Решение № 6619 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2018 г.

Решение № 6619 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Ф., чрез адв. Върбев като процесуален представител, против решение № 581 от 23.11.2017 г., постановено по адм. дело № 452/2017 г. по описа на Административен съд - П.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на РДНСК - Южен централен район, чрез пълномощника си юрк. Асенова, в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Г. Ф. срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-92/23.03.2011 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като извършител му е разпоредено да премахне незаконен строеж: "Вилна сграда и открит бар" в поземлен имот (ПИ) 006047, местност "Дъното", язовир "Б.", землище на гр. Б.. За да постанови този резултат, административният съд е приел жалбата за допустима, а по същество - за неоснователна. Обосновал е извод за процесуална и материална законосъобразност на оспорената заповед. Изложил е съображения, че строежите са изпълнени без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, като представените такива за стопанска постройка се отнасят за друга сграда, а разрешението за поставяне има за предмет дървен сглобяем павилион, а не обект с предназначение открит бар. Обосновал е извод, че като незаконни подлежат на премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доколкото оспорената заповед не е надлежно съобщена на жалбоподателя и за него не е започнал да тече срок за обжалване, правилно съдът е приел жалбата за подадена в законния срок и оспорването за допустимо. По делото е установено, че процесните строежи са изпълнени в ПИ 006047, местност "Дъното", язовир "Б.", собственост на жалбоподателя. Видно от приложения по делото нотариален акт през 2002 г. той е закупил земеделски имот - обработваема земя с площ от 7, 769 дка. В констативния акт от 30.11.2010 г. и в оспорената заповед строежът е описан като вилна сграда с размери 3,50 х 4,80 метра, покрита с двускатен покрив и открит бар с размери 7 х 7 метра, също покрит с двускатен покрив. От така направеното описание и изготвената окомерна скица е видно, че се касае за два строежа с различни характеристики. От представените по делото разрешение за строеж № 15/1.04.2004 г., одобрен архитектурен проект и обяснителна записка е видно, че на жалбоподателя е разрешено изграждането на стопанска сграда на един етаж със застроена площ от 35 кв. м с обособено помещение за селскостопански инвентар. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че на място е изпълнена вилна сграда със застроена площ от 21,83 кв. м, състояща се от едно помещение, в което чрез вътрешна стълба се достига до второ ниво с функционално предназначение - спалня. Данните по делото сочат, че имотът на жалбоподателя към 2004 г., когато е издадено разрешението за строеж, е земеделска земя. Съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи (отм.), в тях без промяна на предназначението се разрешава застрояване, свързано с ползването им, както следва: при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация на земята. В случая в имота на жалбоподателя е било допустимо изграждането само на стопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар с помещение за обитаване, каквато е разрешена, независимо от посочването на строежа като пета категория. Макар на място строежът да е изпълнен в разрешения обем като застроена площ, то същият представлява вилна постройка, което не съответства на предназначението му, свързано с ползването на земята за селскостопански нужди. Промяната на предназначението на поземления имот и урегулирането му в УПИ с предвидено свободно застрояване със заповед от 2008 г. би имало значение за преценката за търпимост на строежа в случай, че е изпълнен преди 31.03.2001 г., каквито данни по делото не са налице. Ето защо, крайният извод на съда, че с одобрените строителни книжа се предвижда стопанска постройка, а е построена вилна сграда, е законосъобразен и обоснован. За изпълнения на място строеж няма издадено строително разрешение и одобрен инвестиционен проект, което го прави незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че по отношение и на втория строеж са налице предпоставките за премахването му на същото правно основание. Представеното разрешение за поставяне № 3/18.06.2007 г. се отнася за преместваем обект, представляващ дървен сглобяем павилион. Констатираният строеж представлява открит бар, който по своите параметри, начин на изпълнение и предназначение не носи характеристиките на преместваем обект съгласно § 5, т. 80 ДР ЗУТ, а представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. За него липсват строителни книжа. С оглед изложеното направените от ответника констатации, определящи строежите като незаконни, не са оборени както в първоинстанционното производство, така и пред касационната инстанция. Времето на изпълнение на сградата - 2004 г. и на открития бар - 2007 г. предвид твърденията на жалбоподателя, че са изпълнени въз основа на издадените строителни книжа и разрешение за поставяне, изключва приложението на разпоредбите на § 16 ДР и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователни са възраженията, направени в касационната жалба, за незаконосъобразност на изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички направени в първоинстанционното производство възражения. По доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения в процедурата по издаване на оспорения административен акт относно невръчването на констативния акт е изложил подробни мотиви. В тази връзка следва да се посочи, че макар и нарушение на административнопроизводствените правила, незаконосъобразното връчване на констативния акт по реда на § 4, ал. 1 ДР ЗУТ (в относимата редакция) в хипотезата на отсъстващо лице, не е съществено такова. Ненадлежното съобщаване на констативния акт чрез залепването му на строежа, при наличие на известен в административното производство друг адрес, действително ограничава правото на защита на жалбоподателя, но не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Той е упражнил правото си на оспорване на административния акт, поради което в съдебното производство е имал възможност да направи всички свои възражения относно възприетите от административния орган фактически и правни основания за незаконност на строежа, както и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. В тази връзка доводите за допуснати при издаването на заповедта нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни. Невръчването на административния акт има за последица допустимост на съдебното оспорване, но не съставлява нарушение на процедурата по издаването й. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил правилно решение. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,