Решение № 3936 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11652/2024 г.

ВАСШесто отделение14.04.2025 г.докладчик т Николай Гунчев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на К. Д. Д. прокурор в Софийска градска прокуратура срещу решение на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 1.1 от протокол 39 от заседанието на тази колегия, проведено на 13.11.2024 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ е потвърдено наложеното му със Заповед РД-04-594/18.07.2024 г. на административния ръководител градски прокурор на СГП, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - забележка .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА /п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във вр. с чл. 314, ал. 7 от същия закон. Образувано е по жалба на К. Д. Д., прокурор в Софийска градска прокуратура (СГП), срещу решение на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 1.1 от протокол 39 от заседанието на тази колегия, проведено на 13.11.2024 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ е потвърдено наложеното му със Заповед РД-04-594/18.07.2024 г. на административния ръководител градски прокурор на СГП, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - забележка . Оспорващият навежда доводи за незаконосъобразност на процесното решение, като прието при неспазване на установената от закона форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта му - отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител С. Михайлов, оспорва основателността на жалбата. Развива съображения за законосъобразност на оспореното решение, като прието при спазване процесуалноправните разпоредби и в съответствие с изискването на закона за излагане на мотиви относно наложеното на магистрата дисциплинарно наказание. Иска се отхвърляне на оспорването. Заинтересованата страна административният ръководител - градски прокурор на СГП, представляван от прокурор Малинова, оспорва основателността на подадената жалба. Намира, че решението на ПК на ВСС е прието от компетентен орган, в предвидената форма, при точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му, като са изложени мотиви, обуславящи налагане на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Развити са съображения, че при определяне на наказанието са съобразени формата на вината, тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, поведението на нарушителя и неговата натовареност. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168, във връзка с чл. 146 АПК, приема жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 314, ал. 7 ЗСВ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Дисциплинарното производство срещу К. Д. Д. - прокурор при СГП, е образувано със Заповед 04-279/28.03.2024 г. на административния ръководител градски прокурор на СГП. На определената от същия Комисия е възложено да разследва обстоятелствата по дисциплинарното производство в срок до 10.05.2024 г. Заповедта е връчена лично на прокурор Д. на 04.04.2024 г., като му е предоставена възможност за депозиране на писмени обяснения в срок до 17.00 ч. на 30.04.2024 г. Такива не са постъпили до 10.05.2024 г., като с писмо от същата дата на прокурор Д. е указано, че срокът за представяне на писмени обяснения или нарочен отказ да даде такива е удължен до 17.05.2024 г. По преписката на 20.05.2024 г. е постъпило писмено искане от прокурор К. Д. до градския прокурор за продължаване срока за изготвяне на писмени обяснения. Със Заповед РД-04-453/29.05.2024 г., връчена на 03.06.2024 г. лично на прокурор К. Д., срокът за работа на Комисията е продължен с два месеца и е удължен срокът за предоставяне на писмени обяснения от прокурора до 12.06.2024 г. Със Заповед РД-04-451/29.05.2024 г. е удовлетворено искането му да бъде изключен от разпределението на новообразувани досъдебни производства и преписки за периода 30.05.2024 г. 12.06.2024 г., за да изготви обясненията си. С писмо адм. 228/2024 г. от 10.06.2024 г. до адм. ръководител на СГП, прокурор Д. е информирал, че същото не е отказ да дам писмени обяснения по дисциплинарната преписка, а представлява молба за получаване на методическо указание относно законосъобразността на изисканите ми обяснения . На 12.06.2024 г. в СГП е постъпило писмо от прокурор К. Д., видно от което същият счита, че вече не се налага да давам обяснения по несъществуващ административен процес . С писмо от 25.06.2024 г. административният ръководител на СГП е уведомил прокурор Д., че тъй като са му предоставени всички изискуеми възможности