Решение № 522 от 3.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 536/2010 г.

Решение № 522 от 3.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 536/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 80/2010 г., по описа на Районен съд- гр. Б., 1 състав, отменяване на постановеното по същото дело определение № 55 от 8.07.2010 г., с което е одобрено споразумение между представител на Районна прокуратура- гр. Б. и защитника на подсъдимите Е. К. А., Г. В. М., М. В. М. и П. П. Г., за прекратяване на наказателното производство, водено срещу посочените подсъдими, и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъдените Е. К. А., Г. В. М. и М. В. М., срещу които е водено прекратеното по силата на постигнатото споразумение наказателно производство, заявяват позиция за уважаване на искането на Главния прокурор. Осъденият П. П. Г., редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не взема становище по искането. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 55 от 8.07.2010 г., постановено по НОХД № 80/2010 г., Районният съд- гр. Б., 1 състав, е одобрил постигнатото между представител на Районна прокуратура- гр. Б. и защитника на осъдените Е. К. А., Г. В. М., М. В. М. и П. П. Г. споразумение, по силата на което същите са се признали за виновни в извършено престъпление, с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което и във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", предл. 1 НК, на всеки от тях е наложено наказание-пробация, със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, която да се извършва два пъти седмично пред Пробационен служител или определено от него лице, за срок от шест месеца, и периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца. На основание чл. 53, ал. 1, б. "а" НК, съдът е отнел в полза на държавата вещите, послужили за извършване на престъплението. С определението си е постановил разпореждане с веществените доказателства, и се е произнесъл по разноските. Прекратил е производството по делото. Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила и не е било проверено по касационен ред. Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган по чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, е основателно. Определението, с което е одобрено постигнатото между компетентната прокуратура и защитника на осъдените споразумение, е постановено при допуснато съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, изразяващи се в следното: Престъплението, за което са осъдени А., М., М. и Г. е с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, и по закон е наказуемо с лишаване от свобода, за срок от една до десет години. При одобряване на споразумението, съдът поначало правилно е счел, че наказанието на всяко от осъдените лица следва да се определи при условията на чл. 55 НК, и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 381, ал. 4 НПК. Макар този подход да е принципно верен, определянето на друго по вид, по-леко от лишаване от свобода наказание, в настоящия казус е незаконосъобразно. Това е така, защото санкционната част на нормата на чл. 195, ал. 1 НК предвижда специален минимум на наказанието лишаване от свобода - една година. При това положение е очевидно, че не може да намери приложение чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, както е счел компетентният първоинстанционен съд, одобрявайки споразумението. Предвидения минимален размер на наказанието лишаване от свобода, предпоставя единствената в случая правна възможност за индивидуализацията му при условията на чл. 55 НК, а именно чрез определянето му под най-ниския предел- в хипотезата на ал. 1, т. 1 на цитираната норма.