Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г.

Решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производство по чл. 290 от ГПК. Касационното производство по делото е образувано по касационна жалба на ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), комисията) и по касационна жалба на ответниците А. М. Б., Х. С. А. и А. А. А. срещу решение № 102/9.08.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 52/2021 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС). С определение № 50327/5.09.2023 г., по реда на чл. 288 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допуснато само по жалбата на ответниците А. Б., Х. А. и А. А., и само в частта, с която въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение № 260083/14.10.2020 г. по гр. дело № 879/2018 г. на Плевенския окръжен съд (ПлевОС), частично е уважил предявените по реда на чл. 153 и сл. от ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ – заглавието е изменено с § 3, т. 1 от ПЗР на З., обн. ДВ, бр. 84/6.10.2023 г.) искове, а именно: обявена е за недействителна, на основание чл. 143, т. 2, предл. 1, 2 и 4, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, по отношение на държавата, покупко-продажбата на недвижим имот в [населено място], общ. Долни Д. – урегулиран поземлен имот (УПИ) ведно с построената жилищна сграда и всички извършени подобрения в него (подробно описан), продаден от ответницата А. Б. на ответника А. А.; постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответницата А. Б. на същия недвижим имот; постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 149, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответника Х. А. на четириколесно ППС марка "арктик" и два леки автомобила марка "рено" и "ауди" (подробно описани); постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответника Х. А. на ремарке за лек автомобил марка "вестфалия" и лек автомобил марка "ауди" (подробно описани); ответникът Х. А. е осъден, на основание чл. 151, във вр. с чл. 149, с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ да заплати в полза на държавата чрез КПКОНПИ следните суми: сумата 18 111 лв., представляваща пазарна стойност на отчуждено преобразувано имущество – лек автомобил марка "БМВ" (подробно описан); сумата 5 818 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка "мерцедес" (подробно описан); сумата 3 806 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка "фиат" (подробно описан); и сумата 2 984 лв., представляваща пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка "фолксваген" (подробно описан); постановено е отнемане в полза на държавата, на основание чл. 147, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 и с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от ответницата А. Б. на сумата 14 450 E. и сумата 790 лв., както и на множество накити (подробно описани), иззети от недвижимия имот в [населено място] съгласно протоколи за претърсване и изземване с разрешение на съдия от 20.06.2017 г. В касационната жалба на ответниците А. Б., Х. А. и А. А. се излагат оплаквания и доводи за неправилност на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание. Насрещната страна – ищецът КОНПИ, в отговора си, в откритото съдебно заседание и в писмена защита поддържа съображения за неоснователност на касационната жалба на ответниците. С посоченото по-горе определение № 50327/5.09.2023 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния правен въпрос: допустимо ли е в производството по чл. 153 и сл. от ЗПКОНПИ (понастоящем ЗОНПИ) да се извършва анализ на възможностите на трето за производството лице за предоставяне на средства на ответниците в производството. По така поставения правен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: В производството по 153 и сл. от ЗОНПИ съдът следва да допусне и събере и да обсъди в решението си всички посочени от страните доказателства, допустими по ГПК, които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците на финансиране, респ. – на нетния доход и на значителното несъответствие, по смисъла на § 1, т. 2, 3 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както и за установяване на начина на придобиване на всяко отделно процесно имущество, за възможностите и разполагаемите средства на приобретателя-ответник с оглед конкретния придобивен способ. Това се отнася и за случаите, когато ответникът твърди, че е разполагал със средства, които са му предоставени от трето за спора лице. В тези случаи съдът следва да допусне, събере и анализира поотделно и в тяхната съвкупност всички посочени от страните допустими доказателства, които установяват или изключват конкретно извършено предоставяне на средства, включително – дали третото лице действително е разполагало с такива средства, за да ги предостави на ответника. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съгласно която, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл е и установената практика на ВКС, формирана при действието на ЗОПДИППД (отм.), която е актуална и при действието на ЗОНПИ (ЗПКОНПИ). При така възприетото от настоящата инстанция разрешение на поставения по делото правен въпрос, въззивният съд правилно е извършил съвкупна преценка и анализ на всички относими доказателства по делото относно финансовите възможности на третото за производството лице Т. Х. (разпитан като свидетел по делото) да предостави на ответницата А. Б. парични средства в размер около 120 000 E., според неговите показания. В резултат на този анализ апелативният съд обосновано е приел, че свидетелят Х. не е разполагал с достатъчно свободни средства, за да предостави такива на ответницата Б.. Неоснователни са и останалите оплаквания на жалбоподателите за необоснованост на изводите на въззивния съд, че разликата между доходите, приходите и източниците на финансиране от една страна, и обичайните и извънредни разходи от друга страна – по отношение всяко едно от проверяваните лица – ответниците А. Б. и Х. А., е отрицателна величина: -264 265.ЗЗ лв. за първата и - 269 027.64 лв. за втория от тях. За да достигне до тези изводи, апелативният съд е изложил обосновани съображения защо възприема вариант 7 (преработен) от заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото, като в тази връзка е съобразил и останалите относими доказателства и обстоятелства по делото. Неправилно обаче въззивният съд е квалифицирал тази отрицателна разлика като "отрицателен нетен доход". Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, "нетни доходи" са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. "брутен доход") над общия размер на разходите през проверявания период, т. е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Неоснователни са касационните оплаквания на ответниците, че при формиране на решаващия си извод по делото за наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, въззивният съд неправилно (според касаторите) е взел предвид, като имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, общата стойност от 143 776.74 лв. на имуществото, придобито в течение на проверявания период и налично в края на същия, и на двете проверявани лица – ответниците А. Б. и Х. А. Макар по делото да е установено, че тези двама ответници са били във фактическо съжителство само през последните четири години и девет месеца от проверявания период, то имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, е цялото придобито от тях двамата имущество в течение на целия проверяван период и налично в края на същия, респ. – релевантна за преценката за значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, е установената по делото обща стойност на това имущество от 143 776. 74 лв. Именно предвид така установената стойност на имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, която е по-малка от 150 000 лв., неправилен е обаче самият решаващ извод на апелативния съд за наличие на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. За да достигне до този свой извод – че било налице несъответствие в размер 408 042.07 лв. по отношение на ответницата А. Б. и в размер 412 804. 38 лв. по отношение на ответника Х. А., апелативният съд неправилно е добавил към стойността на наличното имущество от 143 776. 74 лв., посочените по-горе отрицателни величини, съответно – 264 265.ЗЗ лв. и 269 027.64 лв., неправилно възприети от него като "отрицателен нетен доход" на всеки от двамата ответници – проверявани лица. По този начин към имуществото на ответниците въззивният съд е добавил техни разходи, превишаващи брутните им приходи, което е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т. т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. – в противоречие е и с трайно установената практика на ВКС, включително и с актуалната задължителна такава, обективирана в тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, в което изрично е разяснено, че стойността на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Следователно, в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. Неправилността на горния решаващ извод за наличие в случая на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, което съгласно чл. 107 от ЗОНПИ е основната предпоставка за основателността на исковете по чл. 153 и сл. от ЗОНПИ, е довела до неправилност и крайния резултат, постановен с допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, с която са уважени част от тези предявени по делото искове, посочени по-горе. Следователно, въззивното решение следва да бъде отменено в тази част, като вместо това бъде постановено отхвърлянето и на тези искове. Промяната на крайния резултат по материалноправния спор налага отмяна на обжалваното въззивно решение и в частта му относно присъдените разноски и държавни такси за производството. Предвид крайния изход на спора – отхвърлянето изцяло на предявените по делото искове, комисията-ищец няма право на разноски, а съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, тя дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците, претендираните и направени от тях разноски за заплатените адвокатски възнаграждения (16 730 лв.), възнаграждения на вещите лица (500 лв.) и държавни такси (5 283 лв.) в производството пред трите съдебни инстанции по делото, възлизащи общо на сумата 22 513 лв. Съдът намира за неоснователно направеното от комисията-ищец и пред трите инстанции възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на сторените общо от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение. Тези разноски от по 5 000 лв. за въззивната и за касационната инстанция, са под минималния размер от 5 634. 28 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Нар. № 1/9.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ (в приложимата в случая редакция – ДВ, бр. 84/2016 г., действала към датата на сключване на договорите за правна помощ). За първата инстанция те са в размер 6 730 лв. и надвишават само с 16% посочения минимален размер, респ. – също не са прекомерни, предвид фактическата и правна сложност на делото, която е значителна както предвид големия обем на доказателствения материал, събран в десет тома по делото, така и предвид сложността на множеството правни въпроси, поставени за разрешаване най-вече именно в производството пред първата инстанция. Също предвид крайния изход на спора, на основание чл. 157, ал. 2, във вр. с чл. 153, ал. 4 от ЗОНПИ, комисията-ищец следва да бъде осъдена да заплати, и дължимите и невнесени от нея държавни такси за производството, както следва: по сметка на ПлевОС – 10 524.77 лв., по сметка на ВтАС – 1 477.78 лв. и по сметка на ВКС – 30 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение