Решение № 23 от 17.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1798/2014 г.

Решение № 23 от 17.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1798/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия И. Д. И. против въззивна присъда № 199/07.07.2014 г. на Софийски градски съд, НО, IV-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 2411/2014 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил изцяло присъда от 05.07.2013 г. по НОХД № 7431/2012 г., с която Софийският районен съд е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК и го е оправдал по обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК, като вместо това е признал същия за виновен в това, че на 14.01.2012 г., около 20. 30 ч. в [населено място], [жк], пред вх. И на [жилищен адрес] е унищожил противозаконно чужда движима вещ - срязал предна лява гума на л. а. "Т. ", модел "Л. К. " с ДК [рег. номер на МПС], на стойност 620 лв., собственост на П. В. Г., поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от 3 години. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на направените по делото разноски. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС от служебния защитник на подсъдимия, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия или алтернативно - намаляване на наложеното му наказание лишаване от свобода от 6 на 3 месеца при запазване приложението на чл. 66 от НК. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага осъдителната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Твърденията за неправилно основаване на присъдата върху показанията на св. Б. и Г., които били нелогични, необективни и противоречиви, не се възприемат от ВКС. По естеството си направените в тази посока възражения са за необоснованост, което не е касационно основание. От друга страна, разгледани на плоскостта относно начина на формиране на убеждението на СГС за авторството и начина на извършване на деянието, те са неоснователни. Прегледът на въззивните мотиви сочи, че всички обстоятелства, свързани с правилно изясняване на авторството и начина на извършване на деянието са били проверени в тяхната цялостност, обективно и в нужни детайли. Оценката на доказателствените източници е проведена задълбочено и не се наблюдават нито непълноти, нито превратни интерпретации. С решаващо значение за изхода на делото действително са били откроени показанията на пострадалия св. Г. и св. Б., но това е било сторено след внимателната им проверка в контекста на направеното от защитата възражение досежно видимостта на дееца при улично осветление и разстоянието, от което те са наблюдавали неговите действия. Изложени са конкретни аргументи за обективна възможност при наличното улично осветление пред входа (което е обхващало и периметъра на паркираните срещу него автомобили) св. Б. да възприеме поведението на подсъдимия до автомобила на св. Г. - да се изправя пред предната лява гума, държейки отверка и отправяйки се към задната част на автомобила, а впоследствие и на самия св. Г., възприел деецът наведен пред задната лява гума. Показанията на тези свидетели са били в синхрон с установеното при огледа срязване на предната лява гума на автомобила, а оръдието, с което подсъдимия е действал - отверка, косвено е било потвърдено от държането на такава (признато и от самия подсъдим) при срещата му със св. Г. и Б. през деня, когато първият му е направил забележка за начина, по който се е опитвал да проникне във входа на кооперацията. При изложените съображения ВКС намира, че липсва нарушение по чл. 303 от НПК. Въз основа на установените факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, по който въпрос не се излагат конкретни възражения в жалбата, на които да е възможно да се предостави касационен отговор. Без основание са доводите за явна несправедливост на наказанието, отмерено на 6 месеца лишаване от свобода, отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. Твърдението в жалбата, че то е било определено при превес на отегчаващите обстоятелства е невярно. Обратно, за да се определи наказание 3 месеца над минимума, очевидно са били съобразени с голяма тежест данните за личността на дееца, който е с чисто съдебно минало и деянието е представлявало инцидентна проява. В този смисъл констатираните отегчаващи обстоятелства, сред които поведението на подсъдимия (демонстриращо намерение да унищожи и задната лява гума, към която се е бил насочил преди виковете на св. Г., обусловено от установените по делото факти) не са имали доминиращо значение. В касационната жалба не се изтъкват конкретни други обстоятелства със смекчаващо значение, които да пораждат необходимост от намаляване на наложеното наказание, което в определения размер е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение