Решение № 4483 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 53/2021 г.

Решение № 4483 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 53/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 3 от 23.11.2020 г., постановено по адм. д. № 600/2020 г., Административен съд - Русе, четвърти състав, е отменил по жалба на ЕТ"П. Г.", [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, представляван от П. Г., Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 281 - ФК/25.09.2020 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" –Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на търговеца е наложена ПАМ – "запечатване на търговски обект" – павилион за цветя, находящ се в гр. Русе, [улица], павилион 8, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 7 Наредба № Н – 18/2006 на МФ. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер а 150 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол", при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Р. М.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Русе е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Русе и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение за две инстанции и заплатена държавна такса. Ответният по касационната жалба ЕТ "П. Г.", [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Русе, [жк], представляван от П. Г., чрез своя процесуален представител адв. Ю. Д. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд – Русе е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 281 - ФК/25.09.2020 г., издадена от началник на отдел "Оперативни дейности" –Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която е наложена ПАМ – "запечатване на търговски обект" – павилион за цветя, находящ се в гр. Русе, [улица], павилион 8, стопанисван от ЕТ "П. Г." и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във вр. с чл. 26, ал. 1, т. 7 Наредба № Н – 18/2006 на МФ. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбаподателя, че липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта. На база на тълкуване на относими правни разпоредби и доказателствата по делото е направен извод, че издаденият касов бон от търговеца при извършената контролна покупка на 1 бр. цвят от роза не отговаря на изискванията, които сегашната редакция на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н – 18/2006 на МФ въвежда по отношение на реквизитите, които следва да съдържа касовия бон и по-конкретно липсва точно описание на продадената стока. Първоинстанционният съд е приел за основателни обаче възраженията на жалбоподателя, че издадената заповед за налагане на ПАМ не съдържа конкретни мотиви относно срока на налагането й, съответно срокът на същата не е обвързан с тежестта на извършеното нарушение. Мотивите в тази насока са изложени подробно на стр. 4 от решението. Прието е, че определеният 7-дневен срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК и нарушава целите, предвидени в чл. 22 ЗАНН за налагане на ПАМ. Направен е краен извод, че независимо от наличието на материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ, неизлагането на мотиви относно срока на същата води до незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд – Русе е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за не законосъобразна и като такава следва да бъде отменена. На основание тълкуване на относимите правни разпореди и конкретните факти по делото се навеждат аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането й е съобразен с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно възприети от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Мотивите на първоинстанционния съд за отмяна на издадената заповед за налагане на ПАП са обстойни и не следва да бъдат повтаряни в настоящето изложение. По същество водещият мотив на административния съд се изразява в това, че при издаване на заповедта органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, като не е изложил мотиви защо налага мярката за срок от 7 дни, съответно, че определеният срок не в съответствие с целта на закона и при нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за правилен, обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на закона. Освен изложеното от административния съд /чл. 221, ал. 2 АПК/, в допълнение следва да бъде посочено следно: Нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, което прави оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път, при съответствие на фактическата и отчетената касова наличност, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 7 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК, в който смисъл като краен резултат са изложените мотиви на първоинстанционния съд. Като е стигнал до извод за не законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата Административен съд – Русе е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса НАП – София в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, следва да бъде осъдена да заплати на ответния по касация едноличен търговец разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 лв Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,