Решение № 1851 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14361/2016 г.

Решение № 1851 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14361/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. С. И. Д., гражданин на Йордания, срещу Решение № 6109 от 07.10.2016 г., постановено по адм. дело № 5405/2016 г. от Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на процесното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. С.-Т. в писмени бележки изразява становище за неоснователност за касационната жалба и моли да бъде оставено в сила процесното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. С. И. Д., гражданин на Йордания, срещу Решение № 2752 от 12.05.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на международна закрила. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че жалбоподателят е гражданин на Йордания, роден в гр. Н., Кувейт. Подадената от него молба за закрила е шеста по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, като в предходните административни производства такава му е била отказана и отказите на административния орган са потвърдени от съда. Съдът е установил също, че молбата си за статут г-н Д. е мотивирал отново и единствено със семейни и битови причини, както и с желанието си да живее в България, където се е интегрирал и установил дълготрайни връзки. При тази фактическа установеност съдът е направил извод за неоснователност на жалбата Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Нежеланието на чужденеца да се завърне в страната си на произход, или в която е роден, не обосновава извод за основателност на молбата за закрила. Характерът на закрилата по специалния закон - ЗУБ - изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Чужденецът не твърди, а и не доказва, наличие на която и да е от предпоставките от фактическия състав на нормата на чл. 8 или чл. 9 ЗУБ, обосноваващи решение за предоставяне на закрила, поради което молбата му основателно е приета за неоснователна. Обстоятелството, че Н. С. И. Д. пребивава продължително в страната повече от 20 години, че желае да продължи да живее и да работи в България, че е установил трайна връзка с българска гражданка не са основания за закрила по смисъла на ЗУБ. Само по себе си пребиваването на територията на Р. Б. за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Р. Б., но не и за статут по приложимия в настоящия случай специален закон. След като липсват причини, стоящи извън волята на конкретното лице, от които може да се направи предположение, че правата, живота и сигурността на лицето се явяват застрашени в държавата му по произход изводът на административния орган и на съда, че молбата за закрила е неоснователна е правилен и законосъобразен. Отделно от това доколкото става въпрос за шеста поредна, т. е. последваща, молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства съгласно чл. 13, т. 5 от ЗУБ, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. В проведеното административно производство чужденецът не заявява нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на статут по смисъла на ЗУБ. По изложените съображения решението на Административен съд С.-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,