Решение № 1874 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13479/2020 г.

Решение № 1874 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13479/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Я. от гр. Ямбол, чрез пълномощника адв. С. Енчева, против Решение № 194/05.11.2020 г., постановено по административно дело № 110/2020 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1 и 3 и чл. 115 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения за немотивираност и недопустимост на оспореното решение поради необсъждане на въведените с жалбата възражения, както и за неправилност на изводите на съда за наличие на недобросъвестност при получаване на сумите. Иска се отмяна на проверяваното съдебно решение и уважаване на подадената жалба, а алтернативно-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Ямбол, чрез старши юрисконсулт А. Стоянова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е установил действителните факти от значение за случая, като направените от съда изводи кореспондират със събраните доказателства. Изразено е становище за неоснователност на възраженията на касаторката, относно липсата на прекъсване на давността по чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата се явява неоснователна. С Решение № 194/05.11.2020 г., постановено по административно дело № 110/2020 г., Административен съд - Ямбол е отхвърлил жалбата на Р. Я. против Решение № 2153-28-18/06.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол, в частта на решението, с което е изменено Разпореждане №РВ-3-28-00725807/24.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол като на стр. 1 в абзац първи, ред 3 от диспозитива на разпореждането вместо "за периода от 16.01.2011 г. " да се чете "за периода от 01.01.2013 г.", в частта на решението, в която е оставена без уважение жалбата на Р. Я. против Разпореждане № РВ-3-28-00725807/24.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 01.01.2013 г. до 01.11.2013 г. в размер на 2 812, 69 лв. и разпореждането е потвърдено в тази част. С оспореното съдебно решение е осъдена Р. Я., да заплати на ТП на НОИ-Ямбол разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева С Разпореждане № РВ-3-28-00725807/24.02.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Ямбол, на осн. чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, е разпоредено лицето Р. Я., да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 16.05.2011 г. до 01.11.2013 г. в размер на 13 408, 73 лв., от които 7 234, 56 лв. главница и 6 174, 17 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Сумата по главницата е полученото от лицето парично обезщетение за временна неработоспобност по представени 13 бр. болнични листове в качеството й на осигурено лице за общо заболяване и майчинство в "Демирев НМ" ЕООД. При извършването на съвместна проверка с органите на МВР, НАП и Инспекция по труда е установено, че "Демирев НМ" ЕООД не отчита и не декларира пред органите на НАП търговска дейност, но е подавало данни в ТД на НАП - офис Ямбол - уведомления за сключени трудови договори и декларации, образец № 1 "Данни за осигуреното лице" и № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица" за различни лица, в това число и за Р. Я., за които не са били внасяни и дължимите осигурителни вноски. По този повод е извършена проверка и от контролен орган при ТП на НОИ - Ямбол, за което е издаден Констативен протокол № КП-5-28-00541925/22.03.2019 г., в който е отразено, че собственоръчно е подписана декларация от собственика на дружеството М. Н., който заявява, че не познава никое от лицата, назначени във фирмата, дружеството не упражнява търговска дейност, откакто той е собственик, също така не притежава печат на фирмата. Във връзка с всички събрани доказателства за неупражняване на търговска дейност от дружеството е направен извод, че няма как да има лица по трудови правоотношения с осигурителя, които да осъществяват трудова дейност при него, след като самият той не осъществява такава. Това е мотивирало и органа да се произнесе по този начин с Разпореждане № РВ-3-28-00725807/24.02.2020 г. Административният орган се е позовал на действащите към момента разпоредби на чл. 10, ал. 1 от КСО, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. На основание чл. 10, ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена, като за Р. Я. не е възникнало осигуряване, понеже е била назначена по фиктивен трудов договор при осигурителя "Гаджев" ЕООД, праводател на "Демирев НМ" ЕООД, като на практика тя не е упражнявала трудова дейност. С Решение № 2153-28-18 от 06.