Решение № 26 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2010 г.

Решение № 26 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е образувано по молба за отмяна, заявена Г. С. Р. от[населено място] с искане за отмяна на Решение № 986/28.12.2009 г. по гр. д. № 2286/2008 г. на ВКС - II г. о., с което е отменено Решение № I-269 от 18.01.2008 г. постановено по гр. д. № 589/2007 г. и е постановено ново решение по същество, с което искът на Г. Р. за делба на апартамент в[населено място] е отхвърлен, като същият е осъден да заплати сумата от 720 лв. разноски по делото. Поддържат се три основанията за отмяна - по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като с писмени бележки по делото се поддържат доводи за неправилност на решението на ВКС и искане за пререшаване на спора. По делото е постъпил отговор Е. К. К. и Н. К. К., и двете от [населено място], с който отговор се взема мотивирано становище по неоснователността на релевираните отменителни основания. Претендират се разноски. Съдът, след преценка на наведените основания за отмяна и тези на ответниците по молбата за отмяна, намира: Молбата за отмяна е неоснователна, тъй като не са налице релевираните отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ГПК. Пред районния съд, Г. С. Р. е предявил срещу К. С. Р., Р. С. Р., Е. К. К. и Н. К. К. - първият негов брат, а останалите трима- наследници по закон на покоен чичо- Н. Р. С. /поч. 1973 г./ на иск за делба на апартамент, изграден през 1949 г. при извършено преустройство на таванския етаж, находящ се в жилищна сграда в [населено място], теренът върху който е построена е закупен с НА № 61/1934 г., поддържайки, че още при закупуването на този терен от братята С. Р. и Н. Р. през 1934 г. правата в съсобствеността са били 2/3 идеални части за първия и 1/3 идеална част за втория, поради което и за наследниците на С. Р. /ищецът и ответника К. Р./ следва да се определи обща квота от 2/3 идеални части, а за наследниците на Н. Р./ останалите ответници/ се определи обща квота от 1/3 идеална част. Искът за делба е отхвърлен от районния съд, след като е прието, че процесният апартамент е придобит от наследодателя на ответниците Н. Р. С. и съпругата му на лично основание- като изкупени идеални части от държавата/ в обема на отчуждената собственост по ЗОЕГПНС/ и на основание придобивна давност по отношение частта на другия брат - С. Р.. Въззивният съд е приел, че процесният апартамент, изграден преди отчуждаването не е включен изрично при отчуждаването, поради което и държавата не е притежавала никакви права в този обект от етажната собственост и не е могла да продадена на Н. Р. С. 5/18 идеални части. Доколкото има придобивна давност, като се има предвид, че никога Н. Р. не е поддържал, че е придобил апартамента изцяло, а само до размер на 1/2 идеална част- делбата в отделните колена при равни части, поради което отмяна решението на първата инстанция и допуска извършването на съдебна делба, между страните по делото. С Решение № 986 от 28.12.2009 г., постановено по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а ГПК (отм.), ВКС - I отд. е отменил решението на втората инстанция и е отхвърлил иска на Г. С. Р. за делба на процесния апартамент, след като приема, че имотът е придобит по давност от Н. Р. С. респ. неговите наследници и липсва подлежаща на делба съсобственост. Отменителното производство е извънреден способ за извънинстанционен контрол за законосъобразността на влезлите в сила решение на съдилищата. Възможността да се влияе на стабилитета на едно решение, като се стигне до неговата отмяна, предполага ограничени хипотези на приложение - а именно, тези лимитативно изброени от законодателя в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Между установените от законодателя основания за отмяна на влязло в сила решение не фигурира като основание неудовлетвореността на молителя от решението, чиято отмяна се иск, поради неправилно тълкуване на доказателствата, събрани по делото. Справедливият съдебен процес, който се иска от молителя, предполага стриктно спазване на закона от съда и добросъвестно упражняване на предоставените от законодателя права на страните. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, влязло в сила решение на съда, може да бъде отменено в хипотезите на открити, след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска на 1./ нови обстоятелства или 2./ нови писмени доказателства, когато същите са от значение за изхода на спора по делото, не са били известни при решаването му или с които страната-молител не е могла да се снабди своевременно. За да е налице "ново обстоятелство " като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предпоставя съществуването на това обстоятелство като обективен факт преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, но да не е било известно на страната към този момент, като незнанието се дължи на обективни причини. В тази насока са и разясненията на ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС. Новото обстоятелство, следва да е от значение за изхода на делото, да не представлява ново основание за защита на претендираното право и като факти от обективната действителност да се удостоверява/ доказва/ чрез веществен носител- писмен документ. "Новото доказателство" следва да е писмен документ, които