Решение № 15029 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12904/2016 г.

Решение № 15029 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12904/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ-П. против решение № 1930 от 25.10.2016 г. по адм. дело № 1277/2016 г. на Административен съд П., с което е отменено решение № 2153-15-91 от 07.04.2016 г., издадено от директора на ТП на НОИ - гр. П., с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-79/11.03.2016 г. от А. Ч., и разпореждане № [ЕГН], Протокол № 3108-15-8/24.02.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. П., с което е спряна лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.02.2016 г. на А. Ч. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Сочи, че са налице всички предпоставки за спиране пенсията на Ч. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу решението и потвърденото с него разпореждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът– А. Ч. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено по жалба на А. Ч. решение № 2153-15-91 от 07.04.2016 г., издадено от директора на ТП на НОИ - гр. П., с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-79/11.03.2016 г. от А. Ч., и разпореждане № [ЕГН], Протокол № 3108-15-8/24.02.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. П., с което е спряна лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.02.2016 г. на А. Ч.. Съдът е приел, че обжалваното решение не е мотивирано, както и че определения в решението на ТЕЛК процент на трайно намалена работоспособност е 63%, което обстоятелство не дава възможност за спиране на пенсията за инвалидност. Така постановеното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По фактите не се спори. Установено е по делото, че със заявление вх. № МП – 37889/05.06.2015 г. А. Ч. е направил искане за възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е представил ЕР на ТЕЛК № 1124 от 22.05.2015 г., издадено от МБАЛ [наименование] – [населено място], с дата на инвалидизиране – 27.03.2012 г., срок на инвалидизиране – до 01.05.2018 г. и намалена работоспособност /вид и степен на увреждане 63%. Медицинската комисия при ТП на НОИ – П. с Решение № 08479/09.06.2015 г. е обжалвала цитираното решение на ТЕЛК. С Разпореждане [ЕГН]/17.07.2015 г. по обжалвано ЕР № 1124/22.05.2015 г., на основание чл. 98, ал. 7 от КСО, на Ч. е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.05.2014 година. С ЕР на НЕЛК 0109/015/01.02.2016 г. е отменено и върнато ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване. Цитираното решение е входирано с № 1011-15-2300/15.02.2016 г. при ТП на НОИ – П.. С Решение № 1301/22.06.2016 г. по адм. д. № 418/2016 г. ЕР на НЕЛК 0109/015/01.02.2016 г. е обявено за нищожно, което решение е обжалвано и към момента делото е във ВАС. П. така изложените факти правилно административният орган е приел, че след като има отмяна на ЕР на ТЕЛК от НЕЛК, са налице обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО. Приел е също, че до приключване на цялото производство с влязло в сила експертно решение, получаването на пенсията следва да бъде спряно, тъй като са налице безспорни доказателства, които могат да доведат до нейното прекратяване. На основание чл. 95, ал. 2 от КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Ч. е спряна, считано от 15.02.2016 г. с разпореждане № [ЕГН], Протокол № 3108-15-8/24.02.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. П.. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153-15-91 от 07.04.2016 г., издадено от директора на ТП на НОИ - гр. П. Административният съд не е възприел така изложените доводи, приемайки немотивираност на решението. Приел е, че по делото няма приложени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат по прекратяване на социалната пенсия, съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО. Приел е, че съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Приел е, че в случая е налице хипотезата на чл. 72 от КСО, според който, пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, която съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО се преценява съгласно обжалваното експертно решение. В случая, експертното решение на ТЕЛК предвиждат процент трайно намалена работоспособност 63%, – ЕР на ТЕЛК № 1124/22.05.2015 г., а ЕР на НЕЛК № 0109/015/01.02.2016 г. определя 50% трайно намалена работоспособност, което обстоятелство е довело до неправилно спиране пенсията за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Решението е неправилно, като изложените в тази насока оплаквания са основателни. По делото няма спор по фактите. Спорът е правен и се концентрира върху това, налице ли са били основанията посочени в нормата на чл. 95, ал. 2 от КСО. В случая спирането е постановено на основание чл. 95, ал. 2 КСО, в който е предвидено, че пенсията се спира, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1, тъй като след ЕР на НЕЛК няма влязло в сила решение ЕР на ТЕЛК-гр. П. Първоинстанционният съд се е позовал на експерти решения, които не са влезли в сила и са оспорени по съответния ред. Предвид конкретните данни по делото обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията на Ч. са свързани с определянето на Ч. от ТЕЛК/НЕЛК на трайно намалена работоспособност под 50 на сто. Освен това в хипотезата на чл. 95, ал. 2 от КСО пенсионният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Негова е преценката дали да издаде разпореждане за спиране на отпусната пенсия. При съдебния контрол на актове издадени при условията на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове - чл. 169 от АПК. Въпрос на законосъобразност е дали административният орган не е нарушил рамките на оперативната му самостоятелност и дали не е упражнил превратно правото си на свободна преценка. В случая неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са били налице всички предпоставки за издаване на разпореждането от пенсионния орган за спиране на отпуснатата пенсия. Наличието на висящ и неприключил процес във връзка с процента трайно намалена работоспособност на Ч. и липсата на влязло в сила ЕР на ТЕЛК-гр. П., безспорно е от категорията обстоятелства които могат да доведат до прекратяване на отпуснатата пенсия. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде решено по същество като жалбата на А. Ч. срещу решение № 2153-15-91 от 07.04.2016 г., издадено от директора на ТП на НОИ - гр. П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН], Протокол № 3108-15-8/24.02.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. П., с което е спряна лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 15.02.2016 г., се отхвърли като неоснователна. Жалбоподателят е направил искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съдът счита, че такова не следва да се присъжда независимо от изхода на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В настоящето производство страната ТП на НОЕИ-П. не е била представлявана от юрисконсулт, поради което не й се дължи юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,