Решение № 6582 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2018 г.

Решение № 6582 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на В. И. против решение № 1449 от 06.03.2018 г. по адм. дело № 12399/2017 г. на Административен съд – С.-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Център "Фонд за лечение на деца", представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което счита, че следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – С.-град е отхвърлил жалбата на В. И. против заповед № 122 от 23.10.2017 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 9 от Закона за държавния служител и във връзка с утвърдено щатно разписание, към 18.04.2017 г., е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен експерт в централна администрация с изключение на администрацията на Министерския съвет и на министерство" в Център "Фонд за лечение на деца" на Министерство на здравеопазването, считано от 24.10.2017 година. Съдът е установил точно релевантните факти по делото. От данните по административната преписка е видно, че със заповед № 59/19.06.2017 г., на директора на Център "Фонд за лечение на деца", на основание чл. 9, чл. 16а, ал. 2 от ЗДСл и чл. 325, т. 12 от КТ, служителят В. И. е назначен на длъжност "главен експерт" в Център "Фонд за лечение на деца" към Министерство на здравеопазването, длъжностно ниво 7, експертно ниво 3, код по НКПД 2422-6041, с ранг III старши, с дневно работно време 6 часа или 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица, считано от 19.06.2017 година, с наименование на длъжността по КДА: "Главен експерт в централна администрация с изключение на администрацията на Министерския съвет и на министерство". Съдът е констатирал, че с писмо изх. № 74-05-43/21.04.2017 г. на главния секретар на Министерство на здравеопазването, на основание чл. 21, ал. 4 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца", е предоставено утвърдено длъжностно разписание на Център "Фонд за лечение на деца", предложено с писмо вх. № 74-05-43/18.04.2017 година. В утвърденото длъжностно щатно разписание към 18.04.2017 г. са предвидени 5 щатни бройки за длъжността "главен експерт", която се заема по служебно правоотношение, код по НКПД 2422-6041, длъжностно ниво от КДА/КДД 7, експертно ниво 3, минимални изисквания за заемане на длъжността: образователна степен бакалавър, ранг IV младши, професионален опит 3 г., ниво на основната месечна заплата 17. Съобразно длъжностно разписание на Център "Фонд за лечение на деца" към 18.04.2017 г. за длъжността, заемана от В. И. не е предвидено същата да се заема при непълно работно време, т. е. предвиден е 8-часов работен ден. Поради това с оспорената заповед, на основание чл. 107, ал. 1, т. 9 ЗДСЛ - държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително, е прекратено служебното му правоотношение. С оглед данните по делото, съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и не са налице основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК за отмяната й. Към момента на издаване на оспорената заповед служителят е назначен на длъжност при непълно работно време, в хипотезата на чл. 16а, ал. 2 ЗДСл. Служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 9 ЗДСл, съгласно което органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително. Съдът, в съответствие с релевантните по спора обстоятелства, обосновано е приел, че в случая са изпълнени предпоставките на визираната разпоредба. Съгласно чл. 16а, ал. 2 ЗДСл длъжностите, които могат да се заемат при непълно работно време, се определят в длъжностното разписание на съответната администрация, като дневната продължителност на непълното работно време не може да е по-кратка от 4 часа и по-дълга от 6 часа, т. е за да е налице непълно работно време за определена длъжност, то тя трябва да е определена като такава в длъжностното разписание. Съгласно утвърденото длъжностно разписание към 18.04.2017 г., в сила и към датата на издаване на оспорената заповед, длъжността, на която е бил назначен В. И. при условията на чл. 16а, ал. 2 от ЗДСл - на непълно работно, следва да се заеме при пълно работно време. Възможността за заемане на определена длъжност на основание чл. 16а, ал. 1 ЗДСл на непълно работно време съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗДСл е изключение от общото правило, че длъжностите за държавен служител се заемат след конкурс. П. определяне на една длъжност за заемане по чл. 16а, ал. 1 ЗДСл на непълно работно време, за нея не се провежда конкурс. П. определянето на една длъжност, за такава на пълно работно време, същата следва да бъде заета след конкурс. Ц. на ЗДСл е длъжностите да се заемат след конкурс, за да се гарантира максимално добро кадрово обезпечаване на държавната администрация чрез конкуренция, основана на професионални качества - чл. 10, ал. 2 ЗДСл. При това положение, правилно съдът е приел за законосъобразно приложението на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 9 ЗДСл от органа по назначаване - държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително, което е основание за прекратяване на служебното правоотношение. Посоченото основание дава право на органа по назначаване едностранно, без предизвестие да прекрати служебното правоотношение със служителя. Касационните доводи за неактуализирано длъжностно разписание и неяснота дали същото е било осъвременено не намират подкрепа в данните по делото. В уволнителната заповед органът по назначаването се е позовал на длъжностното разписание от 18.04.2017 г., а съгласно същото длъжността "главен специалист" е предвидено да се заеме на пълно работно време, т. е. хипотезата на чл. 16а, ал. 2 ЗДСл е изключена. Съдът няма възможност да проверява следвало ли е да бъдат предприети промени в длъжностното разписание, както поддържа касационният жалбоподател и съответно да упражнява контрол за законосъобразност спрямо тези действия, съответно бездействия. В обхвата на съдебната проверка е наличие на утвърдено съобразно съответните изисквания длъжностно разписание и съответствие на уволнителната заповед с действащото към издаването й длъжностно разписание. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените от касационния жалбоподател касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски на Център "Фонд за лечение на деца" не следва да се присъждат, тъй като видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие на л. 7 от делото е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е договорено в размер на 590 лв., но е отбелязано, че същото ще бъде заплатено по банков път до 30.04.2018 г. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК - съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Следователно е било необходимо да се предостави доказателство за реално извършено плащане. Предвид липсата на доказателство за извършване на такива - платежно нареждане за заплащането им по банков път - такива не следва да се присъждат като недоказани. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1449 от 06.03.2018 г. по адм. дело № 12399/2017 г. на Административен съд – С.-град. Р. не подлежи на обжалване.