не е бил известен на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и тези документи са обуславят, доколкото биха били приобщени към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда, с решението, чиято отмяна се иска. Представените от молителя Г. С. Р. новите писмени доказателства са неотносими към спора за придобиване на процесния апартамент на основание придобивна давност. С молбата за отмяна се представят: 1./ Молба на двамата наследодателя-С. Р. и Н. Р. по преписка № 1429/1948 г. за отмяна на Решение № 389 на Отчуждителната комисия по ЗОЕГПНС, с която се декларират права им в съсобствеността/ 2/3 идеални части за С. Р. и 1/3 идеална част за Н. Р./. Документът, касаещ правата в съсобствеността на отчуждените по ЗОЕГПНС части от сградата, е косвено доказателства, за правата в съсобствеността на неотчуждения недвижим имот-процесния апартамент и без значение за изводите на съда за придобиване по давност на съсобствената част на С. Р. от Н. Р. -респ, наследниците му по закон. Посочените Решение от 28.07.1995 г. по гр. д. № 3510/1997 г. на РС Бургас е официален писмен документ. Като страна по делото, молителят е знаел за същото и е имал възможност във всеки един момент от делото да го представи, което очевидно не е сторил. В константната си практика ВКС респ. ВС винаги е изразявал становище, че производството по отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, аналогично на чл. 231, б. "а" ГПК (отм.) не може да бъде и не е процесуално средство и способ за страната - молител да попълва делото с доказателства, които своевременно /т. е. в хода на делото/ е могъл да ангажира и представи. Не може да се приеме тезата на молителя за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, което визира отмяна, когато решението е постановено въз основа на постановление на съда или на друго държавно учреждение, което в последствие е било отменено. Представеното Решение № 40/03.04.1967 г. по гр. д. № 567/67 г. на Б. народен съд, не може да се квалифицира като "постановление на съда" въз основа на което е взето решението, чиято отмяна се иска, и в последствие е било отменено. Цитираното решение констатира нищожност на констативен нотариален акт от 1967 г., а решението на ВКС, чиято отмяна се иска е постановено през 2009 г.. Не може да се приеме тезата за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК . Отмяната на посоченото основание може да бъде допусната, когато между едни и същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено предходно влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Молителят Г. Р. поддържа наличие на противоречие между решението, чиято отмяна се иска, с Решение № 951/03.02.2000 г. по гр. д. № 1160/1999 г. на ОС Бургас и [населено място] от 28.07.1995 г. по гр. д. № 3610/1994 г. на РС- Бургас. Няма противоречие между Решение № 986/28.12.2009 г. по гр. д. № 2286/2008 г. на ВКС-II г. о., с което е отменено Решение № I-269 от 18.01.2008 г. постановено по гр. д. № 589/2007 г. и е постановено ново решение по същество, с което искът на Г. Р. за делба на апартамент в[населено място] е отхвърлен и Решение от 28.07.1995 г. по гр. д. № 3610/1994 г. на РС - Бургас, с което е допусната съдебна делба на три магазина в[населено място] между Ф. М. С., Р. Н. Р. и К. Н. К., С. С. Б., К. С. Р. и Г. С., поради липса на идентичност както на страните, така на основанието от гл. т. на обети на делбата и на искането. Няма противоречие между Решение № 986/28.12.2009 г. по гр. д. № 2286/2008 г. на ВКС-II г. о., с което е отменено Решение № I-269 от 18.01.2008 г. постановено по гр. д. № 589/2007 г. и е постановено ново решение по същество, с което искът на Г. Р. за делба на апартамент в[населено място] е отхвърлен и Решение № 951/03.02.2000 г. по гр. д. № 1160/1999 г. на ОС-Бургас по иск по чл. 31, ал. 2 ЗС поради коренно различие на заявените искови претенции- основание и петитум т. е. конститутивен иск за съдебна делба и облигационен иск за претендирано обезщетение за ползване на съсобствен имот, по което дело няма релевирано правоизключващо съсобствеността възражение за липса на съсобственост поради придобиване на имота на основание придобивна давност, направено в делбения процес и уважено от решаващия съд. С отговора на ответниците по молбата за отмяна вх. № 101362/31.03.2010 г., подадена и подписана лично от Е. К. К. и Н. К. К. е направено искане за присъждане на разноски. Списък на същите, съобразно изискването на чл. 80 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира искането за неоснователно. Действително на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски при доказаност на техния размер. При данните по делото- представен на л. 20 "Договор за правна помощ и защита" е посочено че молителките са заплатили сума от 2000 лв. /две хиляди лева/ за отговор на молба за отмяна по чл. 303 ГПК, но без да може да се разчете името на адвоката, адвокатския колектив, адрес на същия. При липса на данни, същият да е изготвил или приподписал отговора по делото, или да се е явил с съдебно заседание на 31.01.2011 г. пред ВКС за защита на ответниците по молбата за отмяна, настоящият състав намира, че не може да се присъдят разноски за защита, след като няма обективни данни за реализирана такава по делото. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия