Решение № 14058 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3808/2012 г.

Решение № 14058 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3808/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СП- Петрол" ЕООД (н) - гр. Бяла Слатина, срещу Решение № 25/02.02.2012 г., постановено по адм. д. № 1014/11 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу ревизионен акт /РА/ № 060900368 от 25.09.2009 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - Враца, в частта в която е потвърден с решение № 519/26.11.2009 г. на директора на ДОУИ - Велико Търново при ЦУ на НАП. Касационна жалба е подадена и от директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу решението в частта, в която съдът е отхвърлил искането за присъждане на разноски за предходното разглеждане на делото. В жалбата на дружеството се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба на "СП- Петрол" ЕООД и основателност на жалбата на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Производството пред АС е повторно и в изпълнение на указанията на ВАС дадени в отменително решение № 12756 от 10.10.2011 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 2676/2011 г., с което е отменено решение № 548/21.12.2010 г. постановено по АД № 924/2009 г. по описа на АСВТ и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. По съществото на спора от фактическа страна съдът е приел за установено, че в хода на ревизията е отказано право на данъчен кредит на жалбоподателя по 93 фактури, издадени през периода от 02.06.2004 г. до 31.03.2005 г. от ЕТ "Елена Такова - Ели стил" с предмет различни горива. В хода на ревизията е установено, че предходен доставчик на стоките е "Инфотехкомерс" ЕООД, като при извършената му насрещната проверка е установено, че не е намерен представител на адреса, поради което Искането за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПО/ е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Доказателства и обяснения за факта на реализацията на предходните доставки и начисляването на ДДС във връзка с фактурите, които ги документират не са представени, както в хода на ревизията, така и в хода на административното и съдебно обжалване. В тази насока съдът е обсъдил приетото при първоначалното разглеждане на делото заключение на ССЕ и е приел, че експертът не е могъл да провери счетоводството на "Инфотехкомерс" ЕООД, поради неосъществяването на контакт с негов представител, респ. не е установил начисляването на ДДС по предходните доставки. От приетият по делото ДРА № 1639/29.12.2005 г. издаден от ТДД - Враца на прекия доставчик ЕТ "Елена Такова - Ели стил", съдът е приел за установено, че е отказан данъчен кредит именно по сочените като предходни фактури спрямо процесните, на основание недоказан реалност на доставките по тях. Предвид факта, че ДРА е обжалван по съдебен ред и жалбата е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, съдът е приел, че вече решените въпроси не подлежат на преразглеждане в настоящето производство, поради което следва да се приеме за установено, че за предходните на процесните доставки "Инфотехкомерс" ЕООД не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните задължения на жалбоподателя, включително такива за извършване на предходните доставки и за счетоводната отчетност във връзка с тях. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно е отказан данъчен кредит на жалбоподателя по тези преки доставки, за които предходния доставчик на същите не е ангажирал необходимите доказателства на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), доколкото размерът на отказания кредит е посоченият в ал. 5 от същата норма. За неприложима съдът е приел разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като от една страна от заключението на ССЕ не е установено плащане по ДДС сметка по всички процесни доставки и от друга страна, по делото не е установено обстоятелството на наличие на стоки от вида на процесните в държане на доставчика, тъй като предходните доставки на такива стоки не са приети за реални, поради което съдът е приел, че е недоказана материалната обезпеченост на прекия доставчик с горива, като липсват доказателства за транспортирането и разходи в тази насока, както при доставчика, така и при получателя. Не е доказана и техническата обезпеченост на доставчика, доколкото вещото лице е установило, че дружеството - доставчик няма отразени в счетоводството си ДМА. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Отказът за признаване правото на данъчен кредит за процесните периоди е на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) поради това, че предходния доставчик не е представил доказателства, че притежава стоката, която е доставил на прекия на касатора доставчик. Както в хода на ревизията, така и във фазата на съдебното оспорване на РА, не са ангажирани доказателства изходящи от счетоводството на предходния доставчик. Приетата по делото счетоводна експертиза, не е извършила проверка в счетоводството, тъй като фирмата не се намира на посочения адрес. Неправилно съдът и органа по приходите са приели, че не са представени доказателства къде е съхранявано горивото и с какви превозни средства е доставено. Видно от представените и приети по делото писмени доказателства и от заключението на ССЕ се установява, че доставчикът въз основа на договори за наем и анекс към тях е разполагал към момента на ревизираните периоди с 3 бр. цистерни, една бр. бензинова колонка и сграда. Имал е наети един брой продавач и един приемник на ГСМ, работещи в наетата под наем база. Обосновано обаче е прието, че няма доказателства за прехвърляне на собствеността върху получателя, тъй като видно от разпита на вещото лице в съдебно заседание е установено, че освен процесните фактури, други приемо - предавателни протоколи и разходи за транспорт освен за заплати не са извършвани от доставчика. Предметът на продажбата са родово определени вещи - дизелово гориво, бензин, газьол поради което за прехвърляне на собствеността е необходимо стоките да бъдат отделени от останалите вещи от същия род чрез предаване, претегляне и т. н. Доказването на предаването може да бъде осъществено чрез приемателно-предавателни протоколи, складови разписки, транспортни документи и др., а такива по делото липсват. При проверка в счетоводството на доставчика от вещото лице е установено, че по сч. Сметка 304 стоки, не се водят аналитични партиди по вид и количество на горивата. Доставеното и продадено гориво се заприходява и изписва стойностно, а количествата по фактурите за продажби се отразяват от количествата по доставените фактури от предходните доставчици Действително по делото е приет влязъл в сила ДРА № 1639/29.12.2005 г. издаден от ТДД - Враца на прекия доставчик ЕТ "Елена Такова - Ели стил", от който се установява, че на търговеца е отказано право на данъчен кредит по предходните, спрямо процесните доставки, на основание недоказан реалност на същите. Това обстоятелство налага на извода за приложение на разпоредбата на чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.), съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит се отказва в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4, но поради липса на ангажирани от касатора доказателства, а именно ССЕ, която да определи размера на данъка, жалбата е неоснователна. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което в тази си част следва да бъде оставено в сила. Жалбата на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу решението в частта, в която съдът е отхвърлил искането за присъждане на разноски за предходното разглеждане на делото е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. На основание чл. 226, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК с постановеното решение при повторното разглеждане на делото по общия ред първоинстанционният съд се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Аналогично законодателно разрешение е възприето и съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК, поради което на ответника по жалбата се дължат разноски за две инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 6486,78 лева С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение