Решение № 8195 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 271/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на СД Верита 91 и СИЕ , ЕИК 127043482, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, [улица], представлявано от М. Х. Иванова, чрез пълномощника адв. С. Иванова, срещу решение 136 от 26.10.2023 г. по административно дело 113/2023 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на СД Верита 91 Иванова и СИЕ срещу решение 2153-27-56 от 03.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания ЗД-1-27-01310668 от 20.02.2023 г. на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителен стаж и доход на седем лица. По съображения, относими към касационните основания за неправилност по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който се отмени и решението на ръководителя на ТП на НОИ от 03.04.2023 г., потвърждаващо задължителните предписания от 20.02.2023 г. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Шумен, действащ чрез пълномощника гл. юрк. , аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С потвърдените с обжалваното пред първоинстанционния съд административно решение, задължителни предписания, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е наредено на осигурителя СД Верита 91 и СИЕ да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за лицата И. А. Р., Ф. Р. Р., С. С. К., Я. В. А., Ш. И. Н., Р. Д. В. и В. Р. Н., понеже, ако и тези лица да имат валидно сключени трудови договори със събирателното дружество, не са упражнявали дейността, за която са назначени, и съответно не е се е породило осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Директорът на ТП на НОИ Шумен не е уважил жалбата на дружеството против задължителните предписания от 20.02.2023 г., като е възприел и доразвил мотивите на органа, който ги е издал и е осъществил проверката по случая главен инспектор по осигуряването. За да отхвърли сезиралата го жалба от СД Верита 91 и СИЕ , Шуменският административен съд е обосновал решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Приел е, че той е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос съдът е посочил, че жалбоподателят не е ангажирал убедителни доказателства за това, че назначените служители, фигуриращи в задължителното предписание, действително са полагали труд по трудовите правоотношения с дружеството. Административният орган е изложил в пълнота фактите за всяко от лицата, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка. Обстоятелствата, предмет на проверката, законосъобразно са били възприети и от обясненията за естеството и мястото на работа, дадени от осигурените лица. Съответно правилен е изводът на органите по осигуряване, че назначението на изброените лица в дружеството е обосновано не от необходимостта за изпълнение на съответната длъжност, а по скоро с цел лицата да бъдат назначени, за да получават парични обезщетения от фондовете на ДОО. Неизпълнението на конкретните трудови функции от тях по сключените трудови договори със СД водят до извод за липса на осигурително правоотношение, което обуславя законосъобразно процедиране по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Същото не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Първоинстанционният съд (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е проверил законосъобразността на процесното решение на ръководителя на ТП на НОИ съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на производството пред първостепенния съд са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на предписанията и на потвърдилия ги административен акт, и дадената от главния инспектор по осигуряването и от директора на ТП на НОИ правна квалификация на установеното при проверката. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба (чл. 108, ал. 1, т. 3, чл. 10, ал. 1, чл. 4, чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби /ДР/ на същия кодекс) е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата на търговското дружество срещу решението на директора на ТП на НОИ, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи на жалбоподателя за противното. По делото е установено, че лицата, назначени от жалбоподателя по трудови договори съответно на длъжностите продавач-консултант , куриер служба-офис и юрисконсулт , никога не са осъществявали трудова дейност по тези правоотношения, поради което нямат качеството осигурени лица . С оглед на това законосъобразно е предписано на осигурителя да заличи подадените от него данни за тях с декларация образец 1. Свидетелските показания са преценени съобразно критериите в чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК и правилно съдът не ги е кредитирал, понеже от една страна, са дадени от лица, които са заинтересовани в полза на жалбоподателя поради близките си отношения с управителката на дружеството, а от друга, съществено се различават от дадените обяснения пред контролен орган на НОИ и частично са компрометирани от приложената интернет-кореспонденция между М. Х. Иванова и някои от назначените от нея лица. Освен това, свидетелските показания не кореспондират и с установеното от многобройните писмени доказателства: още в хода на административното производство е събрана информация от представители на дружества, с чието счетоводно обслужване е бил ангажиран жалбоподателят, както и са изискани справки от гранични пунктове на страната, от съдържанието на които явства неубедителността на твърдяното от свидетелите при техният разпит в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Неоснователен е и доводът на касатора, че първостепенният съд не е установил, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ да сезира общия съд да се произнесе по действителността на трудовите договори, и без да се съобрази с правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, не е признал действието им, като е дал предписания на работодателя да коригира подадената информация в Регистъра на осигурените лица. Както административният орган, така и съдът не се поставили под съмнение в нито един момент валидността на сключените трудови договори и наличието на трудови правоотношения, за да възникне приложното поле на чл. 74, ал. 3 от КТ. Съществен за извода, че не са възникнали осигурителни правоотношения, е безспорно установеният по-горе факт, че назначените от СД лица не са осъществявали реално трудови функции в полза на работодателя си съгласно сключените между тях договори. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главните искания на касатора акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също е неоснователна и не следва да се уважава, а ответникът по касация, за когото крайният резултат от съдебния процес е позитивен, не е претендирал разноски, поради което репарирането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,