Решение № 4630 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2012 г.

Решение № 4630 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Георги Иванов Иванов от гр. София против Решение № 1584 от 23.03.2012 г. на Софийски градски административен съд по д. № 9414 по описа за 2011 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора иск за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.10.2009 г. до 31.03.2011 г., в размер общо на 7 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, претърпени в резултат на незаконосъобразни бездействия на кмета на Столичната община и на кмета на СО-район "Овча купел", изразяващи се в неизпълнение на задълженията му за осигуряване на достъпна жизнена и архитектурна среда на населението. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно определяне на предмета на спора-съдът необосновано приел за безспорно наличието на изградена достъпна градска среда, а за спорно само качеството на изградените улици, липсата на тротоари и улично осветление. Бланкетно съдът приел липсата на административно правоотношение между ищеца и ответниците по повод на изграждането на достъпна градска среда, позовавайки се на касационно решение на ВАС, неотносимо към случая. При съществени нарушения на процесуалните правила приложил правилата за доказателствена тежест и преценил събраните гласни доказателства. От последните необосновано приел, че засягането на личността и достойнството на ищеца от посочените бездействия на административни органи и техни длъжностни лица не е сериозно. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по същество, с което предявения иск да бъде уважен. Ответникът по касационната жалба - Столичната община, чрез юрк. Т. Николова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Съдът правилно приел, че ищецът не е доказал всички елементи на фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ за вреди, причинени от административна дейност. Алтернативно, в случай че се приемат за доказани по основание, исковете следва да се счетат за прекомерни по размер, който следва да бъде определен по справедливост. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Пред АССГ от касатора, в качеството му на "лице с намалена подвижност" по смисъла на § 1, т. 1, б. "д" от ДР на Наредба № 4/01.07.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания /Наредбата/, е бил предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.10.2009 г. до 31.03.2011 г., в размер общо на 7 000 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на кмета на Столичната община и на кмета на СО, район "Овча купел", изразяващи се в неизпълнение на задълженията им за осигуряване на достъпна жизнена и архитектурна среда на населението в териториалния обхват на столичния град, описан в обстоятелствената част на исковата молба. Първоинстанционният съд е обсъдил приложимите разпоредби на ЗУТ, на посочената по-горе Наредба, издадена по законова делегация на чл. 169, ал. 2 от ЗУТ и чл. 33 от Закона за интеграция на хората с увреждания, както и на Наредбата на Столичен общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в град София. Съобразил е качеството на ищеца на "лице с намалена подвижност", както и легалните определения на "достъпна среда" и "достъпен маршрут в урбанизираните територии" по т. т. 2 и 3 от § 1 на ДР на Наредба № 4. Съобразил е задължението на ответника, съгласно чл. 3. ал. 1 от Наредбата, защото дейностите, свързани с устройството, изграждането и поддържането на урбанизираните територии с оглед ползването им от цялото население, в т. ч. от хората с увреждания, се осъществяват от централните и териториалните органи на изпълнителната власт и съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата на Столичен общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в гр. София, според който изграждането на градската среда с оглед ползването й от всички групи население, включително хора с увреждания, се организира от Столична община. За да отхвърли като неоснователна исковата молба /предявения иск/, съдът е приел, че ищецът не е доказал наличието на недостъпна градска среда в резултат на неизпълнение на посочените задължения, защото безспорно било изграждането на такава среда, а спорът бил за качеството на изградените улици, липсата на тротоари и улично осветление. Ремонтът и поддържането на улици, изграждането и поддържането на тротоари и улично осветление нямало отношение към понятието за "недостъпна градска среда". Ищецът не доказал, че описаните в исковата молба улици са без тротоари, без асфалтово покритие и не отговарят на законните изисквания с ангажираните гласни доказателства и не се съобразил с дадените от страна на съда указания за назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване на посочените факти. Не било доказано и настъпването на неимуществени вреди, защото не било доказано наличието на "недостъпна среда". Установено било, че до началото на 2009 г. ул. "Маестро Кънев" била със здраво асфалтово покритие, позволяващо да се достигне до спирките на линиите на градския транспорт, като след това, вследствие на строителни дейности, настилката е разрушена, липсва тротоар, при което, макар и със затруднение, ищецът е имал достъп до градската среда, защото е можел да се придвижва свободно и самостоятелно. Не било установено в резултат на чии действия улиците, описани в исковата молба, били в това състояние, а и в крайна сметка задължението на Общината да поддържа улиците в добро състояние е гражданско-правно, като произтичащо от вещното право на публична общинска собственост, което упражнява, съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост. Общината следвало да отговаря в качеството си на собственик по чл. 50 ЗЗД за лошо стопанисване на улица от местно значение. Не била доказана и причинна връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие, нито че са сериозно засегнато достойнството и личността на ищеца от него. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тежест на ищеца в производството е било да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността на общината за вреди от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица - незаконосъобразно бездействие при или по повод на административна дейност, вреда и причинна връзка между тях. Обосновано съдът е приел, че ищецът, е доказал, че е човек с "намалена подвижност" по смисъла на § 1, т. 1, б. "д" от ДР на Наредбата като баща на две малки деца. Решението на административния съд е постановено при необосновани на събраните доказателства фактически изводи и с вътрешно противоречиви фактически установявания по отношение на наличие на фактите от състава на претендираната отговорност. Съдът е възпроизвел съдържанието на представеното по делото писмо изх. № РД-0700-1019/2 от 28.02.2011 г. на кмета на район "Овча купел", в което се съдържа признание, че уличната настилка по улица "Маестро Кънев" в участъка от № 43 до № 79 /от ул. "Буземска" до ул. "Монтевидео"/ е много лошо, което налага извършване на ново проектиране и изграждане и се дължи на неприключили строителни работи - изграждане на различни участъци от уличен канал, водопровод и неприключило жилищно застрояване. В писмения отговор на исковата молба на ответника - Столична община /стр. 18 от делото/ е налице и признание на следните факти: "в рамките на гореописания период е съществувала обективна невъзможност за поддържане на достъпна архитектурна и жизнена среда от страна на органи и длъжностни лица от общинската администрация". От една страна, съдът е приел, че ищецът не е доказал, че описаните в исковата молба улици са без тротоари, без асфалтово покритие и не отговарят на законните изисквания, а от друга страна, по-нататък в мотивите си е приел, че до началото на 2009 г. ул. "Маестро Кънев" била със здраво асфалтово покритие, позволяващо да се достигне до спирките на линиите на градския транспорт, като след това, вследствие на строителни дейности, настилката е разрушена и липсва тротоар. От представената от страна на ответника Програма за месеци юни и юли 2011 г. за извършване на текущ ремонт по пътна и тротоарна настилки, пропадания на пътното платно и мероприятия за осигуряване на безопасност на автомобилното и пешеходното движение по предложение на район "Овча купел" за улици с обществена значимост и вътрешно квартални улици, се вижда, че на улица "Народно хоро" от ул. "Монтевидео" до ул. 692 липсва тротоар; на ул. "Маестро Кънев" се предвижда поставяне на асфалт и паваж; на ул. "Рождество", ул. "679 и ул. "Иван Радоев" се предвижда поставяне на трошенокаменна настилка т. е липсва каквото и да е покритие, както и тротоари. Още по-категорично признание на фактическите твърдения в исковата молба се съдържа в представеното в касационното производство в заверено копие писмо на зам. кмета на Столична община до касационния жалбоподател, съгласно което "в район "Овча купел" няма изградени и поддържани достъпни маршрути в съответствие с изискванията на Наредба № 4/01.07.2009 г. за достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания", едва през 2012 г. е стартирала дългосрочна програма за ремонт на тротоарните настилки в съответствие с изискванията на Наредбата. В посочения смисъл са и показанията на разпитания от съда свидетел, който е заявил, че е минавал по тези улици, по които няма тротоари и асфалт; през зимата са кални, а през лятото - прашни, поради липса на тротоари се налага движение по пътното платно, където се движат моторни превозни средства. Свидетелят е дал показания, за неудобствата за ищеца като родител на две малки деца при използването на тези маршрути, както и за тревогата, гнева и раздразнението, които е споделял с него поради бездействието на общинската администрация, въпреки многократно отправяните от негова страна писмени искания за подобряване на положението. При това, въз основа на признанията на ответника и свидетелските показания, е следвало да се приеме за доказано, че ответникът, в качеството си на местен орган на изпълнителната власт, не е изпълнил задълженията си, свързани с устройството, изграждането и поддържането на част от посочените в исковата молба урбанизирани територии с оглед ползването им от цялото население. Неправилно първоинстанционният съд е тълкувал за случая понятията "достъпна среда" и "достъпен маршрут" в урбанизираните територии". Съгласно определението в т. 2 на § 1 от ДР на Наредба № 4 "достъпна среда" е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Съгласно т. 3 на същия § 1, "достъпен маршрут в урбанизираните територии" е пътят на придвижване, който всички хора могат да ползват свободно и самостоятелно, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т. ч. на хората с увреждания, и който свързва пешеходните пространства, кръстовищата, пешеходните пътеки, спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, елементите за преодоляване на различни нива, достъпните места за паркиране и елементите на обзавеждането на достъпната среда. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя решаващите мотиви на административния съд, че доколкото ищецът се намира, все пак, в урбанизирана територия, където съществуват маршрути за придвижване, тази среда и маршрути са достъпни, защото той можел да ги използва свободно и самостоятелно. Смисълът на думите "свободно" и "самостоятелно" е използването на посочените среда и маршрут да не създават неудобства по-големи от обикновените и тази преценка следва да се направи, специално с оглед на лице с намалена подвижност, което качество и първоинстанционният съд е признал на ищеца. От посочените изявления на представители на ответника не се оспорва, че в посочените части от описаните в исковата молба улици липсва изцяло асфалтова покривка на пътя и/или тротоар с каквото и да е покритие. Не се нуждае от доказване обстоятелството, че родител на две малки деца - съответно на възраст 3-4 г. и на 5м. -2 г. в исковия период /10.2009- 03.2011 г./, изпитва неудобства по-големи от обикновените, за да се придвижва по улици без тротоар, преминавайки директно по пътно платно без каквото и да е покритие, където се движат МПС и по маршрути, които са единствени за достъп до спирките на масовия