Решение № 9588 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2008 г.

Решение № 9588 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2008 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбите на "Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България" (ФХСБ) със седалище в гр. София, "Регионален съюз на хлебопроизводителите и сладкарите" (РСХС) със седалище в гр. Бургас и Асоциация на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България" (АХСХБ), гр. София срещу решение № 662 от 22.07.2008 г., постановено по преписка № КЗК-428/ 2007 г. по описа на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което на всеки от жалбоподателите е наложена имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.) и е постановено прекратяването му. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорените му части, съответни за всеки жалбоподател. Като основания за отмяна на решението се сочат допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, постановяването му в противоречие с материалноправните норми и при несъответствие с целта на закона. Твърди се, че сдруженията не са предприятия по смисъла на ЗЗК (отм.) и не могат да бъдат санкционирани за нарушение на конкурентното право. Жалбоподателите поддържат, че в нарушение на чл. 35 от АПК и на чл. 51, ал. 1 от ЗЗК (отм.) Комисията се е произнесла, без да е изяснила релевантните за случая факти, при липса на доказателства, установяващи претендираното нарушение и без да е обсъдила всички наведени от страните доводи и представените от тях доказателства. Считат, че не са осъществени основните елементи от състава на визираното в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.) нарушение, че неправилно е определен съответният продуктов пазар. В жалбите са наведени подробни съображения за липсата на решения на сдружения на предприятия, които да имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Излагат се доводи за наличие на проконкурентна цел, отсъствие на вредоносен резултат и полза за потребителите от дейността, предмет на разследване от националния орган по конкуренция. Жалбоподателите твърдят, че не са изпълнени условията за едновременност и еднаквост на стопанското поведение на участниците на съответния пазар, необходими, за да се приеме, че е налице картел между тях, нито са идентифицирани предприятията, участващи в претендираната от комисията антиконкурентна координация. Според изложеното в жалбите КЗК не е отчела фактическото пазарно поведение на членуващите в браншовите организации дружества, сочещо на различна и индивидуална търговска практика за всеки производител, което от своя страна изключва съгласуване и координация между тях. Жалбоподателите считат, че повишаването на цените на видовете масов хляб не се дължи на техни уговорени действия, а е икономически обосновано в резултат от въздействието на обективни външни фактори. Сочи се, че статистическите данни, на които е базиран постановеният с решението правен резултат, следва да се възприемат единствено като индикатор на общата тенденция за движението на цените на процесните продукти, а не като доказателства за извършено нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.). Досежно приетия за установен от Комисията обмен на "чувствителна търговска информация", която е от естество да наруши конкуренцията между предприятията и да способства за координирането им, се подчертава, че визираната от Комисията информация няма такъв характер, а отричането на възможност за събиране и размяна на информация във връзка с дейността на предприятията в рамките на браншовите организации прави съществуването на последните безпредметно, още повече като се има предвид, че информационната дейност е включена изрично в предмета и целите на асоциациите при тяхната регистрация. Освен изводите за извършено нарушение на разпоредбите на антитръстовото законодателство, се атакува и размерът на наложените имуществени санкции, които жалбоподателите считат за необосновани и определени в нарушение на правилата за индивидуализация. "Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България" и Асоциация на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България" претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите по съображения, подробно изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Производството е образувано при самосезиране на Комисията за защита на конкуренцията за установяване на евентуално нарушение на чл. 9 от ЗЗК (отм.) от страна на "Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България" и Асоциация на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България. Основание за започване на производството са публикации в пресата и съобщения в други средства за масово осведомяване, съдържащи данни за повсеместно и рязко увеличаване на цените на масовия хляб на територията на страната. За установяване на релевантните факти по молбата е извършено разследване съгласно чл. 51 от ЗЗК (отм.). Ответниците в производството са ангажирали доказателства и са представили становища относно действието на обективни външни фактори, обуславящи увеличаването на цените на произвежданите от тях видове масов хляб. Обясненията и възраженията на същите са описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. Към доказателствения материал е приобщена и информацията, получена от регионалните съюзи на хлебопроизводителите и сладкарите, предприятията - членове на Регионалния съюз - Бургас, "Система за агропазарна информация - САПИ" ООД. Според събраните становища покачването на цените на хляба през 2007 г. е свързано с повишаването на цената на суровини, материали, горива, труд и други обективни фактори, влияещи върху формирането на цената. КЗК е приела събраните по преписката доказателства, предоставена е възможност на страните да се запознаят с тях. С оспореното решение компетентният колективен орган е установил извършване на нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм) и от тримата жалбоподатели, наложил е имуществени санкции за всеки от тях и е постановил прекратяване на нарушението. В хода на проучването, въз основа на извършената проверка и оценка на доказателствата, Комисията е идентифицирала страните по спора, съответния продуктов и географски пазар и конкурентната среда. Обсъдените в решението фактически обстоятелства, касаещи дейността на тримата жалбоподатели, обхващат периода октомври 2002 г. - юли 2007 година. За нуждите на изследването, засегнатият в конкретния случай продуктов пазар е определен като пазарът на масовия хляб тип "Стара Загора" и тип "Добруджа". Като географски е определен съответния пазар на двата типа масов хляб, който се предлага в отделните региони на територията на страната. От проучването са изключени промишлените производители на хляб. Малките и средни предприятия са разположени във всички населени места и предлагат разнообразен асортимент на хляб и хлебни изделия. Този вид предприятия са сред основните членове на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България, която има регионални структури в страната. Асоциацията "Хляб за България" обединява малки предприятия, упражняващи дейност основно в софийския регион. Регионалният съюз на хлебопроизводителите и сладкарите - Бургас координира дейността на средните и малки предприятия за хляб и хлебни изделия на територията на бургаския регион. С оглед обстоятелството, че хлебната пшеница и брашното тип 500, 700 и 1150 са основни суровини при производството на хляб, като цената им представлява главен ценообразуващ фактор при формирането на цената на хляба и хлебните изделия като краен продукт, КЗК е извършила икономически анализ и на пазарите на добив на хлебна пшеница и динамиката на цените на брашното. Съгласно данните, касаещи пазарното положение на основните оператори на съответните пазари, е прието, че конкурентната среда през изследвания период се състои в голям брой реални участници на пазара, действащи в условията на интензивна конкуренция. Сдруженията са със статут на юридически лица с нестопанска цел. Основни техни членове са предприятия с предмет на дейност производство на хляб и хлебни изделия. ФХСБ е създадена с цел развитие на колегиалната солидарност, осигуряване на всестранна защита на членовете й, съдействие за спазване на професионалната етика и правилата за лоялно поведение в бранша, която цел е заложена в нейния устав. Дейността на АХСХБ е насочена към консултиране, обучение и подпомагане на членовете си. Двете дружества твърдят, че се съобразяват в своята дейност с подписания през 2000 год. Меморандум с правителството на Република България, с който е договорено поддържане на цените по веригата хлебна пшеница - брашно - хляб в съотношение 1: 2: 4. Сдружението РСХСБ също има за цел да подпомага членовете си, както и други фирми, участващи на бургаския пазар и посочва, че по отношение динамиката на цените в хлебопроизводството ползува данните на "САПИ" ООД. Доколкото такива сдружения на предприятия са използвани за улесняване на координацията между независими стопански субекти, опериращи в определен сектор, Комисията е преценила, че макар и регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, АМБ и НАМ попадат в приложното поле на ЗЗК (отм.) и дейността им подлежи на проверка от гледна точка на правилата за защита на конкуренцията. От фактическа страна като обстоятелства, обосноваващи реализирането на отговорност по чл. 9 от ЗЗК (отм.), Комисията е разгледала протоколите от конкретни заседания на управителните органи на жалбоподателите, както и писма, справки и таблици и други документи, съдържащи информация от значение за развиваната от предприятията дейност. Обективираните в процесните протоколи изказвания, становища, дискусии и решения, както и съдържанието на цитираните в административния акт писма, медийни изявления на отделни членове, са подробно описани в решението на КЗК, поради което не следва да се възпроизвеждат повторно и от настоящата инстанция, още повече, че не се оспорват от жалбоподателите. Спорът в случая се свежда до правната интерпретация на събраните доказателства и доколко същите сочат на антиконкурентно поведение. Няма спор, че на провежданите от ФХСБ в периода октомври 2002 г. - юли 2007 г. заседания са обсъждани въпроси, свързани с ценовите проблеми в бранша, дъмпингът от страна на нелегитимните предприятия, поведението на производителите на брашно. Изказвания на представители на различните малки предприятия коментират ниските цени на хляба, налагани от големите промишлени предприятия, предлагат се мерки, изказват се мнения за кореспонденция с правителството досежно въвеждане на минимална защитна цена на хляба и др. подобни. Прието е, че темпът на нарастване цената на брашното следва нарастване цената на хлебната пшеница през изследвания период. Изключение прави само 2007 година, когато цената на брашното е изпреварила нарастването цената на хлебната пшеница. Като основни компоненти, формиращи цената на хляба, те влияят и върху покачването на тази цена. Установено е, че в периода 2004 - 2006 год. е налице несъответствие между ценовите динамики на брашното и хляба. При спад на цената на брашното не се наблюдава такъв при цената на хляба. През 2006 год. индексът на на увеличение цената на пшеницата и брашното пък изпреварва индексът на увеличение цената на хляба. Движението на тези индекси са отразени в решението в табличен вид. През 2007 год. цената на масовия хляб е най-висока в региона на Бургас и най - ниска в района на София и Пловдив. Въз основа на извършения икономически и правен анализ административният орган е преценил, че гореописаните действия от страна на ответниците в производството пред КЗК осъществяват елементите на състав на нарушение на правилата на конкуренцията, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.) и обуславят ангажирането на отговорността им по този закон. КЗК е обосновала изводът, че поведението на сдруженията на предприятия сочи на решения, забранени по смисъла на закона. Това поведение е насочено към постигане на антиконкурентен ефект и е проявление на антиконкурентна цел - координиране, съгласуване на стопанските предприятия в сдруженията, което е от естество да доведе до увреждане на ценовата конкуренция на очертания продуктов пазар. Комисията е заключила, че проведените обсъждания на заседанията на сдруженията улесняват забранено от закона обединение при определяне на цените на масовия хляб тип "Стара Загора" и "Добруджа". Мотивиран е извод, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, а именно - пряко или косвено определяне на минимален праг на цените, което има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Административният орган е преценил, че това неправомерно поведение попада в обхвата на така наречените твърди ограничения на конкуренцията, за които не се прилага правилото за изключване от забраната на споразуменията с незначителен ефект, тъй като по силата на закона то само по себе си винаги предполага значително антиконкурентно въздействие. Комисията е преценила, че събираната и използвана от сдруженията информация, касаеща дейността на членовете им, е от обективно естество да способства за съгласуване и/или координиране на пазарното им поведение, да ограничи свободната стопанска инициатива и да окаже пряко въздействие върху независимото индивидуално поведение на конкурентите в сектора. В хода на съдебноадминистративното производство е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, като в табличен вид са отразени данните за движението цените по веригата хлебна пшеница - брашно - хляб. По отношение членовете на ФХСБ е установено, че няма скокообразно повишение цените на масовия хляб за изследвания период 2003 - 2007 год., като данни от констатациите на вещото лице кореспондират с отразеното в анализа на Комисията. Тези предприятия са купували брашно на различни цени и са продавали масов хляб също на различни цени. Не е оспорено заключението, че някои от членовете - производители купуват брашното, други си го произвеждат. При тези данни от фактическа страна съдът приема, че решението на КЗК е издадено от компетентен орган, в пределите на неговите правомощия и в надлежна форма. Неоснователно е възражението, че дейността на сдруженията на предприятия не попада в приложното поле на специалния закон, поради което същите не могат да бъдат субекти на нарушение по чл. 9 от ЗЗК (отм.). Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, Комисията в качеството си на национален орган по конкуренция, овластен да следи за спазването на правилата на конкурентното законодателство, е изследвала поведението на жалбоподателите съобразно общата забрана за приемане на решения на сдружения на предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Отчитайки статута, предмета и целите на дейност на браншовите организации, както и естеството на разглежданите на заседанията на управителните им органи въпроси, Комисията законосъобразно е обхванала в разследването поведението на жалбоподателите. Сдруженията, които макар и регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, са създадени за защита на интересите на членуващите в тях производители на хляб и хлебни изделия и безспорно попадат в легалната дефиниция на § 1, т. 2от Допълнителната разпоредба на ЗЗК (отм.). Както правилно е прието в оспореното решение, правноорганизационната форма не е определяща за ангажиране на отговорността на лицата съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗЗК (отм.). Решенията, за които са санкционирани жалбоподателите, са взети именно в рамките на сдруженията, които с оглед статута и развиваната от тях дейност могат да изпълняват функцията на посредник, улесняващ координацията на обединените в тях независими стопански оператори. При това положение не е налице нормативна пречка за започване на производство срещу тях за установяване на нарушение по чл. 9 от ЗЗК (отм.). Доколкото действията на браншовите организации могат да бъдат насочени към увреждане на конкурентната среда в съответния сектор, конкретното спорно правоотношение подлежи на регулация и контрол по специалния закон, поради което КЗК разполага с правомощия да реализира тяхната отговорност по реда на ЗЗК (отм.) в случай на установяване на нарушение. Ето защо съдът счита, че образуваното пред КЗК производство е изцяло в рамките на нейната компетентност. В производството пред административния орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Жалбоподателите са уведомени за конституирането им в производството, осигурена им е възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства, да се запознават с материалите по преписката. Сдруженията са редовно призовани за участие в откритото заседание. Следователно, страните са разполагали с всички предвидени в закона средства за процесуална защита. Комисията е осигурила условия за надлежно участие на страните в производството съобразно изискванията на ЗЗК (отм.). Решението е постановено при спазване на разпоредбите на чл. 51 от ЗЗК (отм.) и на изискванията по чл. 26 и чл. 35 от АПК. Съдът намира, че в случая са събрани доказателствата от значение за правилното решаване на спора. КЗК е обсъдила и преценила всички събрани по преписката доказателства. А съответствието им с материалноправните разпоредби е въпрос, относим към материалната законосъобразност на акта. Административният акт е мотивиран, КЗК е взела становище и се е произнесла изрично по всяко от наведените възражения и обяснения. Неоснователен е доводът за образуване на производството в нарушение на чл. 46 от ЗЗК (отм.), а именно - след изтичане на предвидената в закона петгодишна давност. Разпоредбата на чл. 46 от ЗЗК (отм.) предвижда погасяване на правомощието на органа да търси отговорност за нарушение на закона, ако са изтекли пет години от извършването му. Съобразно общите правила, касаещи реализиране на отговорността на виновните лица за извършени от тях противоправни деяния, давността за образуване на производство започва да тече от довършването на нарушението, а за нарушенията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните нарушения - от прекратяването им. Образуваното на 26.07.2007 г. административно производство е изцяло в рамките на посочения в закона давностен срок, поради което не са налице основания, изключващи възможността за налагане на санкции при установяване на съответно нарушение. Следва да се посочи, че поведението на сдруженията през 2002 г. и заседанията на ФХСБ от октомври 2002 год. и януари 2003 год. неправилно са приети за релевантни за спора факти и са взети предвид при постановяване на оспореното решение. За този период решенията на сдружения на предприятия са извън приложното поле на ЗЗК (отм.) до 04.02.2003 г. Позоваването на КЗК на разпоредбата на чл. 64, § 1, т. (i) от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки от една страна, и Република България, от друга страна, ратифицирано със закон, обн. ДВ, бр. 33/1993 г., в сила от 1.02.1995 г., не може да бъде възприето, тъй като условие за прилагането й спрямо такива решения е "доколкото биха могли да повлияят на търговията между общността и България". Следователно, нормата презюмира наличието на общностен елемент и опасност от въздействие върху общия пазар, докато в случая Комисията е определила съответния географски пазар като национален и изрично е изключила прилагането на общностното право към спора. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗК (отм.) забранява всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувана практика на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар, като например: пряко или косвено определяне на цени или други търговски условия; разпределяне на пазари или източници на снабдяване; ограничаване или контролиране на производството, търговията, техническото развитие или инвестициите; прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти; поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или от сключването на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно търговските обичаи не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение. Законът изрично обявява такива споразумения и решения за нищожни. Нормата на чл. 9 от ЗЗК (отм) е императивна и очертава чрез примерно изброяване някои от възможните и най-типични проявни форми на забранените действия, като не са изключени и други такива, непосочени изрично в законовия текст, стига да притежават белезите на приетите за неправомерни картелни образувания и практики. За да се подведат установените факти към хипотезата на чл. 9 от ЗЗК(отм.) е необходимо кумулативното осъществяване на всички елементи от фактическия състав на горепосочената норма, включително наличие на антиконкурентна цел или резултат, респективно достатъчна степен на вероятност да настъпи такъв. Липсата на който и да е от съставомерните компоненти изключва наличието на нарушение. Изводът на КЗК, че са налице условията, с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се в прилагането на предвидените в ЗЗК (отм.) санкции, не намира опора в закона и не кореспондира на установените факти. Поведението на разследвания субект следва да бъде преценявано за всеки конкретен случай с оглед фактическата обстановка и наличните доказателства. Съдържанието на процесните протоколи, в които са обективирани общите отчетно-изборни събрания и заседанията на управителните органи на сдруженията, както и на останалите писмени доказателства (писма, справки, изказвания и ДР.), следва да се възприема не буквално и изолирано, а в контекста на съвкупната преценка на всички релевантни доказателства по делото. Позовавайки се на отделни изказвания, становища и предложения на членове на браншовите организации, административният орган е навел необоснован извод за установяване от тяхна страна на единна ценова политика на предприятията, насочена към увреждане на конкуренцията на съответните и на свързаните с тях пазари. Съдът намира за неправилни и необосновани изводите на КЗК, че протоколите от събранията и от заседанията на управителните органи на сдруженията обективират волята им за фиксиране на изкупната цена на масовия хляб и като такива притежават белезите на забранено решение на сдружение на предприятия със значителен антиконкурентен ефект, попадащи в приложното поле на чл. 9 от ЗЗК (отм.). Видно от писмените доказателства, касаещи дейността на сдруженията, в същите не се съдържат решения с вложения от Комисията смисъл, нито актове, които да отразяват волята им да се съблюдава определено пазарно поведение, поради което липсва основание за прилагане на чл. 9, ал. 1 от ЗЗК (отм.). Видно от съдържанието на процесните протоколи, не е налице воля на сдружение на независими предприятия, явяващи се преки конкуренти на съответния пазар, относно ценовия диапазон или фиксиран ценови праг, поради което отсъства неправомерно координиране на стопанското им поведение на свързания пазар по смисъла на разглежданата законова норма. Действително цената на хляба е била предмет на обсъждане в рамките на браншовите организации и извън тях, но цитираните в решението на КЗК становища и предложения на отделни представители на предприятия за производство на хляб в тази насока нямат правнообвързващ характер за сдружението и за членуващите в него стопански субекти, нито могат да се отъждествяват или приравнят на решение на самото сдружение, от една страна, а от друга - не водят автоматично на извод за осъществяване на антиконкурентна координация под формата на фиксиране на цени и налагане на единна ценова политика. Обсъждането на цените е във връзка със стопанската защита на предприятията-производители от налаганите дъмпингови цени на нерегламентираните производители. Не се установява по несъмнен начин правно регламентирана воля за прилагането на еднакви цени на масовия хляб за всеки един от жалбоподателите. Липсата на реално настъпил вредоносен резултат е неотносим към квалифициране на деянието като нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.), тъй като за осъществяването му е достатъчно да е налице обща воля за определяне на цени на продукти или услуги. Такава воля обаче в случая не се доказва. След като от данните по делото, включително от съдебно-икономическата експертиза, не се установява по несъмнен начин да е взето решение за единодействие при планиране на конкретен размер на цените на масовия хляб, то липсва визираното в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.) изпълнително деяние и антиконкурентна цел. Сочените в решението предложения за установяване на минимален ценови праг са част от становища при обсъжданията, като те не са приети и не са формирали колективно намерение. Освен това по делото е безспорно установено въздействието на обективни фактори върху движението на цените