за предоставяне на писмени обяснения, действията му се приемат като отказ от даване на конкретни такива. Комисията е обобщила заключенията си в справка становище адм. 228/2024 г. по описа на СГП от 12.07.2024 г., като е констатирала допуснати дисциплинарни нарушения от оспорващия, представляващи основание магистратът да бъде привлечен към дисциплинарна отговорност. Административният ръководител на СГП е издал Заповед РД-04-594/18.07.2024 г., в която е приел, че прокурор К. Д. е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, вр. с чл. 229 ЗСВ, вр. с чл. 187, ал. 1, т.1, пр. 3 от КТ, тъй като на 20.02.2024 г. не се е явил на работа и не е посочил уважителна причина за отсъствието си. На следващо място е констатирано, че по пр.пр. 7162/2024 г. по описа на СГП, образувана по изпратено с постановление от 23.02.2023 г. по компетентност досъдебно производство 251 ЗМ 303/2023 г. по описа на ОД на МВР - Бургас, Пор. 605/2023 г., вх. 4343/2023 г. по описа на Окр. Прокуратура Бургас, прокурор Д. не е приел с постановление изпратеното по компетентност ДП от ОП-Бургас и не е предприел никакви мерки и не е отправил искане за продължаване срока на разследването по реда на чл. 234 от НПК след 19.04.2024 г., поради което е допуснал поведение, противоречащо на неговите служебни задължения, а именно: извършил е действия или е допуснал бездействия, които неоправдано забавят производството - дисц. нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ. Установено е още и дисц. нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2 от ЗСВ, тъй като по пр. пр. 59/2024 г. по описа на СГП е налице поведение на прокурора, изразено в писмо от 07.03.2024 г. до ГД БОП МВР, със заключителен абзац: Що се касае твърдението за действаща ОПГ по смисъла на чл. 321 от НК, то изглежда е идея на някой напълно недееспособен , което противоречи на правилата за поведение, регламентирани в чл. 4 и чл. 5 от Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи. Административният ръководител на СГП е установил основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ забележка на прокурор Д.. Заповедта е връчена на магистрата на 23.07.2024 г. На основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ, дисциплинарнонаказващият орган - административният ръководител, градски прокурор на СГП, е уведомил ПК на ВСС, изпълняваща в посочения период функциите на Висш прокурорски съвет (на осн. § 23, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на КРБ, обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.), за наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. На Колегията е изпратена преписката и заповедта, незабавно след връчването й на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. С решение по т. 3 от протокол 13 от заседание на Комисията Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС към ПК на ВСС от 30.07.2024 г. е определен член на Комисията за проучване и доклад на Заповед РД-04-594/18.07.2024 г. на административния ръководител на СГП. След проведено на 29.10.2024 г. обсъждане Комисията е изготвила предложение до ПК на ВСС относно проект на решение за потвърждаване на наложеното със Заповед РД-04-594/18.07.2024 г. дисциплинарно наказание забележка на К. Д. прокурор в СГП. С решение по т. 1.1. от Протокол 39 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 13.11.2024 г., с 8 (осем) гласа за е прието, че К. Д. Д. - прокурор при Софийска градска прокуратура, е извършил дисциплинарни нарушения, както следва: по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, вр. с чл. 229 от ЗСВ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 3 от Кодекса на труда (КТ); по т. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ и по чл. 307, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2 ЗСВ, за което му се налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ забележка . При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд шесто отделение, намира от правна страна следното: Предметът на дисциплинарното производство се очертава със заповедта на административния ръководител на СГП, като ПК на ВСС дължи произнасяне по вменените с акта нарушения на дисциплинарно отговорното лице. На основание чл. 314, ал. 1 ЗСВ, дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ ( забележка ) е наложено с мотивирана заповед от 18.07.2024 г. от компетентен орган (административен ръководител градски прокурор на СГП) и по отношение на лице, което може да бъде привлечено към дисциплинарна отговорност по реда на Глава шестнадесета от Закона за съдебната власт. Оспорващият К. Д. заема длъжност прокурор в СГП. В съответствие с изискването на чл. 314, ал. 3 ЗСВ, дисциплинарнонаказващият орган е уведомил ПК на ВСС за наложеното дисциплинарно наказание, като е изпратил заповедта за налагането му и преписката към нея. ПК на ВСС има правомощие да потвърди или да отмени наложеното наказание на магистрата. В случая, с оспореното решение, ПК на ВСС е упражнила предоставеното й със закона правомощие и е потвърдила наложеното на магистрата К. Д. дисциплинарно наказание забележка . Оспореното решение на Прокурорската колегия на ВСС е издадено от компетентния орган, в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия по чл. 314, ал. 4 ЗСВ, във връзка с чл. 320, ал. 3, т. 1 ЗСВ. Същото е прието при наличие на кворум и с необходимото мнозинство, съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ - с 8 (осем) гласа "за" и 0 (нула) гласа против от присъстващите членове на ПК на ВСС. Дисциплинарното производство е образувано в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 ЗСВ, и е проведено при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесният акт отговаря на нормативноустановените изисквания за форма, като на основание чл. 320, ал. 7 ЗСВ, за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Както бе посочено по-горе, Заповед РД-04-594/18.07.2024 г. е разгледана на проведеното на 29.10.2024 г. заседание на Комисия Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС и след обстойно обсъждане същата е внесла предложение до ПК на ВСС, съдържащо подробни съображения за потвърждаването й. Предложението, представено от определения за докладчик член на ПК на ВСС, е възприето изцяло от Колегията, ведно с изложените в него доводи на административния ръководител на СГП. Основания, мотивирали определянето на дисциплинарното наказание, се съдържат и в материалите по дисциплинарната преписка. Горното опровергава наведените от оспорващия възражения за липса на мотиви в оспореното решение на ПК на ВСС, както и твърдението, че членовете на ПК на ВСС просто са гласували безкритично от компютрите си, без въобще да са били наясно какви решения вземат . При приемане на решение на колективен орган същият не е задължен да излага под формата на обсъждане становище по всички доводи и възражения на предложения за наказание прокурор. Съгласно изричната разпоредба на чл. 320, ал. 7 ЗСВ, за мотиви на решението се смятат иизказаните съображения от членовете на ПК на ВСС. Разпоредбата ясно сочи, че преценката дали членовете на колегията ще изкажат или не съображения по предложението на Комисията Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС към ПК на ВСС, е въпрос на дискреция, която не се отразява на законосъобразността на акта. Липсата на изказани от членовете на колегията съображения не води до извод за постановяване на акта в нарушение на производствените правила. Не следва да се приемат твърденията на оспорващия за нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на оспореното решение. Необосновани са твърденията, че дисциплинарното производство е приключило с мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК на административния ръководител на СГП, поради изтичане на срока по чл. 57, ал. 5, пр. 2 от АПК. Дисциплинарната отговорност на магистратите е уредена в Глава шестнадесета от ЗСВ, включително и сроковете за реализирането й, които са спазени. В разглеждания случай градският прокурор е удължил със заповед от 29.05.2024 г. срока на образуваното дисциплинарно производство именно с оглед заявеното от прокурор Д. на 20.05.2024 г. по преписката изрично искане за удължаване на дадения му срок за предоставяне на писмени обяснения до 12.06.2024 г. Следва да се има предвид, че актовете, с които се образува дисциплинарно производство, както и продължителността на същото, не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, които са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове. Образуването на дисциплинарно производство е само част от цялата процедура по налагане на дисциплинарно наказание от съответната колегия на ВСС, поради което не може да се отдели като самостоятелен административен акт. (вж. Решение 3241/05.04.2022 г. по адм. дело 10605/2021 г. на ВАС, трето отд.). Неоснователно е и възражението на оспорващия за неспазване на заложеното в чл. 13, ал. 2 от Вътрешните правила за провеждане на дисциплинарни производства, утвърдени със Заповед 1752/04.06.2018 г. на административния ръководител на СГП, изискване за изслушване на привлеченото към дисц. отговорност лице. Така утвърдените правила представляват вътрешен акт по смисъла на чл. 13 АПК, които трябва да съответстват на императивни норми от по-висок ранг и да не ограничават възможностите, предвидени в закон. Разпоредбата на чл. 313, ал. 1 ЗСВ предвижда алтернативно възможността привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да бъде изслушано или да даде писмени обяснения, преди наказващият орган да наложи дисциплинарно наказание. Изслушването или приемането на писмените обяснения на дисциплинарно привлечения магистрат е абсолютна процесуална предпоставка за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 313, ал. 2 ЗСВ, когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не са били искани писмените му обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да даде обяснения или да бъде изслушано. В настоящия случай безспорно е доказано, че на оспорващия прокурор Д. неколкократно е предоставяна възможност да депозира конкретни писмени обяснения първоначално с връчената му лично на 04.04.2024 г. Заповед 04-279/28.03.2024 г., в която е указан срок за това - до 17.00 ч. на 30.04.2024 г., като такива обяснения не са постъпили до посочената дата. С писмо от 10.05.2024 г. му е съобщено, че срокът за представяне на писмени обяснения или нарочен отказ да даде такива е удължен до 17.05.2024 г. На 20.05.2024 г. по преписката е постъпило писмено искане от прокурор К. Д. до градския прокурор за продължаване срока за изготвяне на писмени обяснения до 12.06.2024 г., като искането му е удовлетворено (с връчената му на 03.06.2024 г. заповед на адм. ръководител на СГП) и за целта същият е изключен от разпределението на новообразувани досъдебни производства и преписки за периода 30.05.2024 г. 12.06.2024 г. С писмо адм. 228/2024 г. от 10.06.2024 г. до адм. ръководител на СГП, прокурор Д. е информирал, че същото не е отказ да дам писмени обяснения по дисциплинарната преписка, а представлява молба за получаване на методическо указание относно законосъобразността на изисканите ми обяснения , както и, че ако прецените по дискреция, че те ще бъдат законосъобразни , ще внеса обясненията си в звено Човешки ресурси и адм. дейност на СГП до 12.06.2024 г., сряда . След резолюция от 10.06.2024 г. на градския прокурор до заместник-градски прокурор Д. Петрова (член на Комисията, определена със Заповед 04-279/28.03.2024 г.) и съответно след нейна такава, чрез сектор Човешки ресурси на СГП, на оспорващия прокурор е разяснено по телефона (и е отразено в констативен протокол), че съгласно връчените му на 03.06.2024 г. заповеди, срокът за депозиране на негови писмени обяснения е до 12.06.2024 г. На 12.06.2024 г. в СГП е постъпило писмо от прокурор К. Д., видно от което същият е счел, че вече не се налага да давам обяснения по несъществуващ административен процес . С писмо адм. 228/2024 г. от 25.06.2024 г. градският прокурор е уведомил оспорващия магистрат, че приема наличие на отказ на магистрата да даде конкретни обяснения. Писмото е изпратено на прокурор Д. чрез ведомствената служебна поща, за което са представени доклади от съответните служители на СГП относно изпълнението на възложения им с писмото от 25.06.2024 г. начин на уведомяване на прокурор Д.. С оглед на гореизложеното, настоящият състав приема, че действията на оспорващия представляват отказ на същия да даде обяснения по смисъла на чл. 313, ал. 2 от ЗСВ. Неоснователни са възраженията на оспорващия, че решението на ПК на ВСС е незаконосъобразно поради наличие на основанието по чл. 146 т. 4 АПК противоречие с материалноправните разпоредби. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. С разпоредбата на чл. 307 ЗСВ е дадено легално определение на понятието дисциплинарно нарушение, изброени са дисцплинарноотговорните субекти и основанията за ангажиране на тяхната отговорност. Съгласно чл. 307, ал. 2 ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Дисциплинарната отговорност на магистратите се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания по чл. 308, ал. 1 от ЗСВ. Изводът за наличие на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на прокурор Д. е направен след правилна интерпретация на разпоредбите, регламентиращи основанията за възникване на такава отговорност, в т.ч. доказано дисциплинарно нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ, вр. с чл. 229 ЗСВ, вр. с чл. 187, ал.1, т. 1 КТ. В разглеждания случай не следва са се приеме наведеното от оспорващия твърдение, че своевременно е уведомил прекия си ръководител за невъзможността да се яви на работа на 20.02.2024 г. и причината за това. По адм. преписка 228/2024 г. по описа на СГП е приложен утвърденият със Заповед РД-04-150/13.02.2024 г. на градския прокурор Правилник за вътрешния трудов ред в Софийска градска прокуратура, в сила от 13.02.2024 г. Правилникът е изпратен на прокурор К. Д. на 15.02.2024 г., в 10:23 ч. на персоналната му електронна поща, както и на всички останали магистрати и съдебни служители в СГП, видно от наличната по преписката удостоверителна разпечатка (лист 82 по делото). Горното опровергава доводите на оспорващия, че не е запознат с действащия към 20.02.2024 г. Правилник за вътрешния трудов ред в СГП. В т. 10

