Решение № 8876 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2901/2010 г.

Решение № 8876 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2901/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "България Ер" АД против решение № 62/30.10.2009 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 17 състав, постановено по адм. д. № 6570 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 431/22.07.2008 г. на Началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено по реда на чл. 27, ал. 4, изр. 2 ЗАДС от Директора на РМД - София, в частта, с която е отказано възстановяване на акциз за м. 03.2008 г. в размер на 57 036.19 лв. по искане вх. № 0500-1389/24.04.2008 г. и е осъдено дружеството да заплати на РМД- София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 590.72 лв.

Касаторът твърди, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Позовавайки се на събраните в първоинстанцонното производство писмени доказателства и на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, касаторът, чрез пълномощниците си адв. Пасков и адв. Пенов, моли съда да отмени атакуваното решение, като постанови решение, с което да уважи жалбата срещу Решение № 431/22.07.2008 г. на Началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено от Директор РМД - София. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрк. Алексиев оспорва касационната жалба. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния закон и е обосновано.

Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли жалбата, съдът е установил следното от фактическа и правна страна:

На 24.04.08 г. "България Ер" АД е подало до началника на митница "Аерогара София" искане, на основание чл. 27 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, ал. 3 от ЗАДС, за възстановяване на недължимо внесен акциз за м. 03.2008 г., тъй като дружеството притежава качеството на освободен от акциз краен потребител. Към искането са приложени справка - искане, удостоверение № BG005100Е0019/27.04.07 г., издадено на "България Ер" АД, че търговецът е освободен от акциз краен потребител. Удостоверението касае изброените в него самолети, при получаване и използване на енергийни продукти на територията на летище "Аерогара София" - авиационно гориво JET - A1, с код по КН 271019210. Към искането са приложени справка за заредено гориво от "България Ер" АД за периода 01.03 - 31.03.08 г., талони за доставка и фактури, издадени от "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД. С писмо от 24.04.08 г. началникът на митницата е поискал от управителя на "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД копия от документи за закупено от дружеството гориво за реактивни двигатели, по които са издадени фактури, с получател "България Ер" АД, като са изброени 71 бр. фактури, описани в искането за възстановяване на акциз. Дружеството е представило фактура № 0000032218/02.02.08 г., ф-ра № 0000034359/03.03.08 г., ф-ра № 0000035878/18.03.08 г., ф-ра № 0000035762/25.03.08 г., с условие на доставка СIP Варна, Пловдив, София, Бургас за реактивно гориво Джет - А1. Към фактурите са приложени АДД № 7600006746/02.02.08 г., АДД № 7600007208/03.03.08 г., АДД № 7600007462/18.03.08 г., АДД № 7600007439/25.03.08 г., издадени от "Лукойл Нефтохим България" АД, сертификати за качество на горивото.

Митническият орган е съставил протокол за прихващане и възстановяване на акциз № 100/10.07.08 г., на основание чл. 27 от ЗАДС във вр. с чл. 110, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, в който е записано, че сумата в размер на 767 304.56 лв., представляваща акциз по фактури, издадени от предходния доставчик, е постъпила по сметка на Републиканския бюджет. Административните органи са констатирали, че зареждането на въздухоплавателни средства, собственост на "българия Ер" АД по част от талоните за доставки е извършено преди датата на издаване на АДД. Количеството на реактивното гориво е преизчислено при температура 15 градуса по Целзий. За доставките по тези талони е преценено, че не са представени необходимите доказателства за възстановяване на акциза. Митническият орган е предложил да бъде възстановен акциз в размер на 54 468.83 лв., а акциз в размер на 57 036.19 лв. е внесен и не подлежи на възстановяване. В решение № 431/22.07.08 г. на Началника на митница "аерогара София" е възпроизведено съдържанието на протокола за прихващане и възстановяване на акциз. Посоченото правно основание за отказа е чл. 84, ал. 2 от ЗАДС. Решението на началника на митницата е потвърдено мълчаливо от директора на РМД. В производството по обжалване по административен ред са депозирани копия от непредставените талони за доставка и фактури.

По време на съдебното производство е изслушано заключение по ССчЕ, констатиращо следните факти:

1. Фактурите за периода м. 03.08 г. с които е закупувано реактивното гориво, съответно талоните за зареждане, по които е отказано възстановяване на акциза, са на стойност 208 438.41 лв., с начислен акциз в размер на 57 036.95 лева.

2. Акцизът е платен по банков път, реактивното гориво е зареждано въз основа на талоните за изпълнение на полети по вътрешни линии от въздухоплавателни средства на "България Ер" АД.

3. Складовете за ГСМ на летищата в София, Варна, Бургас са разполагали с наличното реактивно гориво на "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД към датите на талоните, по които е отказано възстановяването на акциз. Летищата със своите ГСМ имат посреднически статут между собственика на авиационното гориво "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД и неговите клиенти. Посредникът зарежда от своите ГСМ определени количества реактивни горива от името и за сметка на посоченото дружество, срещу възнаграждение. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните. Митница "бургас" е предоставила със свое писмо информация, според която "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е производител на горивото, предмет на доставка по фактурите, издадени на "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД. Доставчикът е подал акцизни декларации и дължимият акциз е внесен по сметка на митницата с 2 бр. платежни нареждания.

При така възприетата фактическа обстановка административният съд е формулирал изводи, че решението на началника на митницата е издадено от компетентен орган, в предписаната законова форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон - ЗАДС, и неговата цел. В решението са изложени подробни мотиви относно така направените изводи.

Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Доводите на касатора за неправилност на съдебния акт са в следните аспекти, а именно: Съдът неправилно тълкува нормите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗАДС относно предвидените в закона данъчни облекчения за използвано гориво от въздухоплавателни средства на "България Ер" АД; неправилно наред с това приема, че е необходимо за всеки обект, където ще се използват енергийни продукти, да е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител и изключва зареждането на самолетите с гориво на летища Пловдив и Бургас. Незаконосъобразен е според касатора изводът на съда, че след като процесното гориво веднъж е било предмет на облагане с акциз при първоначалната негова продажба, то не може да се яви освободено от облагане по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Касаторът счита още, че първоинстанционният съд неправилно обвързва датите на доставките между "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и "Лукойл ейвиейшън България" ЕООД с датите на доставките между последното дружество и "България Ер" АД, а и на други авиокомпании, както и по принцип неправилно смесва възникналите в цялост правоотношения между горепосочените дружества. По твърденията на касатора съдът е достигнал до противоречивия извод, че съгласно чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗАДС дължимият акциз се внася в републиканския бюджет в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 ЗАДС от освободения от акциз краен потребител, само когато потреблението на енергийните продукти е различно от посоченото в неговото удостоверение, тъй като по делото е безспорно доказано, че горивото е използвано не за развлекателни полети, а за пътнически такива, а акцизът е внесен и е недължимо платен от "България Ер" АД.

Аргументите на касатора намират опора в закона и следва да бъдат споделени.

Съгласно разпоредбата на чл. 26 от ЗАДС (в сила от 1.07.2006 г. - ДВ, бр. 91 от 2005 г.) в случаите на изнасяне на акцизни стоки, внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява, а с ал. 2 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) е уредено, че с изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1, доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и обезпеченият/платеният за стоките акциз се освобождава/възстановява по ред и в срокове, определени с правилника за прилагане на закона, като това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

За конкретното искане за възстановяване на акциз за горива, с които се е осъществил вътрешен полет, са относими изискванията на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗАДС и чл. 22, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗАДС, за установяване на които като документи към искането е достатъчно да се представи фактура за закупени акцизни стоки по цени с включен акциз и документи, доказващи доставката на енергийни продукти за зареждане на въздухоплавателно средство. Или, предвид предписанията на цитираните по- горе две разпоредби, доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства следва да се счита за изнасяне и обезпеченият/ платеният за стоките акциз се освобождава/ възстановява по ред и в срокове, определени в ППЗАДС. Това не се отнася до плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди. Съгласно констатациите на изслушаната счетоводна експертиза, реактивното гориво е зареждано въз основа на представените талони за доставка за изпълнение на полети по вътрешни линии от въздухоплавателни средства на "България Ер" АД, обявени за пасажери по предварително разписание, както и за изпълнение на чартърни полети за организирани групи пасажери по предварителна заявка. При безспорна наличност на тези документи към искането в частта за заредено гориво, с което се е осъществил вътрешен полет, искането е основателно и следва да бъде уважено, като конкретните съображения за това са следните:

"България Ер" АД е поискало възстановяване на акциза по талони за доставка, чиито дати са преди издаване на АДД от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД на "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД, като първостепенният съд е приел, че не е предвидена такава възможност в закона. Изводът е неправилен, тъй като по време на административното оспорване и на съдебното производство са събрани доказателства, установяващи доставянето на процесните количества гориво от "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД на "България Ер" АД, съответно придобиването на реактивното гориво от дружество, което притежава качеството на краен потребител по смисъла на ЗАДС. Разминаването между датите на част от талоните с тези на АДД е обяснимо с механизма на зареждане на въздухоплавателните средства, констатиран от вещото лице. Доставката на реактивното гориво за въздухоплавателните средства на "България Ер" АД е осъществена чрез използването на единствения дистрибутор "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД, който е разполагал с необходимото количество реактивно гориво Джет - А1 към датата на талоните, но същевременно дистрибуторът не притежава удостоверение за краен потребител. Въз основа на сключени договори с концесионера на летищата в Бургас и Варна и със собственика на летище София, за доверително съхранение и управление, собственото гориво на "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД е зареждано от съответните складове ГСМ на летищата, от името и за сметка на дистрибутора, за което той е заплащал възнаграждения на концесионера. "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД, обаче, независимо, че е придобил първи по време реактивното гориво от производителя - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, и че е получил АДД, не е предприел съответните действия за възстановяване на акциза. В реда на гореизложеното административният съд е формулирал необоснования извод, че възможността за зареждане на въздухоплавателните средства с гориво следва да бъде предпоставена от наличието му към момента на неговото зареждане от ГСМ, а не от датата на формално издадения акцизен документ. В подкрепа на обратната теза са представените справки за приемо-предадено гориво и складови разписки, които не са оспорени. Административният орган е могъл да събере цитираните доказателства, което той не е направил и затова са неправилни мотивите на съда за липса на допуснати нарушения на административнопроизводствени правила в административната фаза на спора. Данните от писмените доказателства се потвърждават от заключението на вещото лице по ССчЕ, изслушано по време на съдебното производство.

Основателно е и оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че правно - релевантно за възстановяване на акциза не е притежаването на качеството на краен потребител от "България Ер" АД, а обстоятелството дали реактивното гориво е директното придобито от производителя му. Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗАДС предвижда, че освобождаването по ал. 1, т. 1 и ал. 2 се прилагат само за освободени от акциз крайни потребители. От данните по делото е видно, че дистрибуторът "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД не е краен потребител, поради което посоченото дружество не е предприело фактически действия за възстановяване на акциза за горивото, което е придобило от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Ако и на крайния потребител "България Ер" АД се отрече възможността да поиска възстановяване на акциза за същото гориво, това би означавало акцизът изобщо да остане невъзстановен, което не е целта на ЗАДС. В подкрепа на изложеното по-горе са действията на митническия орган, който е възстановил на "България Ер" АД част от акциза за горивото, заредено от "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД и за което не е имало разминаване между датите на талоните за доставка и АДД. Възстановеният акциз на "България Ер" АД е за гориво, по отношение на което АДД също са издадени на дистрибутора.

Следва да бъде споделен и доводът в касационната жалба, че неправилно съдът е приел, че е необходимо за всеки обект, където ще се използват енергийни продукти, да е издадено удостоверение за освободен от акциз кроен потребител, изключвайки по този начин зареждането на самолетите с гориво на

Летища Пловдив и Бургас. Същественото в случая е, че удостоверението се издава на субекта, ползващ данъчното облекчение, за всички негови въздухоплавателни средства, независимо къде те се зареждат с гориво - на летищата София, Бургас или Пловдив. Самолетите са собствени и наети от "България Ер" АД, а горивото се зарежда според полетите.

Въз основа на изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като материалноправно незаконосъобразно и тъй като делото е изяснено от фактическа страна - да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменено Решение № 431/22.07.2008 г. на Началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено по реда на чл. 27, ал. 4, изр. 2 ЗАДС от Директора на РМД - София, в частта, с която е отказано възстановяване на акциз за м. 03.2008 г. в размер на 57 036.19 лв. по искане вх. № 0500-1389/24.04.2008 г. и преписката да му се върне за удовлетворяване искането на дружеството за възстановяване на акциз. Оспореното решение на АССГ следва да бъде отменено и в частта за разноските.

Следва да се посочи, че по идентичен казус досежно отказано възстановяване на акциз на дружеството - касатор, за м. 02.2008 г., ВАС, I А отделение, е постановил Решение № 5531/28.04.2010 г. по адм. д. № 14 003/09 г.

С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 6 200 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение