Решение № 12200 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7795/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител срещу решение 4619/20.05.2025 г. по адм.дело 2605/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение 301/10.10.2024 г., постановено по преписка 142/2022 г. на КЗД и е върната преписката за произнасяне от КЗД по наведеното в жалба на Г. Б. С. оплакване за наличието на дискриминация по чл.4, ал.3 във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационна жалба - директорът на ОУ "Панайот Волов", гр. Пловдив, чрез процесуален представител, в писмен отговор, в съдебно заседание и писмени бележки, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Г. Б. С., с адрес в гр. Пловдив, в съдебно заседание заявява, че споделя доводите на касатора. Ответникът по касационна жалба - началникът на Регионално управление на образованието (РУО) - Пловдив, в писмен отговор иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. АС - Пловдив е бил сезиран със жалба на директора на ОУ "Панайот Волов", гр. Пловдив, срещу решение 301/10.10.2024 г. на КЗД, с което е установено, че директорът на ОУ " Панайот Волов", гр. Пловдив е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. вр. чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. на основание признаците "лично положение" и "увреждане" спрямо Г. Б. С. от гр. Пловдив при определяне на основното й месечно възнаграждение, в периода 2019 - 2022 г. и е предписано на основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. на директора на ОУ "Панайот Волов", гр. Пловдив - М. Крантов, в качеството му на представляващ работодателя, в едномесечен срок от постановяване на решението на КЗД, да предприеме ефективни мерки за преустановяване и отстраняване на визираните нарушения на ЗЗДискр., като в действията си занапред да се съобразява да се съобразява със задълженията, произтичащи от ЗЗДискр. АС е изложил мотиви, че решението на КЗД е взето от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. Приел е, че в решението на КЗД липсва цялостен осъществен анализ на събраните по преписката доказателства и обсъждане на възраженията на страните в изпъленение на чл.35 АПК, като не е обсъдил разликата в професионално - квалификационната степен на старшите учители и не е изложил мотиви за разликите в основното им месечно възнаграждение, не е изследвал въпроса относно формирането му. Така допуснатото нарушение е съществено, тъй като се е отразило върху правилността на изводите на КЗД. Посочено е че липсва обосновка и на защитения признак "лично положение", а по отношение на защитения признак "увреждане" не е установено да има нарушение на анатомичната цялост на тялото. Според АС не било установено и дискриминационно отношение по отношение на нея. Съдебното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно. КЗД след образуване на преписката е указал на страните разпределението на тежестта на доказване по чл.9 ЗЗДискр. на всички страни с нарочни съобщения. Съгласно този принцип в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. С. е доказала, че е неравно третирана от директора на училището, в което е работила като старши учител през периода 2019 - 2022 г., тъй като в този период основното й месечно възнаграждение, което се определя по договор с директора на училището, е най - ниското спрямо останалите посочени от нея лица - сравнители, заемащи същата длъжност - старши учител в същото училище. С. е лице с увреждане, видно от ТЕЛК от 17.05.2016 г. за 68 % нетрудоспособност, поради прекаран [заличен текст] с разрешение да упражнява професията. КЗД в решението си и е приела, че същата е и със защитен признак "лично положение", като е изложила мотиви, че в случая личното и положение се характеризира с трайните последици от физическите, психическите, интелектуални и сетивни способности вследствие на прекараното от нея заболяване, които възпрепятстват пълноценното и ефективно участие в обществото. В същото време директорът на училището не е твърдял или доказал по - малкото месечно основно възнаграждение на С. да се дължи на други обективни факти, несвързани с двата защитени признака. Напротив същият е твърдял, че след като е заварил С. с по- малък размер основно месечно възнаграждение и е увеличавал с еднакъв процент възнаграждението на всички старши учители, той ги е третирал равно. Това му твърдение обаче е невярно, тъй като равното третиране изисква равно заплащане за еднакъв или равностоен труд съгласно чл.14, ал.1 ЗЗДискр., тоест изравняване на получаваното основно месечно възнаграждение на заемащите длъжността "старши учител", а при увеличаване с един и същи процент на по- ниското и по- високото възнаграждение разликата в абсолютната им стойност се увеличава - тоест налице е неравно третиране. В същото време няма ангажирани доказателства от директора на училището труда на С. да е неравен и на това да се дължи разликата в заплащането. Следва да се посочи, че видно от мотивите на решението на КЗД и доказателствата по делото през процесния период е имало двама различни директори, първият - до август 2020 г. и от август 2020 г. - участвалия в прозводството Крантов, но този факт не влияе на правилността на констатациите на КЗД за извършена от директора на училището пряка дискриминация. Предвид изложеното КЗД не е допуснала твърдените от АС процесуални и материално- правни нарушения, а предвид разпределението на тежестта на доказване по чл.9 ЗЗДискр. комисията е направила обоснован извод за неравно третиране на С. от директора на училището по двата защитени признака през процесния период при определяне на размера на основното й месечно възнаграждение. АС като е отменил решението на КЗД е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърля жалбата на директора на училището срещу решението на КЗД. С оглед изхода на делото на КЗД следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ОУ "Панайот Волов", гр. Пловдив. Предвид изхода на делото по същество няма правна възможност за присъждане на претендираните разноски от директора на ОУ "Панайот Волов", гр. Пловдив. Воден от горното и на основание чл. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение