Решение № 2466 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11486/2011 г.

Решение № 2466 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11486/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Валентин Тодоров Мицов от гр. Русе против решение № 30/28.07.2011 г. по адм. дело № 483/2010 г. на Административния съд - Русе, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решението по протокол № 6/17.09.2010 г. на комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на Общинския съвет - Русе, наричана за краткост "наредбата" в частта, с която е постановен отказ да се картотекира той и семейството му, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване и разгледана по същество, е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. От представените по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че със заповед № РД-01-2107/09.09.2005 г. на кмета на община Русе касатора заедно със съпругата си и синът си е бил настанен в процесното общинско жилище за срок от десет години. Със заповед № РД-01-3893/17.09.2009 г., обжалвана и влязла в сила, наемните правоотношения по отношения на синът на касатора били прекратени. Със заповед № РД-01-4561/20.11.2009 г. кметът на община Русе прекратил наемните правоотношения по отношение на процесното жилище и с касатора и съпругата му, като приел, че то надвишава нормите за жилищно настаняване на това семейство. Тази заповед била обжалвана и с решение № 13/08.04.2011 г. по адм. дело № 504/2009 г. Административния съд - Русе, отхвърлил жалбата. По касационна жалба на касатора било образувано адм. дело № 6728/2011 г. на Върховния административен съд, който с решение № 14769/14.11.2011 г. оставил в сила решението на АС - Русе и обжалваната заповед влязла в сила. Със заявление вх. № КТ/122 от 13.07.2010 г., по време на процеса по обжалване на заповед № РД-01-4561/20.09.2009 г., касаторът поискал от комисията по чл. 6 от "наредбата" да бъде отново картотекиран като живущ в процесното жилище освен със съпругата си и с възрастната си майка. Комисията отказала да картотекира касатора и той обжалвал този отказ, който е предмет и на настоящето дело. От изложеното по-горе следва извода, до който в крайна сметка е достигнал и съда, че комисията по чл. 6 от "наредбата" правилно е отказала да картотекира в процесното жилище касатора, тъй като по отношение на това жилище, което е общинско, наемното правоотношение е било прекратено със заповед, която вече е влязла в сила и той го обитава без правно основание. Следователно, като правилно и законосъобразно, обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,