Решение № 2419 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13964/2015 г.

Решение № 2419 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13964/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП срещу допълнително решение № 6579 от 29.10.2015 г. по адм. дело № 11612/2014 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлено искането му за допълване на Решение № 4163 от 16.06.2015 г., постановено по същото дело. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Кюпи" ООД, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С обжалваното решение Административен съд С.-град, 4 състав е отхвърлил молбата на директора на дирекция "ОДОП" - С. за допълване на Решение № 4163 от 16.06.2015 г. по адм. д. № 11612/2014 г., с която е поискано на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Според решаващия състав разпоредбата на чл. 160 от ДОПК изрично регламентира правомощията на съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Съдът няма правомощие да връща преписката на компетентния орган за ново произнасяне, когато се касае за ревизионни актове, дори и когато е обявил нищожността на такъв. Решение е валидно, допустимо и правилно. С решението, чието допълване е поискано, Административен съд С.-град, 4 състав е прогласил нищожността на Ревизионен акт № 2101308462 от 22.04.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП С. град, потвърден с Решение № 1913 от 27.10.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С.. Приел е, че РА е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. Върховният административен съд в настоящия състав на Осмо отделение намира, че законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на касатора за допълване на Решение № 4163 от 16.06.2015 г. по адм. д. № 11612/2014 г., с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и да бъдат дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Както правилно е посочил решаващият състав, правомощията на съда по контрола за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон /ДОПК/, който съобразно изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК не предвижда възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК изрично регламентира, че предписанието на ал. 3, /когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона/ не се прилага за ревизионните актове. Когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа, издал акта или на компетентния приходен орган, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид съдържащата се уредба в ДОПК, не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд по адм. д. № 7387/2009 г., адм. д. № 1170/2015 г., адм. д. № 5228/15 г., адм. д. № 109/2015 г., адм. д. № 5013/2015 г. и други. По така изложените съображения, не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответната страна по касация не е претендирала разноски и не е представила доказателства за направени такива, поради което не следва да й се присъждат разноски за касационната инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,