градски транспорт, а и за придвижване с всяка друга цел. Противно на житейската логика е да се приеме, че такова придвижване е свободно и самостоятелно. Основателно в касационната жалба се поддържа, че централен спорен правен въпрос пред първоинстанционния съд е бил този за наличието или липсата на административно правоотношение между ищеца от една страна и административни органи по повод на задължението на последните да осигурят и поддържат достъпна градска архитектурна среда. На този въпрос първоинстанционният съд е дал неясен, неубедителен и в крайна сметка неправилен отговор. По поставения въпрос настоящият състав на касационната инстанция съобрази следното: Неизпълнението на задължението на Общината да предоставя достъпна среда и маршрут на лице с намалена подвижност по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 е административноправно, защото по определение административното правоотношение е "обществено отношение, възникнало между държавата като власт от една страна и гражданин, обществена организация или определено служебно лице или орган, от друга страна, въз основа на административноправна норма чрез развиване на изпълнително-разпоредителна дейност, т. е. чрез издаване на административни актове или при наличие на друг съответен юридически факт. "/определението е на акад. Петко Стайнов/. Наредба № 4, като подзаконов нормативен административен акт, задължава Общината да предоставя на посочените в обсъжданата норма лица достъпни среда и маршрут по смисъла на същия този нормативен акт. Става дума за административно задължение ex lege. Изпълнението на това задължение, без съмнение, е административна дейност, в полза на непублично-правни субекти и отношението между задължения териториален орган на изпълнителна власт и ползващите се лица не е отношение на равнопоставеност, тъй като не се поражда от гражданско-правен юридически факт. Това е мотивирало и смесения петчленен състав в Определение № 83/26.10.2011 г. по адм. д. № 71/2011 г. да приеме, че настоящият спор е подсъден на административен съд. Описаните в исковата молба територии са публична общинска собственост, съгласно определението на чл. 3, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Разграничителните белези между публичната и частна собственост на общината са: в качеството на собственика като вид субект; във вида на вещта и в нейното предназначение /тези критерии са посочени по повод на държавната публична собственост в мотивите на Решение № 19/21.12.1993 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/1993 г./. В мотивите на решение на КС № 14/1995 г. по к. д. 23/1995 г. изрично е прието, че дейността по организиране стопанисването на държавното имущество,...по начало е чисто административна.Същото може да се каже и за тази по организиране на стопанисването на имущество публична общинска собственост. Публична собственост могат да имат само субекти с властнически правомощия и когато те са носители на административно-правни задължения в полза на най-различни категории граждани, най-общо казано, в неравностойно положение, неизпълнението на последните представлява бездействие при или по повод на административна дейност. Затова настоящият състав на касационната инстанция не споделя мотивите на административния съд, че общината като собственик на общинските пътища отговаряла на основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от лошо стопанисване на тези вещи, но дори това да е така, тази отговорност може да се реализира като отговорност за вреди от незаконосъобразни бездействия при или по повод административна дейност по реда на ЗОДОВ, защото съгласно чл. 8, ал.1 ЗОДОВ и в актуалната му редакция с ДВ бр.98/2012 г., обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред. Отделно от всичко друго, посоченото разбиране на първоинстанционния съд противоречи на трайната практика на трето отделение на ВАС да приема за допустими пред административен съд и разглеждани по същество спорове за обезщетения за вреди, причинени на физически лица, лишени от свобода, поради неизпълнение на административните задължения на затворническата администрация във връзка с материалните условия в местата за лишаване от свобода като спорове за обезщетения за вреди при или по повод административна дейност. Предвид изложените мотиви, предявеният иск е бил доказан по основанието си и по справедливост следва да бъде уважен до размера на 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Определянето на този размер на обезщетение е основано, от една страна, на съобразяването на ежедневния характер на увреждането за период от година и половина, а от друга - на това, че не за всички от посочените в исковата молба територии са доказани фактическите твърдения в молбата, както че, все пак, обсъжданите градска среда и маршрути са били проходими за използване, макар и не свободно и самостоятелно. По отношение на претендираните лихви от момента на завеждане на делото, настоящият състав на касационната инстанция намира следното: Обезщетение за вреди, настъпили от незаконосъобразни бездействия на администрацията се присъжда, след като бъде установена тяхната противоправност. Следователно, административният орган изпада в забава от този момент, а не от началната дата на бездействието или от който и да е момент преди посочения. Такова е и задължителното разрешение с мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК. Затова обезщетението за лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила на настоящето решение, с което е установено противоправното бездействие на административния орган. Поради това законната лихва върху главницата следва да се присъди за периода от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено, в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв., като вместо него следва да се постанови ново по същество, с което на ищеца се присъди обезщетение за неимуществени вреди в този размер, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата. В останалата му част първоинстанционното решение следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение