Решение № 10732 от 1.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2014 г.

Решение № 10732 от 1.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1275/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "ФСДУС" при община Сапарева баня против решение № 223 от 13.11.2013 г. по адм. дело № 165/2013 г. на Административен съд Кюстендил. Касационният жалбоподател излага съображения за недопустимост на решението, тъй като предметът на спора е законосъобразността на АУПОВ № 116 от 21.11.2012 г., с който е установено задължение за данък върху недвижими имоти, а съдът е изложил мотиви относно неправилното определяне на ТБО за същите имоти. Алтернативно се твърди също така незаконосъобразност на решението, като се оспорват изводите на решаващия състав, че процесният АУПОВ противоречи на материалния закон и целта на същия. Иска се обезсилване на решението, като се върне за ново разглеждане, за да се произнесе съда по спора, с който е сезиран. Или отмяната на същото като неправилно с пререшаване на спора по същество, като се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът - "Юкон София" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Венцислав Стефанов чрез адв. Георгиева оспорва касационната жалба като неоснователна и иска първоинстанционното решение като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна. Първоинстанционното решение е недопустимо, като постановено по спор, с който съдът не е бил сезиран. Това е така по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Кюстендил е АУПОВ за данък върху недвижимите имоти № 116 от 21.11.2012 г., издаден от гл. специалист "МДТ" при община Сапарева баня, потвърден със заповед № 3 от 5.03.2013 г. на директора на Дирекция "ФСДУС" при община Сапарева баня. С процесния акт са установени задължения за данък за собствени на дружеството недвижими имоти за периода 2008-2011 г. в размер на общо 6697,35 лв. ведно с дължимата лихва към 21.11.2012 г. Със заповед № 3 oт 5.03.2013 г. в производството по оспорване по административен ред, директорът на Дирекция "ФСДУС" е потвърдил процесния акт. В диспозитива на заповедта неправилно е посочено, че се потвърждава АУПОВ № 116 от 21.11.2012 г. за "ТБО" вместо за "данък върху недвижимите имоти", но от мотивите на контролния акт се установява, че е разгледан по същество именно процесният АУПОВ и съображенията на директора на Дирекция "ФСДУС" са относно законосъобразното установяване на данък върху недвижимите имоти, а не ТБО върху същите. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Кюстендил е отменил АУПОВ за данък върху недвижимите имоти № 116 от 21.11.2012 г., издаден от гл. специалист "МДТ" при община Сапарева баня, потвърден със заповед № 3 от 5.03.2013 г. на директора на Дирекция "ФСДУС" при община Сапарева баня. От мотивите на решението се установява, че съдът неправилно е определил предмета на правния спор, като съответно е събирал доказателства и е преценял законосъобразността на установяването на задължение за ТБО в процесния случай. По изложените съображения, макар и формално да е отменил АУПОВ, въведен като предмет на спора, същият не се е произнесъл по него, а е изложил съображения относно незаконосъобразното установяване на ТБО за процесните имоти, което не е предмет на процесния акт. Предвид горното, решението на Административен съд Кюстендил следва да се обезсили като недопустимо и делото да се върне на друг състав за произнасяне по спорния АУПОВ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,