Решение № 5248 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8204/2012 г.

Решение № 5248 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8204/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите против решение № 1639 от 27.03.2012 г., постановено по адм. д. № 8721/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Лъчезар Григоров Прокопиев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията да това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил заповед № ЗЦУ-828/30.08.2911 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на Лъчезар Григоров Прокопиев е наложено дисциплинарно наказание "забележка". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в противоречие с материалноправните норми на закона. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС) относно неспазване на двумесечния срок от установяване на нарушението е неправилен, но това не води до незаконосъобразност на обжалваното решение. От събраните по делото доказателства е установено, че държавният служител е ползвал платен годишен отпуск за периода 15.06.2011 г. - 15.07.2011 г. в размер на 23 дни (заповед № 3308/01.06.2011 г.), поради което независимо дали органът по назначаването е установил нарушението на 31.05.2011 г. или на 10.06.2011 г., е спазен двумесечния преклузивен срок за налагане на наказанието съгласно изискването на чл. 94, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗДСл. Изводът на съда, че дисциплинарната отговорност за част от нарушенията е погасена по давност, тъй като нарушенията са извършени преди повече от една година, е законосъобразен. Независимо, че дисциплинарно-наказващият орган е приел, че за две от нарушенията относно неиздаване в срок на ревизионни доклади по отношение на две търговски дружества дисциплинарната отговорност на служителя е погасена поради това, че нарушенията са извършени преди повече от една година, то тези нарушения са описани в заповедта и са взети предвид при ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Правилно съдът е приел, и че по отношение на неиздаването на ревизионен доклад по заповед за възлагане на ревизия на "Ем Ен ДЖИ Ентертеймънт" със срок за завършване до 14.08.2010 г. също е изтекъл едногодишния преклузивен срок за налагане на наказанието. Независимо от това нарушението е взето предвид при налагане на дисциплинарното наказание, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нормата на чл. 91 от ЗДСл. изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, за да бъде наложено дисциплинарно наказание, а именно следва да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Тези обстоятелства не са обсъдени нито в предложението за налагане на дисциплинарното наказание, нито са изложени съображения в тази насока в оспорената заповед. Фактът, че е наложено най-лекото дисциплинарно наказание не освобождава дисциплинарно наказващия орган от спазване на разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл. В дисциплинарната преписка липса посочване на последиците от извършените нарушения за държавната служба и гражданите, не са посочени обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, нито е обсъдено цялостното поведение на държавния служител. Не е направен анализ на натовареността на държавния служител, броя на възложените му ревизии и съотношението на постановените в срок актове с просрочените. Не са оцени и обсъдени и представените от служителя доказателства в обем от 711 страници. Посочените нарушения обосновават незаконосъобразност на оспорената заповед и са достатъчно основание за отмяната й. Законосъобразни са и изводите на съда, че за по-голяма част от описаните в заповедта дисциплинарни наказания не са налице доказателства за извършването им, което води до материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Съдът е установил, че констатацията в заповедта относно издаването на ревизионен доклад на "Сигнус БГ 6" със 21 дни закъснение не съответства на събраните по делото доказателства, с които се установява, че ревизията е възложена на 06.04.2011 г. със срок за завършване до 07.05.2011 г., а ревизионният доклад е издаден на 25.05.2011 г., а не както е посочено в заповедта на 20.06.2011 г. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 1 от ДОПК ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Следователно докладът е следвало да бъде изготвен до 21.05.2011 г., което е било събота - почивен ден и е предаден на първия присъствен ден - 25.05.2011 г. т. е. в законоустановения срок. Следователно така описаното в заповедта нарушение не е извършено. По отношение на неиздаването на ревизионен акт за ревизия на "Ред Девъл Кетъринг" е установено, че такъв е издаден на 05.08.2011 г. и връчен на ревизираното дружество на 15.08.2011 г., т. е. преди издаване на оспорената заповед, поради което законосъобразно съдът е приел, че така описаното в заповедта нарушение не е извършено от държавния служител. По отношение на нарушението за неиздаване и невръчване на ревизионен доклад на "Фулстрой" въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил, че ревизионен доклад е издаден на 10.05.2011 г. и са предприети действия по връчването по реда на чл. 32 от ДОПК, за което са съставени протоколи, поставяне на съобщения, и изплащане на писмо с обратна разписка. От изложеното следва, че шест от общо деветте, описани в обстоятелствената част на заповедта нарушения на служебната дисциплина не са извършени от Прокопиев, което обосновава материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Ето защо и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материално правните норми на ЗДСл. е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Установените и описани по-горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неизвършване на част от нарушенията, посочени в заповедта водят до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Следователно като е отменил оспорената заповед първоинстанционния съд е постановил решение съответно на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Служебно е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основание по чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 от АПК и е направил обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното съдът намира че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Национална агенция за приходите да заплати на Лъчезар Григоров Прокопиев направените по делото разноски в касационното производство в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,