените срокове не би следвало дори да стои като въпрос. На второ място, ирелевантен е факта, дали съдия Рибчева е или не е допуснала друго просрочие при изписването на съдебните актове в посочения по – горе период. Напътстващата работата на магистрата мярка по чл. 327 от ЗСВ касае конкретната организация на работата по дадено производство и същата не може да се възприема като форма на атестационна оценка за общата организация по движението и приключването на делата. Касационната инстанция намира за неправилно и решението по отношение спора за законосъобразността на акта, касаещ движението на ЧНД № 2435/2017 г. Административният съд правилно е приел, че не "всички" призовки по ЧНД № 2435/2017 г. до страната Д. Ангелов са изпращани на адрес, различен от дължимия за кореспонденция със страната. Това установяване обаче е преценено при неправилно определяне на предмета на нарушението. Видно от обобщаващите съображения на председателя на съда, причина за да бъде обърнато внимание на съдия Рибчева е, "че при подготовката на съдебното заседание не е осъществяван контрол от съдията – докладчик за реда и начина на призоваване на лицето... и за причините, поради които не се явява и не е доведен принудително". В случая е обърнато внимание по повод достигнатия краен резултат в производството, при който съдът, в качеството си на ръководещ производството орган, многократно е пропуснал да упражни контрол върху призоваването и довеждането на Ангелов по начин, при който да гарантира провеждането на ефективен съдебен процес. Неправилен е извода на съда, че наложената на съдията мярка "обръщане на внимание" по отношение ЧНД № 2435/2017 г. е издадена в нарушение на материалноправните норми, и че същата е в несъответствие с целта на закона. Видно от събраните по делото доказателства, по ЧНД № 2435/2017 г. са били проведени пет съдебни заседания и единствената причина за отлагането на делото е нередовната процедура по призоваване на освидетелстваното лице. Обоснован е изводът на административния ръководител, че в случая съдията не е изпълнил задължението си да осъществи контрол за реда и начина за призоваване на лицето и за причините, поради които не се явява и не е доведен принудително. В случая се касае до съдебно производство, имащо за предмет настаняване на задължително лечение на лице с психично заболяване, което, поради психичното си състояние, може да бъде опасно, както за себе си, така и за обществото. За този вид съдебни производства законодателят е предвидил специален ред по Закона за здравето, както и кратки срокове за разглеждане на делата, тъй като всяко едно забавяне може да доведе до непредвидими вреди. Не може да се подкрепят съображенията на административният съд, че неустановяването на момента и лицето, осъществило поправки в съдебните книжа спрямо адреса на призоваване и издирване на Ангелов, е основание да се дискредитира извода, че е налице липса на контрол от съдията – докладчик в рамките на процеса по призоваване и довеждане на страната. Напротив този факт и липсата на реакция от страна на съдията – докладчик чрез изискване на обяснение от работещите по делото съдени служители или подаване на сигнал до ръководителя на съда, е ясен признак за липса на контрол върху производството, изразяващ се в пренебрегване на извършените поправки. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, обжалваното решение като неправилно следа да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли жалбата против оспорвания административен акт. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от касатора, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, то следва да бъде уважено на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се присъди претендираната сума от 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, включващо и заплатен ДДС от 100 лева върху договореното възнаграждение от 500 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,