Решение № 9335 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13231/2016 г.
ВАСII отделение13.07.2017 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6346/19.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2113/2015 г. по описа на Административен съд С. град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 9335 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13231/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община против решение № 6346/19.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2113/2015 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от З. З. Б., гр. С., против заповед № РД-30-7/09.01.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Укрепване и надстрояване на двуетажна еднофамилна вилна сграда", находящ се в ПИ с идентификатор 68134.4324.91 по КККР на АГКК, отреден за УПИ VII-91, кв. 19 по плана на гр. С. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вал. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ (основна и допълнителна) и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че административният орган, в нарушение на чл. 35 от АПК, не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, преди да разпореди премахването на процесния строеж. От неоспорените и приети като доказателство СТЕ (основна и допълнителна) се установява, че реализираните укрепителни мероприятия имат за цел да поддържат сградата в изправност и да подобряват нейното състояние, като се облекчават натоварванията върху конструкцията на сградата. Видовете строителни дейности са свързани с подобряването и поддържането на покривната конструкция на сградата. С експертизите е отречена възможността за засягане на конструкцията на сградата и промяна на предназначението на подпокривното пространство и на натоварванията в него. Извършеното укрепване е в съответствие с одобрения архитектурен проект за узаконяване на сградата от 31.03.2000 г. Извършените строително-монтажни работи съответстват на понятието за "текущ ремонт", съгласно разпоредбата на § 5, т. 43 ЗУТ. Административният орган неправилно е приел в оспорената заповед извод за надстрояване на двуетажната сграда, като решаващият съд правилно е отменил същата. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на ответника в това производство би следвало да се присъдят направените разноски за един адвокат. Такива, обаче, не са доказани по своя размер. Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 0557469 от 17.11.2016 г. е, че са уговорени 1000 лв възнаграждение за адвоката, но няма отбелязване, че са внесени "в брой", както и, че са преведени по банков път. Липсва и представен списък за сторени разноски. По тези съображения този съд не присъжда разноски на ответника по касационната жалба. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав
Цитирани разпоредби
1- чл. 5