Решение № 248 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4808/2007 г.

Решение № 248 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4808/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б"а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационни жалби на С. С. Н., А. прокуратура гр. С., С. с. с., гр. С. и Н. с. с., гр. С. срещу въззивно решение от 5.04.2007 г.по гр.д. № 1435/2006 г. на Софийски апелативен съд. С. д. на в. р., гр. С. не взема становище по жалбите. М. на в. р., гр. С. изразява становище, че касационната жалба на С. Н. е неоснователна, а на останалите жалбоподатели основателни. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира следното: С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийски градски съд от 18.04.2006 г., постановено по гр.д. № 1814/2005 г. в частта му, с която предявените от С. С. Н. срещу П. на Република България, С. с. с., Н. с. с. и С. д. на вътрешни р. искове за неимуществени вреди с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ са отхвърлени за разликата над сумата 10 000 лв. до размер на сумата 17 000 лв., ведно със законната лихва считано от 6.07.2000 г. до окончателното й изплащане и в тази част е постановил ново, с което ги е осъдил да заплатят солидарно на С. С. Н. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва, считано от 6.07.2000 г. до окончателното й изплащане. Приел е, чеса налице предпоставките на чл. 2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на П. на Р България, С. с. с., Н. с. с. и С. д. на вътрешни работи. Срещу ищецът С. С. Н. и В. С. И. е било образувано следствено дело с постановление от 15.11.1997 г. на следовател при П. с. с., въз основа на преписка по ЗМ 149р/1997 г. по описа на СДВР, в която се съдържали достатъчно процесуални основания за образуване на предварително производство, а именно законен поводи достатъчно данни за престъпления по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 3 НК - изнудване, като са повдигнати обвинения, затова че на: 30.07.1997 г. в гр. С., ж.к. "Б", бл.8, ет. 10, ап.34, като съизвършители с цел да набавят са себе си имотна облага, принудили П. К. П. да предаде картина "Ж" от художника В. Д. М., с което му причинили имотна вреда, като деянието е придружено с отнемане на имуществото от двете лица; на 5.08.1997 г. в гр. С., ул. "Д", № 8а като съизвършители с цел да набавят за себе си имотна облага принудили П. К. П. да извърши нещо противно на волята си - да сключи договор за прехвърляне на парични вземания към Й. С. и В. И., като за целта го заплашили с убийство и с това му причинили имотна вреда, като деянието е придружено с отнемане на имущество, извършено от двете лица; на 14.11.1997 г. в гр. С., ул. "Д" № 8а като съизвършители с цел да набавят за себе си имотна облага, направили опит да принудят П. К. П. чрез сила да извърши нещо противно на волята си- да им предаде три картини, както и сумата 250 000 /неденоминирани/ лв., като целта ищецът му нанесъл удар, с което му причинил лека телесна повреда, а опитът за отнемане на имуществото останал недовършен, поради намеса на служители от РЗБОП; на 14.11.1997 г. в гр. С., ул. "Д", № 8а в съучастие като съизвършители употребили сила по отношение на служител на РЗБОП-СДВР, с цел да го принудят да пропусне нещо по с. и заплашване по отношение на С. Г., с цел да го принудят да пропусне нещо по служба- престъпление по чл. 269, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което им е повдигнато обвинение. На 18.11.1997 г. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение "задържане под стража, която не е потвърдена от СГП, а е взета мярка за неотклонение "парична гаранция от 20 000 000 неденоминирани лева", която с постановление от 23.09.1998 г. е намалена на 10 000 000 неденоминирани лева. С постановление от 23.05.2000 г., СГП е прекратила поради липса на престъпление наказателното производство за престъпление по чл. 214 НК вр. чл. 213а НК и за престъпление по чл. 269 НК, поради недоказаност. Постановлението е потвърдено от САП на 22.06.2000 г. и с определение на САС от 6.07.2000 г. по н.ч. д. № П-320/2000 г. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено наличието на вреди, изразяващи се в отрицателни преживявания на ищеца, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото обвинение. За репариране на претърпяните неимуществени вреди е определил обезщетение в размер на 17 000 лв. По касационните жалби на А. прокуратура, гр. С., С. с. с., гр. С. и Н. с. с., гр. С. А. прокуратура гр. С. и С. с. с. обжалват въззивното решение в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд в частта му, с която предявените от С. Н. искове за неимуществени вреди с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ са отхвърлени за разликата над сумата 10 000 лв. до размер на сумата 17 000 лв. и в тази част е постановено ново, с което са осъдени да заплатят солидарно с Н. с. с. и С. д. на в. р. на С. С. Н. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва, считано от 6.07.2000 г. до окончателното й изплащане. Н. с. с. обжалва въззивното решение, както в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са осъдени да заплатят солидарно сумата 10 000 лв., така и в частта, с която са осъдени да заплатят допълнително обезщетение в размер на 7000 лв. Поддържа се, че решението в обжалваните части е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на жалбоподателите за претърпяните от С. Н. неимуществени вреди. Приел е, че жалбоподателите отговарят солидарно за причинените вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство за извършени престъпления, което е било прекратено. Правилен е изводът на въззивния съд че, отговорността на държавата по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение по смисъла на тази разпоредба, т. е. във всички случаи, при които образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление и поради недоказаност на престъплението. Тази отговорност се носи независимо от обстоятелството, че всички процесуално-следствени действия са били извършени от представителите на следствените органи и прокуратурата в съответствие с изискванията на НПК, както и независимо от обстоятелството, че първоначално при започване на разследването фактическата обстановка е сочела на необходимост от провеждане на разследване срещу това лице. Затова неоснователен е доводът на С. с. с. и Н. с. с., че при воденето на досъдебното производство не са извършени незаконни действия, поради което и не било налице основание за ангажиране на отговорността им по чл. 2 ЗОДОВ. Неоснователно е и оплакването, че С. с.