Решение № 1216 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4386/2017 г.

Решение № 1216 от 29.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4386/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по чл. 204, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Б. Г. М., подадена чрез адв. Е. Б., против решение № 64 от 9.02.2017 г., постановено по адм. дело № 494 от 2016 г. по описа на Административния съд - П.. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Претендират се разноски. Ответникът - Столична община чрез своя процесуален представител юрисконсулт В. К. М. оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Иска се присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за частична основателност на касационната жалба, но иска след частичната отмяна на съдебното решение, делото да се върне в тази част за ново разглеждане. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: С обжалваното решение е отхвърлен иска на Б. Г. М. против Столична община с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди на стойност 9 208,12 лева. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено, че е сезиран с иск по чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 208,12 лева, причинени от незаконосъобразни действия на общинска администрация по издаване на удостоверение № 000016/11.01.2006 г. с невярно вписани данни за наследник. Съдът е приел за установено, че на 08.01.2001 г. ищецът е купил от И. Р. Г. недвижим имот с предварителен договор за продажба, няколко дни след което продавачът почива. Установено е, че на 16.12.2005 г. ищецът е предявил иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен предварителния договор за продажба и е образувано гр. д. № 621/2005 г. по описа на Велинградския районен съд. Искът е предявен против майката на починалия, тъй като тя е била посочена като единствен негов наследник в удостоверение № 000016/11.01.2016 г. за наследници, издадено от Столична община, район "Триадица". Установено е също така, че поради нарушена родова компетентност, решението, с което искът е уважен, е било обезсилено и е образувано гр. д. № 571/2008 г. по описа на Окръжен съд П.. В хода на производството пред окръжния съд е представено удостоверение № 001402/07.10.2008 г., издадено от Столична община, в което е удостоверено, че наследник по закон на продавача е родената през 2001 г. негова дъщеря - М. И. Г.. Предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор против дъщерята на продавача е отхвърлен от съда поради изтичане на срока за предявяването му, в резултат на което ищецът е осъден да заплати разноски на другата страна в размер на 6 930 лева. Установено е, че по изпълнителното дело срещу ищеца е постъпила обща сума 9 208, 12 лева. Установено е от съда, че към датата на издаване на удостоверение № 000016/11.01.2016 г. от Столична община, в акта за раждане на детето е било посочено влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 602/2006 г. на СГС, в което като баща на детето е посочен именно И. Р. Г.. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е направил следните изводи: Приел е, че са били налице данни към датата на издаване на удостоверението от 2006 г. от Столична община, в акта за раждане на детето, че негов баща е И. Р. Г.. По натам, съдът е посочил, че за да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходима кумулативната наличност на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност, в резултат на което да е причинена вреда, като тази вреда следва да е пряка и непосредствена последица от акта, действието или бездействието. Административният съд е счел, че претендираната от жалбоподателя вреда, не е пряка и непосредствена последица от вредоносния резултат, тъй като увреждането, изразяващо се в принудително събиране на присъдените разноски по гражданското производство, както и разходите по изпълнителното производство са опосредени от правния ефект на отхвърлителното съдебно решение. С оглед на това, съдът е приел, че макар и доказани, претърпените имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от действията на администрацията по издаването на удостоверението за наследници с невярно съдържание, поради което не е изпълнена четвъртата материална предпоставка, за да бъде уважен искът по чл. 203 и сл. от АПК. Съдът е преценил исковата претенция за неоснователна и е отхвърлил иска. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Съдът е подменил предмета на спора, като не е разгледал иска, така както е предявен. В исковата молба, с която е сезиран като увреждащо обстоятелство е посочено - незаконосъобразно действие на ответника, който като не е изпълнил задължението си да поддържа актуални данни в личния регистрационен картон, е издал удостоверение за наследници с данни, несъответстващи на данните, които е следвало да бъдат вписани в личния регистрационен картон. От това описание в обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че твърденията на ищеца са за вредоносно бездействие на ответника за нанасяне на актуални данни в личния картон на починалото лице, в резултат на което се е стигнало до издаване на удостоверението за наследници със съдържание, което не отговаря на действителното фактическо положение. Вместо да се произнесе по твърдението за незаконосъобразното бездействие за актуализиране на данните в личния регистрационен картон на лицето, първоинстанционният съд е приел, че вредите се претендират от действия по издаване на удостоверение за наследници от 11.01.2006 г. с невярно вписани данни за наследник. Редът и условията за издаването на удостоверение за наследници са уредени в Закона за гражданската регистрация, който в своя чл. 24, ал. 2 препраща към Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съобразно регламентацията в наредбата, удостоверението за наследници следва да се квалифицира като официален свидетелстващ документ. Издаването му безспорно е резултат на административна услуга, но и на фактически действия на длъжностното лице по извършване на справки и служебно изискване на информация. Справките, които се извършват са в регистъра на населението и при нужда в регистрите на актовете за гражданското състояние. Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗГР регистърът на населението се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2. За да е вярно, съдържанието на удостоверението за наследници следва да съответства на записаното в личния регистрационен картон на починалото лице, който е част от съдържанието на регистъра на населението. В конкретния случай не се твърди такова несъответствие, а се поддържа, че когато удостоверението за наследници е издадено през 2006 г., личният регистрационен картон на починалото лице, не е бил попълнен с актуална информация относно наследниците му по закон, която е следвало да бъде отразена в него. Съдът не е изследвал относими към случая факти и обстоятелства. От значение за спора са следните въпроси, на които в обжалваното решение не е отговорено - в резултат на проверки на какви документи длъжностното лице е издало удостоверението за наследници от 11.01.2006 г., проверило ли е личния регистрационен картон на починалото лице, към датата на проверката в него вписани ли са данните от съдебното решение, с което е признато за установено, че детето - М. Я. П. произхожда от него, ако "не", кога са вписани тези данни в личния му регистрационен картон. От значение за спора също така са и обстоятелствата, за които съдът не е указал на страните изясняването им - кой е следвало да съобщи на район "Триадица" при СО за съдебното решение и установения с него факт, кога е следвало да стане това, съществува ли нормативна уредба за тези действия, ако не съществува, каква е установената практика и в случая спазен ли е тя. Едва след като изясни посочените въпроси и обстоятелства, съдът може да формира извод, налице ли е било бездействие на ответника да актуализира данните в личния регистрационен картон на починалото лице и именно то ли е станало причината за издаденото удостоверение за наследници със съдържание, което не съответства на действителното фактическо положение. Като не е изяснил всички тези въпроси, съдът е постановил необосновано и неправилно решение, което е резултат и от допуснати от съда съдопроизводствени нарушения. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че следва да отмени обжалваното решение, а вместо това върне делото на друг състав на Административния съд - П. за новото му разглеждане. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и 2 АПК, Съдът