Решение № 9498 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12453/2017 г.

Решение № 9498 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12453/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Погосян, срещу Решение № 1481 от 25.09.2017 г., постановено по адм. дело № 855/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, от касационната жалба се извеждат основания за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания размер. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова изразява становище за неоснователност по жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на Н. Погосян против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, в ко?то изтърпявал наказание в Бургаския затвор, със сума в размер на 2000 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 1000 лева. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в неблагоприятни условия и бездействие на администрацията (1. че е бил лишен от медицинско обслужване за заболяването си на 02.03.2017 г. и 2. че не е получил своевременно писмено становище за естеството на заболяването си при прегледа на 14.03.2017 г.) при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в този затвор. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения от Погосян против ГД "ИН" иск като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периодите на изтърпяване на наказание в Бургаския затвор, за сочения период ищецът не е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан. Така постановеното решение е правилно и обосновано в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, но е неправилно в частта на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, оборима презумпция. Административен съд - Бургас, анализирайки събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната взаимовръзка, правилно е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактическите твърдения, на които основава иска си. Правилни са изводите на административния съд за недоказаност на твърденията на касатора. На 02.03.2017 година Погосян е бил прегледан, диагностициран и е получил съответно симптоматично лечение – обстоятелства, удостоверени от него с подпис в амбулаторния журнал на Медицинския център. Правилни са изводите на съда за недоказаност и относно втория случай за несвоевременно предоставяне на писмено становище за естеството на заболяването на Погосян. От доказателствата по делото правилно АС Бургас е установил, че и тук не е налице установено противоправно бездействие на служителите на Бургаския затвор. Така исканото писмено становище е било издадено на 21.03.2017 година – една седмица след инициирането му и на втората възможна дата за преглед от общопрактикуващия лекар. При неустановяване настъпването на тези факти от действителността, не може да се твърди причиняването им от незаконосъобразни фактически действия и бездействия на затворническата администрация, съответно - генериране на вреди. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата на решаващият съд е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди изразяващи се в причинено страдание, унижение, уронване на човешкото му достойнство, страх и психически тормоз са недоказани. Първоинстанционният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване на правото на иск по чл. 284 ЗИНЗС, и след като е установил, че липсват правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил предявения иск. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение в тази част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на ГД "ИН", съдът намира решението за неправилно в тази част, поради нарушение на материалния закон. Съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е разноските направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По аргумент от горните текстове на ГПК и разпоредбата на чл. 286, ал. 3, ЗИНС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за производството, така и внесената ДТ и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в закона за възможността за търсене на такава отговорност, то такава не може да се търси. Ето защо решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,