Решение № 13321 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5814/2013 г.

Решение № 13321 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5814/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Пламен Косев Николов, от гр. Варна, против заповед № К-3415/02.04.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед от 14.02.2013 г. министърът на вътрешните работи, във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. На 26.02.2013 г. държавният служител е запознат със заповедта, което обстоятелство е удостоверено с подписа му. На 25.02.2013 г. дисциплинарно-разследващият орган е поканил Пламен Косев Николов да даде писмени обяснения, но последният е отказал да даде такива, за което е изготвен протокол, подписан и от жалбоподателя. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 4.03.2013 г. е изготвена обобщена справка, с която е установено, че през месец януари 2010 г. Николов представя пред жилищната комисия на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Бургас договор от 5.01.2010 г. за наем на жилище, находящо се в гр. Варна, бул. Сливница, сключен с Николай Проданов. Въз основа на този договор жалбоподателят е получавал месечно 151 лв. за цялата 2010 г. От средата на 2010 г. Николов и семейство му се преместват в друго жилище в гр. Варна, собственост на Радомир Димитров. През месец януари 2011 г. Пламен Николов представя пред жилищната комисия договор от 2.01.2011 г., сключен с Николай Проданов отново за жилището, находящо се на бул. "Сливница". Въз основа на този договор служителят е получавал през цялата година по 151 лв. месечно. През месец януари 2012 г. жалбоподателят е представил пред жилищната комисия договора, сключен с Радомир Димитров на 5.01.2012 г. със срок на действие една година от датата на подписването му. От събраните в дисциплинарното производство доказателства е установено, че писмен договор между Николов и Проданов не е сключван, като извършената почеркова експертиза дава заключение, че подписите, положени по договорите, сключени с Проданов не са на последния. Установено е, че Пламен Николов и семейството му са напуснали жилището на Проданов през м. май 2010 г., като от тогава до м. декември 2010 г. апартаментът на Проданов е бил необитаем. Дисциплинарно-разследващият орган е констатирал че за периода от м. юни 2010 г. до края на 2011 г. Пламен Николов не е живял на адреса в гр. Варна, бул. "Сливница", но е представял пред жилищната комисия договор за наем с лицето Николай Проданов, без реално съществуващо наемно правоотношение в резултат на което Николов е получавал без правно основание компенсационни суми в размер на 151 лв. месечно. Посочено е, че за периода от м. юни до м. декември 2010 г. на служителя не може да се търси дисциплинарна отговорност, тъй като нарушение е погасено по давност. Направен е извод, че Николов е нарушил т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които са станали достояние на служителите на МВР и на обществеността, като нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат с обобщената справка и на 4.03.2013 г. е депозирал възражение. На 8.03.2013 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 2.04.2013 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Пламен Косев Николов дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода от м. май 2010 г. до края на 2011 г., старши инспектор Пламен Николов, служител на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Бургас, е представял пред жилищната комисия договор за наем на апартамент, сключен с Николай Денков Проданов, без между тях да е съществувало наемно правоотношение, като служителят е използвал договора, за да получава неправомерно месечни компенсационни суми в размер на 151 лв., с което виновно е нарушил т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и деянието е станало обществено достояние. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед, установени в обобщената справка и описани в оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното производство доказателства, а в съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. При постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с обобщената справка. Същият е отказал да даде писмени обяснения. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводът на жалбоподателя, че не е спазен срока за провеждане на дисциплинарното производство и наказанието е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, са неоснователни. Дисциплинарното производство е образувано със заповед от 14.02.2013 г., в която е даден 30-дневен срок за приключването му. Становището е изготвено на 8.03.2013 г. и следователно определения в заповедта срок е спазен. Дисциплинарно наказание е установено на 2.04.2013 г., когато министърът на вътрешните работи е запознат със становището, видно от поставената резолюция, а оспорената заповед е издадена също на 2.04.2013 г., с което е изпълнено изискването на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 223 от ППЗМВР. Неоснователни са и доводите, че при постановяване на оспорената заповед са нарушени изискванията на чл. 229 от ЗМВР. Както бе посочено жалбоподателят е отказал да даде писмени обяснения, а при определяне на вида и размера на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаните в оспорената заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина. Установено, че жалбоподателят, с действията си е допуснал нарушение на т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и действията му са станали обществено достояние, с което е уронил престижа на службата, с което е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Твърдението на жалбоподателя, че е обвинен в деяние, което осъществява състав на престъпление, е неоснователно. Служителят е наказан за тежко нарушение на служебната дисциплина, а не за извършено престъпление. Оспорената заповед е и в съответствие с целта на закона като службата в МВР се упражнява от служители, които противодействат на престъпността и опазват обществения ред, а не го нарушават. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото следва да се осъди Пламен Косев Николов да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,