Решение № 13313 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9380/2018 г.

Решение № 13313 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9380/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Л. Иванов срещу решение № 3573/30.05.2018 г. постановено по административно дело № 13664/2017 г. по описа на Административен съд - София – град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е възприел обстоятелството, че независимо от настъпилата спрямо касатора реабилитация по право, не са налице основанията по чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. За неправилни счита и изводите на съда относно съхранението на личните данни на лицата, в частност неговите, от компетентните власти. Счита, че в конкретния случай, при заличаване на всички престъпни последици, които законодателят свързва с извършеното престъпление и прекратяване на всички правоотношения, породени от престъпното деяние, неограниченото във времето съхраняване на лични данни /полицейска регистрация/ за лица, по отношение на които е сработил института на реабилитацията, е непропорционална намеса на държавата в правото на зачитане на личния живот на тези лица и противоречи на чл. 8, пар. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което Заповед № 3286 з-3749/1.11.2017 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" /ГДНП/ да се отмени. Претендира разноски за първата съдебна инстанция. Ответникът по касация – Директора на Главна дирекция "Национална полиция" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура - дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Л. Иванов срещу Заповед № 3286-3749/1.11.2017 г. издадена от директора на ГДНП. Със заповедта е отказано снемането на полицейска регистрация № 21633/16.03.2013 г., извършена в 06 РУ - СДВР на Л. Иванов. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че на 1.08.2017 г. Л. Иванов е подал чрез 06 РУ - СДВР заявление вх. № 230000-9340 за снемане на полицейска регистрация. Направена е проверка, при която е установено, че Иванов има извършена в 06 РУ - СДВР полицейска регистрация № 21633/16.03.2013 г. за деяние по чл. 343б от Наказателния кодекс /НК/, по НП № 771/2013 г. С протоколно определение от 21.10.2013 г., постановено по НОХД № 7333/2013 г. Софийският районен съд /СРС/ одобрява постигнатото споразумение по чл. 384, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, по силата на което Л. Иванов се признава за виновен и на основание чл. 343б, ал. 1 НК, съдът му налага наказание "пробация" със пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 3, т. 1 НК и чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, т. 1 НК; на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от право на управлява МПС за срок от 12 месеца. Установено е, че наказанието "пробация" е изтърпяно на 21.05.2014 г. и лицето е реабилитирано на 21.05.2016 г. При тази фактическа обстановка АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Жалбоподателят е с полицейска регистрация, извършена на основание чл. 68, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. В ал. 2 на чл. 68 ЗМВР е предвидено, че полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. Основанията за снемане на полицейска регистрация са изрично изброени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР. От доказателствата по делото се установява, че спрямо Иванов не е налице нито едно от тези основания. Правилно съдът е посочил, че с оглед основанието за извършената полицейска регистрация – за деяние по чл. 343б НК, за което Иванов е признат за виновен и е осъден със споразумение от 21.10.2013 г., постановено по НОХД № 7333/2013 г. на СРС, в случая се явява неприложима разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 2 ЗМВР, съгласно която полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс. Наказателното производство действително е прекратено, но поради постигнато споразумение, а в този случай полицейската регистрация не е предвидено да се заличава. Правилни са изводите на съда относно правното значение на настъпилата реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено с влязла в сила присъда, като същите съответстват и на преобладаващата съдебна практика, поради което същите не следва да се преповтарят. Изложените в касационната жалба съображения, че с проявата на института на реабилитацията Иванов е с чисто съдебно минало, т. е. приравнено е на неосъждано лице, като лице, което не е извършвало инкриминирано деяние не държат сметка на факта, че настъпилата реабилитация по реда и на основание НК няма за пряка последица снемане на полицейската регистрация на лицето. Съгласно чл. 27 ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68 ЗМВР, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им. В този смисъл решение № 2416 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 7230/2016 г. на ВАС, Решение № 6439 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8352/2016 г., Решение № 13136 от 5.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10757/2015 г. Мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. В хода на съдебното производство са събрани относими доказателства, при чиято съвкупна преценка съдът е обосновал изводите си за потвърждаване на оспорената пред него заповед на директора на ГДНП. Съдебното решение не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, състоящи се в нарушаване на логическите, опитните или научните правила. Фактическите констатации на съда съответстват на събраните по делото доказателства, а съвкупната им преценка логично води до изводите, до който е достигнал първоинстанционния съд. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение