Решение № 384 от 7.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1150/2013 г.

Решение № 384 от 7.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1150/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството е по чл. 419 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдения П. К. Й. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 2 от 7.01.2013 г. постановена по НОХ дело № 183/2012 г. на Радневския районен съд, потвърдена с въззивно решение № 63 от 22.04.2013 г. по ВНОХ дело № 1042/2013 г. на Старозагорския окръжен съд. В искането се поддържат всички основания за възобновяване, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за деяние, което е несъставомерно като престъпление по възведеното обвинение и за явно несъответствие на наказанието с целите по чл. 36 от НК. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият не се явява и не взема становище по искането си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на осъдения в искането и на представителя на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлата в сила присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 2 от 7.01.2013 г. постановена по НОХ дело № 183/2012 г. Радневският районен съд е признал подсъдимия П. К. Й. за виновен в това, че на 8.03.2011 г. в гр. Р., като помагач, в съучастие с извършителя Е. С. Б. и чрез използване на техническо средство противозаконно отнел лек автомобил "М." с рег. [рег. номер на МПС] на стойност 18 500 лв от владението на К. Г. Т. без нейно съгласие и с намерение да го ползва, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, чл. 20, ал. 1 и 4 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от "закрит" тип. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът му е определил общо наказание от три години лишаване от свобода по тази присъда и по присъдата по НОХ дело № 78/2012 г. на Радневския районен съд, с която му е наложено наказание "пробация". На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно при първоначален "строг режим" в затворническо общежитие от "закрит" тип и наказанието от една година и десет месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХ дело № 59/2010 г. на Тополовградския районен съд. С въззивно решение № 63 от 22.04.2013 г. постановено по ВНОХ дело № 1042/2013 г. Старозагорският окръжен съд е потвърдил изцяло присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в шестмесечния срок от влизане в сила на присъдата и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването на осъдения за наличие на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не се подкрепя от данните по делото. То се мотивира с нарушения при формиране волята на решаващите съдилища, свързани с изграждане на фактическите и правни изводи. В този смисъл са изложените съображения, че съдилищата превратно са оценили показанията на св. Г. Х., в отклонение с изискванията на процесуалния закон са приобщили показанията на св. Б., дадени пред друг съдебен състав в друго процесуално качество и са отхвърлили обясненията му, които нарушения са довели до осъждането му по обвинението без да са доказани обективни и субективни елементи от състава на престъплението. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съдилищата по чл. чл. 13, чл. 14, чл. 303 и чл. 339, ал. 2 от НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. Делото е разгледано повторно от двете решаващи съдебни инстанции, след като предходен състав на въззивния съд е отменил постановена от първоинстанционния съд присъда и е върнал делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. След изпълнението на тези указания и изготвянето на нов обвинителен акт, при новото му разглеждане Радневският районен съд е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като в две съдебни заседания е събрал относимите доказателства, посочени в подкрепа на обвинителната теза. Всички свидетели е разпитал с еднаква задълбоченост и с активното участие на защитата, като подсъдимият не е бил ограничен в правото си по чл. 55 от НПК за участва в съдебното производство при събирането и проверката на доказателствата, в това число и да изразява становище по приобщаването към доказателствените материали на показанията, дадени от свидетелите пред друг съдебен състав или в друго процесуално качество. Всеки от свидетелите е установил фактите, които лично е възприел и които допринасят за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване относно извършеното деяние. Събраните по надлежния процесуален ред доказателствени материали, в това число обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, заключението на съдебно-оценителната експертиза и останалите писмени доказателства е оценил в логическата им връзка и при съблюдаване на задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Констатирал е противоречивата информация съдържаща се в гласните доказателствени източници и по вътрешно убеждение, което не е опорочено е мотивирал кои от тях кредитира и какви фактически обстоятелства приема за установени относно авторството на деянието, формата на съучастие, конкретно извършените действия, с които подсъдимият е подпомогнал извършителя Б. да отнеме с намерение да го ползува автомобила на св. К. Т. Посочил е и правните си съображения за осъждането му. Въззивната инстанция, която е сезирана с жалба от подсъдимия, в пълен обем е изпълнила задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК. Служебно не е констатирала, а и жалбоподателят не е навел доводи за непълнота в доказателствената съвкупност, довела до неизясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, поради което не е провела допълнително съдебно следствие за попълване на делото с необходими доказателства. При въззивната проверка не е констатирала логически грешки или превратна оценка на доказателствата от контролирания съд и като е преценил, че правилата за формиране на волята му са спазени, а доколкото по същество вътрешното му убеждение не подлежи на последваща проверка, не е имала основание да промени изводите му и да приеме тезата за недоказаност на обвинението и като последица искането за оправдаване. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, е посочила, че липсват основания за коригиране на приетите фактически обстоятелства, че подсъдимият с редица свои действия умишлено е улеснил извършителя Б. да отнеме чуждото моторно превозно средство с намерение да го ползва, като му обяснил къде се намира автомобила, осигурил контактен ключ за запалването му и го оставил в жабката му, а самия автомобил оставил незаключен. От тези фактически констатации, приети за установени в съответствие с правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата е приела, че материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимия. Като е потвърдила осъдителната присъда не е постановила съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. Двете съдебни инстанции без основание са упрекнати, че са основали изводите си за виновност на подсъдимия в отклонение с изискването по чл. 303 от НПК, като са заменили липсата на доказателства с недопустими предположения, доверили се без основание на показанията на св. Б., дадени в друго процесуално качество, а са отхвърлили тези, които е дал под страх от наказателна отговорност в съдебното следствие, направили са погрешни изводи от показанията на св. Х. Показанията на свидетеля Б., по отношение на когото производството е завършило с влязла в сила присъда, дадени като обвиняем по същото дело при първото му разглеждане, са допустим източник на доказателства, защото не са събрани в отклонение с изискванията на чл. 281 от НПК и не са включени без основание в годната доказателствена съвкупност, в какъвто смисъл е оплакването на осъдения. Няма процесуална пречка осъден, по отношение на когото производството е завършило с влязла в сила присъда, да бъде да бъде разпитан като свидетел по същото дело относно дейността на други подсъдими, както и да бъдат прочетени обясненията му, когато се разпитва на основание чл. 118, ал. 1т. 1 от НПК. Противоречивите сведения, които е дал при разпита като свидетел в съдебното следствие и при предходното разглеждане на делото в качеството на подсъдим е констатирано от оценяващия ги съд и са положени усилия да бъде изяснено на какво се дължат. След прочитане на първите му показания, под страх от наказателна отговорност е декларирал, че ги поддържа. Всички дадени от свидетеля показания се ползват с еднаква доказателствена сила и тези които е дал при първия му разпит не могат са бъдат отхвърлени само защото с тях евентуално е осъществил правото си на защита, в какъвто смисъл е поддържания от осъдения довод. Фактът, че са дадени без угрозата от наказателна отговорност е мотивирал оценяващия ги съд много внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на доказателства. Не са единствен източник на доказателства за водените с осъдения разговори относно предаването на лекия автомобил и не може да се приеме, че посочвайки Й. като свой съучастник, който го подпомогнал в отнемането му, по някакъв начин е смекчил собственото си наказателно положение. Подкрепени са от показанията на св. С. Е., чиято добросъвестност и достоверност не се оспорва от осъдения и от събраните писмени доказателства. Решението си да кредитира показанията, които св. Б. е дал при първото разглеждане на делото в качеството на обвиняем, е взето по вътрешно убеждение, което не подлежи на последваща проверка и при спазване на правилата за формиране на волята на съдилищата. Всеки съд е суверенен да приеме даден доказателствен източник за надежден, след като го оцени в логическата му връзка с останалите и мотивира решението си. Не са пренебрегнати като източници на доказателства показанията на св. Х. и обясненията на осъдения, в какъвто смисъл са изложените в искането съображения. Съдържащата се в показанията на св. Х. информация не е превратно оценена и точно е прието, че от нея не могат да се правят изводи в поискания от защитата смисъл. Решението за отхвърляне обясненията на подсъдимия, в които е поддържал, че не е предлагал на Б. лекия автомобил, собственост на приятелката му и не го е улеснил при отнемането не са произволни и не са израз на "стремеж по всякакъв начин да бъде осъден само защото е изготвил допълнителен ключ за стартиране на автомобила". То е резултат на аналитичната дейност на съда и съпоставянето им с останалите източници на доказателства. При направената вярна оценка на доказателствената съвкупност и установените от нея подлежащи на доказване факти по чл. 102 от НПК съдилищата са достигнали до правилни правни изводи, а именно, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин и подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по приетата квалификация и форма на съучастие. Налице са съставомерните обективни и субективни елементи от състава на престъплението, в това число и приетата форма на съучастие помагачество. Умисъла на осъдения е установен от конкретно извършените действия, които обективно са насочени да подпомогнат извършителя при отнемането на автомобила. Решаващите съдилища са изложили достатъчно законосъобразни и подкрепени от данните по делото съображения относно специалната цел автомобила да бъде използван, а не да бъде присвоен. В тази им част мотивите на първоинстанционния съд са достатъчно ясни и конкретни и не представляват "абстрактни теоретични разсъждания, които не позволяват проверка на волята му", в какъвто смисъл са част от доводите на осъдения и като ги е възприел въззивният състав не е постановил съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. Оплакването за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за отмяна по чл. 348, ал. 1т. 2 от НПК не се подкрепя от данните по делото. Извън довода за допуснати нарушения при събирането и оценката на доказателствата, на които беше отговорено във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, то се мотивира с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. Част от съображенията му касаят допуснати нарушения на процесуалните права на друга страна в процеса и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Дори да се приеме, в отклонение с данните по делото, че в някаква степен е ограничено правото на пострадалата да участва в наказателното производство като частен обвинител или граждански ищец, това нарушава само нейните права, Упражняването на чужди права е допустимо единствено когато рефлектира върху правата на подсъдимия, а по делото очевидно такова не е налице, защото недопускането на пострадалата до участие в процеса е облекчило защитата му. Когато производството е срещу няколко лица законът допуска постигане на споразумение само по отношение на някои от тях, а доколкото в конкретния случай споразумението е постигнато в съдебната фаза на процеса в отклонение с изискването по чл. 384, ал. 3 от НПК, то нарушението е неотстранимо при ново разглеждане на делото и не е основание за възобновяване на делото. В частта по осъждането на Б. е налице влязъл в сила съдебен акт и правилно е прието, че съществува друг ред за евентуалната му отмяна. Неоснователен е довода, че въззивната инстанция съществено е ограничила правата му като не е обсъдила оплакванията му против правилността на присъдата и не ги е коригирала. Производството през Старозагорския окръжен съд е проведено по реда на глава двадесет и първа от НПК, като не са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3 от НПК. В съответствие с правомощията си съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, осигурил е възможност на жалбоподателя да изрази в пълен обем оплакванията си за начина, по който се е развило първоинстанционното производство и против правилността на постановения съдебен акт. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, подробно е обсъдила всичките му оплаквания и е посочила основанията, поради които не възприема доводите в тяхна подкрепа. Оплакването на осъдения за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и за нейното изменяване чрез намаляване по размер на наказанието в една част противоречи на основните правила на НК, от които съдилищата се ръководят при решаване на въпроса по чл. 301, ал. 1т. 3 от НПК, а в другата му част е неоснователно. Наказателната отговорност е лична и всеки от съучастниците се наказва с наказанието предвидено за престъплението, като се преценява конкретното му участие в общата дейност. Съображението на осъдения, че на извършителя на деянието е наложено по ниско по размер наказание противоречи на нормата на чл. 21 от НК. При решаване на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК какво наказание да наложи на подсъдимия първоинстанционният съд не е оценил превратно относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК, а доколкото е допуснал известни нарушения, въззивната инстанция ги е констатирала и коригирала, но не е имала основание да направи различна преценка за степента на обществената опасност на деянието и дееца и да измени присъдата в тази част. Определеното му за изтърпяване наказание от три години лишаване от свобода е индивидуализирано в рамките на закона, под средния размер предвиден за престъплението, като са взети предвид характера и степента на конкретното му участие. При обремененото му съдебно минало и демонстрираното пълно незачитане на установения в страната правов ред, намерило израз в извършване на деянието в изпитателния срок за който е отложено изтърпяването на наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода и в извършването на друго умишлено престъплание няколко месеца след това, за което също е осъден, намаляването на наказанието по реда на възобновяването на делото би било проява на неоправдан либерализъм и в разрез с целите по чл. 36 от НК. Преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване на законите и добрите нрави следва да бъде изолиран в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за приетия период от време. По този начин ще му се отнеме възможността да върши други престъпления и ще осмисли бъдещото си поведение. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлата в сила присъда № 2 от 7.01.2013 г. постановена по НОХ дело № 183/2012 г. на Радневския районен съд, потвърдена с въззивно решение № 63 от 22.04.2013 г. по ВНОХ дело № 1042/2013 г. на Старозагорския окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения съществени нарушения по чл. 422, ал. 1т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл