Решение № 5775 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2017 г.

Решение № 5775 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10613/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М. ц. Х." ООД, гр. П., против решение № 1152 от 27.06.2017 г. по адм. д. № 729 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против писмена покана № 162318 от 16.02.2016 г. на Директора на РЗОК П. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2011 г. (отм.) са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Районната здравноосигурителна каса, гр. П., не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е писмена покана № 162318 от 16.02.2016 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. П. на основание чл. 76а от ЗЗО, с която "М. ц. "Х." ООД - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по договор с НЗОК № 162318/10.02.2011 г. и споразумение № 11/17.05.2016 г., е задължен да възстанови сума с общ размер 25 338.98 лв., представляваща превишение на определените регулативни стандарти за специализирани медицински дейности (СМД - бл. МЗ-НЗОК № 3), високоспециализирани медицински дейности (ВСМД - бл. МЗ-НЗОК № 3А) и медико-диагностични дейности (МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4) за първо, второ, трето и четвърто тримесечия на 2011 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - П. е обосновал извод за издаване на оспорената писмена покана от компетентен орган, при спазване на действащите административно производствени правила на чл. 76а във вр. с чл. 72 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2011 г. (отм.) и клаузите на чл. 42 и чл. 43 от ИД № 162318 от 10.02.2011 г. Здравноосигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Определянето на брой СМД и стойност МДД за всеки изпълнител на извънболнична медицинска помощ, извършвано всяко тримесечие с протоколи към годишния договор, е финансов механизъм за разпределение на лимитираните бюджетни средства. При извършената преценка на събраните по делото доказателства, вкл. заключения на съдебно-счетоводна експертиза, е установено, че на годишна база не е налична неусвоена стойност по съответните направления. Изпълнителят на извънболнична медицинска помощ е допуснал превишения на определените му за съответното тримесечие регулативни стандарти и не е компенсирал превишенията. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за наложило се в съдебната практика типово клише от аргументи, затвърждаващи неправилното прилагане на материалния закон. Създалата се безпротиворечива съдебна практика по въпроса за правната допустимост на регулативните стандарти (брой СМД и стойност МДД) е съобразена с решение № 2 от 22.02.2007 г. на Конституционния съд на Р. Б. по конст. дело № 12 от 2006 г. Както е посочено в мотивите на обжалваното съдебно решение, правата на здравноосигурените лица по чл. 4, чл. 5, т. 5 и т. 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. С чл. 29, ал. 3 от ЗЗО е предвидено, че диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания се определят със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Всеки изпълнител на извънболнична медицинска помощ при назначаване на медицински дейности на здравноосигурени лица се ограничава в задължителната финансова рамка, гарантираната от бюджета на НЗОК. Лимитираните бюджетни средства за специализирана медицинска помощ и медико-диагностична дейност се разпределят между отделните изпълнители по договорите с НЗОК чрез подписване на двустранни протоколи за всяко тримесечие, представляващи неразделна част от индивидуалните договори (чл. 22 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. - отм.). Съгласно клаузата на чл. 42 от индивидуалния договор изпълнителят на СИМП може да назначава СМД и МДД по брой и стойност на отделните видове, определени в двустранно подписан протокол за всяко тримесечие. С клаузата на чл. 45, ал. 1 изпълнителят на СИМП е поел задължение да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който наруши определената му с протокола за тримесечието финансова рамка, носи отговорност за изразходваните от НЗОК финансови средства в нарушение на бюджетните правила. Развитите в касационната жалба съображения за възможност за компенсиране на превишенията за някое от тримесечията с реализирани икономии за друго тримесечие на календарната година са неотносими към установената по делото фактическа обстановка. За изясняване на въпросите във връзка с размерите на превишенията за всяко тримесечие и за цялата година първоинстанционният административен съд е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е потвърдило размерите на превишенията за всяко тримесечие, констатирани в протокол за неоснователно получени суми № РД-13-3262/30.11.2015 г. Средствата за медицински дейности по брой и стойност на отделните видове са определени за тримесечие при спазване на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2011 г. (сега отм.), приети по делегация от чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2011 г. с Решение № РД-НС-04-8 от 31.01.2011 г. на Надзорния съвет на НЗОК. На основание чл. 6, ал. 2 от Правилата неусвоените брой/стойности през предходното тримесечие могат да бъдат усвоени през текущото тримесечие, т. е. през следващото тримесечие. Разходите за отделните видове медицински дейности подлежат на различна регулация и финансовите им лимити се определят по отделни механизми. Неусвоените средства за един вид медицинска дейност не могат да компенсират преразхода на определените средства за друг вид медицинска дейност. Не намира нормативно основание становището на касационния жалбоподател за допустима компенсация на извършения от него преразход на публични средства за МДД, СМД и ВСМД с икономиите, реализирани в рамките на годишния бюджет на РЗОК. Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципа на договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ (чл. 5, т. 8 от Закона за здравното осигуряване). Всяко лечебно заведение със статут на изпълнител на медицинска помощ по чл. 58 от закона осъществява медицински дейности по отношение на здравноосигурените лица и получава заплащане от бюджета на НЗОК в рамките на лимитите, определени с двустранните протоколи към годишните договори, които са гарантирани от бюджета. При нарушаване на определената му финансова рамка дължи възстановяване на средствата, изразходвани от бюджета на НЗОК. Оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - П. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,