на суровините, обуславящи и различните стойности по качество, по региони и т. н. Извършените обсъждания във всяко от сдруженията е с цел защита на неговите членове. Разнопосочният смисъл и изразените принципни становища, мнения, сравнения са във връзка с изясняване на икономическата ситуация и предложения за мерки с оглед ефективното им присъствие на пазара и то, като отпор на стопанското поведение на промишлените производители на брашно и нелегитимните производители на хляб. Не е налице колективна воля за вземане единно решение, сочещо на антиконкурентна цел. При това положение изводите на административния орган за извършени нарушения по чл. 9 от ЗЗК (отм.) са незаконосъобразни. Анализът на съдържанието на цитираната в решението на КЗК кореспонденция, изходяща от жалбоподателите сочи, че събираната или изпращаната информация не е от естество да доведе до несъвместимите с конкурентните правила прозрачност на пазара и предвидимост на действията на отделните дружества. По преписката липсват доказателства за обмен на информация относно съществени характеристики и елементи от производствената и търговска политика на предприятията-членове на сдруженията. Даваните указания, препоръки или насоки за пазарното поведение на същите не сочат на преследване на антиконкурентна цел, а регулиране на тяхната стопанска дейност във връзка с външни фактори на влияние - стопанското поведение на предприятията за производство на брашно, увеличението на цените на суровините и ДР. В изведените от КЗК цитати от изказвания се набляга на употребените думи и изрази във връзка с вземане на "решения за минимален праг на цените", "споразумения", "промяна", "съгласуване" и други подобни. Тези мнения не могат да се коментират отделно от общия контекст на обсъжданията, които са по въпроси от дневния ред на съответното сдружение и с оглед регистрирания предмет на самото юридическо лице с нестопанска цел. Съдът счита, че антиконкурентна цел не е заложена и с оглед събраните в производството доказателства такава не може да бъде изведена. Комисията се позовава на активността на сдруженията на предприятия, свързана с изказвания в медиите, когато се наблюдава повишение цената на хляба. Тези медийни изяви са в насока информиране на населението и ангажиране на съответните звена в изпълнителната власт, в какъвто смисъл са изказванията на провежданите събрания. Тези становища са изразявани във връзка с пазарното поведение от страна на нерегламентирани производители, които предлагат некачествен продукт на необосновано ниска цена. Изказванията на Георги Попов например, които е анализирала Комисията, са направени в качеството му на представител на Консултативния съвет по хлебно зърно към Министерството на земеделието и храните. Сами по себе си тези становища, изказвания, анализи и предложения нито са довели, нито могат да доведат до сдружаване с антиконкурентна цел по отношение на цената на хляба. Видно дори от изведените в решението на КЗК цитати от изказвания, самите представители на сдружението приемат отделните предприятия като конкуренти помежду си. При положение, че липсват категорични факти за координирани действия от страна на всеки от жалбоподателите, които да водят до постигане на определена пазарна цел или резултат в противоречие с правилата на конкуренцията, но отговорността им не може да бъде ангажирана. Увеличението на цените на масовия хляб е обективно наложено, различно за различните региони на страната и за самите предприятия в сдруженията и то не е следствие от споразумение или съгласувана практика на самите жалбоподатели. По делото безспорно се установиха пазарните фактори, които имат обективен принос за увеличение на цената. Фактическият състав на нарушението по чл. 9 от ЗЗК (отм) изисква установяване на антиконкурентно намерение или проявление на негативни за конкурентната среда последици, породени от прилаганата от сдруженията пазарна политика. В случая причинната връзка между констатирания ръст на увеличение на цените и поведението на жалбоподателите не може да се изведе, тъй като провежданите обсъждания и предлаганите мерки са единствено с цел всяко сдружение да защити дейността на предприятията, които членуват в него. Като е приела, че жалбоподателите са извършили нарушението по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм), Комисията за защита на конкуренцията е постановила решението си в нарушение на материалния закон. Оспореният административен акт подлежи на отмяна. С оглед изхода на правния спор, искането на ответника за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Такива се дължат на жалбоподателите"Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България" и Асоциация на хлебопроизводителите и сладкарите "Хляб за България". Предвид представените по делото писмени доказателства за разноски, на ФХСБ следва да се присъди сумата от 1550 лв., а на АХСХБ разноски в размер на 400 лв. Воден от горното, Върховният административен съд