5

от същия е предвидено, че в случаите, когато не могат да се явят на работното си място в началото на работния ден и/или да останат до неговия край, магистратите и съдебните служители са длъжни да уведомят своя пряк ръководител. В жалбата си прокурор Д. сочи, че около 15.30 ч. на 20.02.2024 г., т.е. очевидно не в началото на работния ден, по мобифона е обяснил на заместника на адм. ръководител на СГП Пастованов, че не е в състояние да се яви на работното си място и ще ползва отпуск по болест. Обстоятелството, че оспорващият не се е явявал на работното си място на посочената дата се доказва и с наличната по преписката справка от ГДО за входно-изходните данни относно достъпа на прокурор Д., ползвател на карта с [номер], до сградата на СГП. От находящия се на лист 360 по делото доклад от Ч. Пастованов зам. градски прокурор, се установява, че действително същият е получил обаждане в 15.30 ч. на 20.02.2024 г. от прокурор Д., в което последният го е уведомил, че няма да се яви на работа, но отрича оспорващият да е посочил основателни причини за това, в т.ч. и настъпило заболяване. По делото не е спорно, че на следващият ден (21.02.2024 г.) прокурор Д. е представил болничен лист за периода 20.02-21.02.2024 г. за заболяване [заличен текст] , т.е. заболяване, което по характера си не е препятствало магистратът до степен, в която същият да не може да уведоми по телефона още в началото на работния ден ръководството на СГП за отсъствието си. Неявяването на работа на прокурор Д. на 20.02.2024 г., без посочване на основателна причина и без за това да е уведомен прекият му ръководител още в началото на работния ден, е довело до обстоятелството, че същият не е изключен своевременно от разпределението на преписките за тази дата. Обосновано наказващият орган е приел, че с тези си действия прокурор К. Д. е затруднил работния процес в СГП и е създал опасност от възпрепятстване на разследването по преписка пр.пр. 6997/2024 г. по описа на СГП. Същата е разпределена на 20.02.2024 г. на прокурор Д., с оглед неотложност за извършване на последващи процесуални действия, като опитите преписката да бъде докладвана са останали неуспешни поради отсъствието на магистрата. Нещо повече, протоколът за случаен избор на наблюдаващ прокурор е бил анулиран и се е наложило провеждане на нов такъв след 16.00 ч. на 20.02.2024 г., за да бъде определен друг наблюдаващ прокурор по тази преписка. Правилно наказващият орган е приел в мотивите на заповедта си за налагане на дисциплинарно наказание, че оспорващият е проявил небрежност, тъй като същият безспорно е бил наясно с последиците си от неспазване на заложеното в т. 10

5

от Правилника за вътрешния трудов ред в СГП изискване за своевременно уведомяване за отсъствие от работа, вкл. по здравословни причини, както и с факта, че ежедневно в СГП се изготвят заповеди на градския прокурор за отсъстващите от работа по уважителни причини прокурори - с оглед правилното разпределяне на преписките и делата в СГП на принципа на случайния подбор. С поведението си оспорващият е създал опасност от затрудняване разследването по посочената прокурорска преписка, разпределена впоследствие на друг прокурор. Следва да се има предвид, че правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен и специфичен вид административни правоотношения при осъществяването на съдебната власт, като проявление на държавната власт по смисъла на чл. 8 от Конституцията (Решение 2 от 21.02.2019 г. на Конституционния съд по к.д. 2/2018 г. и Решение 1 от 31.01.2017 г. на Конституционния съд по к.д. 6/2016 г.). В свое Решение 8427/12.07.2021 г. по адм. дело 868/2021 г., петчленен състав на ВАС е приел, че независимо от спецификите на правоотношенията, магистратите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, осъществяват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда. Продължителността на работния ден и полагането на труд през установеното работно време е сред основните елементи на правоотношението, произтичащо от издадения от административния ръководител акт за заемане на длъжността, встъпване в длъжност и изпълнение на функциите на магистрата. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, настоящият състав намира, че извършеното от страна на прокурор Д. бездействие осъществява фактическия състав на посоченото от дисциплинарно наказващия орган нарушение, а именно - такова по чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ (неизпълнение на други служебни задължения), вр. с чл. 229 ЗСВ, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, в конкретния случай: неявяването на работа на 20.02.2024 г., без посочване на основателна причина. Относно констатираното нарушение по пр. пр. 7162/2024 г. по описа на СГП, неоснователни са сочените от оспорващия аргументи за липса на съставомерност на деянието му. Прокурор Д. е наказан за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Оспорващият не е приел постановление на ОП - Бургас от 23.02.2023 г., с което е изпратено по компетентност досъдебно производство 251 ЗМ 303/2023 г. по описа на ОД на МВР - Бургас, като не е предприел никакви мерки и не е отправил искане за продължаване срока на разследването по реда на чл. 234 от НПК след 19.04.2024 г. По досъдебното производство на 22.04.2024 г. е изготвил само писмо до Ай Пи Акт Кабел ООД за установяване на потребител на IP адрес и на 03.06.2024 г. повторно писмо до същия адресат. Правилно гореописаното поведение на оспорващия е прието като противоречащо на неговите служебни задължения, изразяващо се в бездействие, неоправдано забавящо производството. Несъмнено прокурор Д. не се сблъсква инцидентно с приемане по компетентност на дела, наясно е с работата по досъдебни производства, т.е. магистратът е знаел какво следва да е юридически обоснованото действие, което е трябвало своевременно да предприеме в разглеждания случай с пр. пр. 7162/2024 г. по описа на СГП. Магистратът трябва да бъде критичен към своята професионална дейност, която изисква да извършва дължимите действия, съблюдавайки предвидените в процесуалните норми срокове. В контекста на изложеното се налага извода, че с проявеното от прокурор Д. бездействие са осъществени признаците на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ. На следващо място, противно на наведеното в жалбата твърдение, дисциплинарната отговорност на прокурор Д. за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2 от ЗСВ е ангажирана при безспорно доказана причинна връзка между конкретно установено лично действие, което е в нарушение на основните принципи на етично поведение и накърняването престижа на съдебната власт. В хода на дисциплинарното производство е установено, а и не се оспорва от магистрата, че в писмо от 07.03.2024 г. до ГД БОП МВР, прокурор К. Д. е използвал изразът: Що се касае твърдението за действаща ОПГ по смисъла на чл. 321 от НК, то изглежда е идея на някой напълно недееспособен . По този повод до адм. ръководител на СГП е изпратено официално писмо УРИ 126600-5810/15.03.2024 г. от зам. директора на ГД БОП , в което се указва на наблюдаващите прокурори, че при осъществяване на взаимодействие с ГДБОП-МВР следва да се въздържат от такъв вид квалификации. Не може да се приеме аргументът на оспорващия, че чрез употребените изразни средства е обективирал собственото си мнение за работата на полицейския орган, упражнявайки своето неимуществено, универсално, субективно, потестативно право на свобода на словото . В разглежданият случай дисциплинарно наказващият орган е установил какво фактическо действие е извършено от дисциплинарно привлеченото лице; по какъв повод; какво е то по характер, съдържание и насоченост; какъв е обектът на въздействие на същото; дали е насочено срещу други лица; дали е извършено при изпълнение на служебните задължения. В Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи е очертана рамката за регулиране на поведението на магистратите в и извън службата, която изпълняват. Заеманата длъжност, видът и характерът на осъществяваните от магистрата функции и по-големите отговорности пред обществото въвеждат необходимост от спазване на принципите за вежливост, толерантност, почтеност и благоприличие не само на работно място и през работно време, но и извън тях. Правилата за поведение, произтичащи от принципа за взаимно уважение и толерантност, изискват в обществените и служебни контакти той да бъде учтив и любезен, както и да се отнася с уважение към хората. Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Не на последно място, магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие. Тези принципи задължават прокурорите и следователите да се въздържат от всякакви действия, които могат да ги компрометират в професионалната сфера и да формират негативно отношение към съдебната власт като цяло и да накърнят престижа на съдебната власт. Използваният от прокурор Д. израз противоречи на правилото в т. 4.3. от Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, предписващо взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. Цитатът от писмото на оспорващия до ГД БОП - МВР относно работата на полицейския орган безспорно не съответства и на изискването на т. 5.6. от Кодекса, тъй като не представлява въздържане от действие, което може да компрометира честта му в професията и обществото. Както мотивирано сочи дисциплинарно наказващият орган, писмото от зам. директора на ГД БОП е израз на факта, че престижът на СГП е накърнен. Основателно в отправеното до ПК на ВСС предложение от Комисията Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС се приема, че действията на прокурор Д. са станали достояние на служители от ГД БОП , поради което тяхната негативна оценка към поведението му може да се отъждестви с промяна на обществената оценка относно съдебната власт. При преценката за наличие на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, състоящо се в действие, нарушаващо Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи и накърняващо престижа на съдебната власт, дисциплинарно наказващият орган правилно е подвел относимите факти към диспозициите на нормите на Кодекса. Законосъобразна се явява преценката на ПК на ВСС, че гореописаните действия на оспорващия магистрат съставляват дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2, 3 и 4 ЗСВ. По преписката се съдържа и подробна информация за натовареността на прокурор Д. през периода на извършване на дисциплинарните нарушения, както и ползваните от него отпуски. Направен е извод за по-ниска натовареност на оспорващия, съпоставено с колегите му от страната и СГП. Както бе посочено по-горе, по негово искане същият е бил изключен от разпределението на новообразувани досъдебни производства и преписки за периода 30.05.2024 г. 12.06.2024 г., за да изготви обясненията си по дисц. производство. Настоящият състав счита, че обжалваното решение на ПК на ВСС отговаря на целта на закона, тъй като само справедливото и съответно на дисциплинарното нарушение, наказание ще може да предотврати бъдещи нарушения, както и да гарантира за постигане на по-висока ефективност при изпълнение на служебните задължения. Решението е прието при ясно формулирани, доказани и правилно квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган нарушения. В съдебната фаза на производството оспорващият не обори съществуването на описаните в обстоятелствената част на акта, релевантни за дисциплинарната му отговорност, юридически факти. Въз основа на данните по преписката, възприетият извод за наличие на дисциплинарни нарушения е обоснован и не е опроверган чрез допустимите от закона процесуални способи и средства. Дисциплинарно наказващият орган при индивидуализацията на дисциплинарното наказание е съобразил изискванията и критериите по чл. 309 ЗСВ за определяне вида на дисциплинарната санкция и в рамките на предоставената му дискреционна власт, е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ. При определяне на най-лекото по вид дисциплинарно наказание забележка на прокурор К. Д. са съобразени установените в производството тежест на нарушенията, формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, натовареността и поведението на нарушителя. Спазен е принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушенията без данни, че дисциплинарно наказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка в нарушение на целта на закона. Предвид изложеното, оспореното решение е издадено от компетентния орган Прокурорската колегия на ВСС, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при обективно установени фактически основания за издаването му, съотнесени към правилно приложените материалноправни норми, и в съответствие с целта на закона. С оглед на развитите мотиви, съдът намира, че не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяна на обжалвания административен акт, поради което подадената срещу същия жалба следва да се отхвърли. Разноски по делото не са претендирани от другите страни, поради което не следва да бъдат присъждани.