с. към м. ХI.1997 г. когато започнало разследването не била със статут на самостоятелна юридическа личност, поради което и не следвало да отговоря по предявения иск. Правилно е прието от въззивния съд, че обособяването й като самостоятелно юридическо лице е станало с ЗСВ /ДВ, бр.133 от 1998 г./, но до изземване на делото от разследване на С. с. с. и възлагането му на С. с. с., извършено с постановление от 31.03.1999 г. на СГП длъжностни лица при този жалбоподател са извършвали следствени действия по отношение на ищеца, което е основание за ангажиране на отговорността му. Жалбоподателите считат, че е завишен размера на присъденото обезщетение в какъвто смисъл са и доводите, изложени касационните жалби. Поддържа се, че неоснователно е завишено присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 10 000 лв. на 17000 лв., а Н. с. с. счита, че и в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд обезщетението е завишено. Въззивният съд не съобразил обстоятелството, че по отношение на ищеца е била наложена по-лека мярка за неотклонение- парична гаранция, че ареста предхожда привличането му като обвиняем, че прекратяването на брака му поради развод не е последица от незаконното обвинение. Определеният от въззивния съд размер на присъденото обезщетение за претърпяните вреди -17 000 лв., предмет на касационните жалби не е завишен. Въззивният съд е присъдил допълнително обезщетение в размер на сумата от 7000 лв., съобразявайки всички обстоятелства по делото, имащи значение за определяне на справедливо обезщетение. Несъмнено ищецът е претърпял неимуществени вреди с оглед повдигнатото му обвинение в извършване на посочените по-горе престъпления, доказани от свидетелските показания. Накърнено е било човешкото му достойнство и обществената му репутация. Ищецът е практикуващ юрист, ползващ се с добра професионална репутация и повдигнатите срещу него обвинения, продължителността на предварителното производство- от м. ХI.1997 г. до м.VII.2000 г., обстоятелството че наказателното преследване е станало достояние на обществеността са дали негативно отражение върху обществената му репутация и човешко достойнство. Променил се - затворил се в себе си, ограничил контактите с колегите си, бил депресиран, отношенията в семейството му се разстроили, чувствал се обиден от повдигнатото обвинение, косите му побелели. При тези данни настоящият състав намира, че С. е претърпял страдание, тревога и безпокойство от това, че не е могъл да води пълноценен всекидневен живот поради повдигнатото обвинение, и определяйки обезщетението по справедливост в размер на сумата 17 000 лв. съдът не го е завишил. При определяне размера на сумата, която справедливо би обезщетила претърпяните от ищеца неимуществени вреди въззивният съд е изхождал от конкретно установените по настоящото дело обстоятелства за последствията върху личността на ищеца от повдигнатото му обвинение. Затова доводите, че по аналогични случаи съдът присъждал обезщетение в по-нисък размер не могат да бъдат споделени, тъй като във всеки отделен случай размерът на обезщетението следва да се определя съобразно конкретните данни. По изложените съображения решението на въззивния съд в обжалваните от А. прокуратура, гр. С., С. с. с., гр. С. и Н. с. с., гр. С. части е правилно и следва да се остави в сила. По касационната жалба на С. С. Н.: С. Н. обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен иска за обезщетение за претърпяните неимуществени вреди за разликата над 17 000 лв. и до пълния предявен размер от 100 000 лв. Поддържа се, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон-чл. 52 ЗЗД и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът в настоящия състав намира, че размера на обезщетението е занижен. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото и е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконните действия на държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ. Приел е, че е накърнено достойнството на жалбоподателя, което е едно от най-ценните блага на всеки човек. При установената от въззивния съд въз основа събраните по делото доказателства фактическа обстановка за накърнено професионално, човешко достойнство и чест на жалбоподателя от повдигнатото обвинение за извършени престъпления, което се е оказано неоснователно и наказателното преследване е било прекратено след две години и осем месеца, за отражението което всичко това е дало върху личността на жалбоподателя, за това което е изпитал от повдигнато обвинение довело до побеляване на косите му, до разстройство във взаимоотношенията със съпругата му, до чувството на неувереност и мнителност за отношението на другите към него, свързано с професионалните му качества на практикуващ юрист, неправилно въззивният съд е приел, че сумата от 17000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните неимуществени вреди. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че с оглед засегнатите неимуществени ценности на жалбоподателя, сума в размер на 20 000 лв. справедливо ще обезщети действителните неимуществени вреди. Така определения размер съответства на общественото разбиране за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Това налага решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция в частта му, за отхвърляне на исковете за разликата над 17000 лв. и до 20000 лв. да се отмени като необосновано и постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД и се реши от касационното инстанция по същество, като се уважат исковете. На жалбоподателя следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на сумата 3000 лв. /разликата над 17000 лв. и до 20 000 лв./, Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, като на осн. чл. 10, ал. 3, вр. с § 9 от ЗОДОВ ищецът бъде осъден да внесе държавна такса в размер на 10 лв. /чл. 9а от ЗОДОВ, вр. с чл. 2а от Т. № 1 на МП/. В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на III г.о.