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Ямбол, предвид изтекла погасителна давност за част от относимия период, разпореждането е изменено, като вместо първоначално изполваното в диспозитива на акта "за периода от 16.05.2011 г. " е прието да се чете "за периода от 01.01.2013 г." и е отменено досежно дължимите от жалбоподателката суми за този период, а в останалата част, за периода 01.01.2013 г. – 01.11.2013 г., жалбата е оставена без уважение и разпореждането е потвърдено. На 25.07.2016 г. в Търговския регистър е извършено вписване за прехвърляне на дружествени дялове от лицето Ж. Г., в качеството му на управител и собственик на "Гаджев" ЕООД, на лицето М. Н., в резултат на което като управител и собственик на "Демирев НМ" ЕООД- правоприемник на активите и пасивите на "Гаджев" ЕООД, считано от 25.07.2016 г., е вписан М. Н. Дружеството, след датата на прехвърлянето на дружествените дялове, не отчита извършване на търговска дейност. Издадено е Задължително предписание № 3 Д-1-28-00539206/18.03.2019 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в срок от 3 работни дни, което е влязло в сила на 05.04.2019 г. Задължителните предписания не са изпълнени и са предприети действия към служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните са заличени със Заявление № 1019-28-129/29.05.2019 г. до ТД на НАП - Ямбол, а сключените от работодателя - "Демирев НМ" ЕООД трудови договори са заличени за 14 лица с подадени от осигурителя декларации, обр. 1, като трудовият договор на лицето Р. Я., сключен на 01.11.2007 г., е измежду тях. С писмо № 4022-28-14#25/24.04.2019 г. ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол е уведомила директора на ТП на НОИ-Ямбол, че във връзка с Писмо № К-3682/19.04.2019 г. на Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Ямбол за подаване на уведомление за служебно заличаване на трудови договори на основание чл. 402, ал. 3 от КТ, сключени от работодателя "Демирев НМ" ЕООД, са заличени трудови договори на 14 бр. лица, между които е и сключеният трудов договор от 01.11.2007 г. между Р. Я. и "Демирев НМ" ЕООД. В тази връзка е издадено Задължително предписание № 3 Д-1-28-00590708/09.07.2019 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в срок от 3 работни дни, като по т. 7 предписанията са относно Р. Я. с вид осигурен 01 за периода 01.11.2007-24.07.2016 г. вкл., за периода 01.02.2019 г. -31.03.2019 г. вкл. и от 01.05.2019 г. -31.05.2019 г. вкл. Задължителните предписания не са изпълнени, а по делото липсват данни за заличаване на тази информация. Освен това от приложен като доказателство по делото разпит на свидетел Ж. Г., собственик и управител на "Гаджев" ЕООД по Досъдебно производство № 44/2018 г. по описа на ОД на МВР - Ямбол, са събрани доказателства, че в управляваното от него дружество той не е назначавал чужди на собственото му семейство лица, вкл. Р. Я., както и че не е упълномощавал същата да назначава лица на работа във дружеството, а също и че е прехвърлил на неизвестно лице от ромски произход фирмата си. Оспорените пред административния съд актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Неоснователно е изложеното в касационната жалба твърдение за недопустимост на съдебното решение. Решението е постановено по допустима жалба, против подлежащ на съдебен контрол административен акт, при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждането на жалбата, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в законен състав. Необсъждането на направени от жалбоподателя възражения, относими към предмета на спора, принципно представлява съществено нарушение на процесуални правила и е касационно основание за неправилност, а не за недопустимост на съдебното решение. Във връзка с така направеното оплакване, не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. При спазване на чл. 172а, ал. 2 от АПК, съдът е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Подложил е на преценка събраните доказателства и относимите, направени в жалбата, възражения. Като неоснователни се преценяват и доводите на касаторката за допуснати нарушения при преценката на доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Предвид възможността едни и същи факти да имат доказателствено значение и за наказателното, и за административното производство, както и с оглед разпоредбите на чл. 39 от АПК, изясняване на спора чрез използване на доказателства, събрани по реда на НПК от компетентните органи, не е нарушение на процесуалните правила. На основание чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и нарушения на материалния закон също се преценяват като неоснователни. Първоинстанционният административен съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика. Съдът е приложил правилно относимите към фактите материалноправни разпоредби на чл. 114, ал. 1 от КСО, на чл. 40, ал. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Точно са изяснени релевантните за случая факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурените социални рискове. Законосъобразно административният съд и органите на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на фактическия състав от хипотезата на нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО, съгласно който правото на парично обезщетение поради временна неработоспособност възниква за осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изплащаното парично обезщетение за времето на ползвания отпуск за временна неработоспособност замества възнаграждението, което осигуреното лице би получило за положения през същия период труд. Осигурено лице, в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от КСО, е физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване - в случая по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение обаче, само по себе си, не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова дейност. Върховният административен съд многократно е постановявал, че от съдържанието на цитираната дефиниция за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (в този смисъл са Решение № 314/2016 г. по адм. д. № 3171/2015 г. на ВАС, Решение № 211/2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г. на ВАС, Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. на ВАС и др.). Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за "осигурено лице", е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. В настоящия случай през процесния период не е налице валидно трудово правоотношение и не е упражнявана трудова дейност от лицето в посоченото дружество. Както е отбелязал първоинстанционният съд, не е представен и трудов договор, сключен между лицето и дружеството. Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, като за възстановяването на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Твърдението на касаторката за наличие на добросъвестнст при получаване на осигурителните плащания не се подкрепя от доказателствата по делото. По делото не е представен трудов договор, сключен съгласно изискванията на чл. 66 от Кодекса на труда, между жалбоподателката и управителя на дружеството. Тя е получила парични обезщетения за временна неработоспособност за периодите от 11.06.2013 г. до 24.06.2013 г., от 25.06.2013 г. до 24.07.2013 г., от 02.10.2013 г. до 15.10.2013 г. и от 18.10.2013 г. до 01.11.2013 г. През всичките тези периоди дружеството не е упражнявало стопанска или търговска дейност, а управителят му е декларирал писмено, че не познава лицата, за които са били подавани данни в ТД на НАП, офис Ямбол за сключени трудови договори и за осигурени лица. Липсват доказателства за полаган от страна на касаторката труд по трудово правоотношение с дружеството, което сочи на недобросъвестност от нейна страна при получаването на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Получилото осигурителните плащания лице е недобросъвестно, тъй като е знаело, че няма право на тях, но е укрило от съответните длъжностни лица, вкл. и чрез затаяване, релевантното обстоятелство, което изключва правото му. Неоснователно е и обективираното в касационната жалба възражение за изтекла погасителна давност по чл. 115 от КСО, както и наведените в негова подкрепа доводи за неприложимост на досъдебното производство в хипотезата по чл. 115, ал. 5, т. 2 от КСО и предвид факта, че образуваните ДП № 43/2018 г. и ДП № 44/2018 г. са срещу неизвестен извършител, а не против жалбоподателката. Разпоредбата на чл. 115 от КСО не следва да се тълкува стеснително. Преди приемането на изричната разпоредба на чл. 115, ал. 5 от КСО / в сила от 01.01.2014 г./, приложение за института на спиране на погасителната давност са намирали правилата на чл. 172 от ДОПК, която предвижда като основание за спиране на давността образуването на наказателно производство. С приемането на новата разпоредба на чл. 115, ал. 5 от КСО, законодателят очевидно се е опитал да разшири приложното поле на института, като е включил в предметния обхват на нормата административните производства и съдебни производства /с гражданскоправен характер вкл. /, като това обстоятелство не би могло да доведе до извод за неприложимостта й при хипотезата на образувано досъдебно производство като фаза от развитието на наказателното производство. Обстоятелството, че разследването е насочено срещу неизвестен извършител, а не срещу касаторката, е ирелевантно, доколкото КСО поставя като изискване единствено наличието на преюдициална зависимост между него и издаването на разпореждане или отпускането на парично обезщетение или помощ. В процесния случай безспорно такава е налице, предвид провеждането на разследване по ДП № 43/2018 г. и ДП № 44/2018 г по описа на ОД на МВР - Ямбол за това, че са били съставени и използвани пред ТД на НАП - Ямбол неистински частни документи, за да се докаже съществуването на трудови правоотношения - престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, вкл. по отношение на Р. Я. Отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение законосъобразно и обосновано са били ценени от първоинстанционния съд. Отчитайки недобросъвестното поведение на Р. Я., органите на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на недобросъвестно получените парични обезщетения. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касаторката следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение