Решение № 5595 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2017 г.

Решение № 5595 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8567/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Л. Ж. Д. срещу решение № 647 от 18.04.2017 г. постановено по адм. дело № 1685 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - В. Касационният жалбоподател иска отмяна на обжалваното решение и изменение на същото в частта за разноските. Сочи, че съдът неправилно не му е назначил служебен защитник. Ответникът - Началникът на Трето районно управление (РУ) при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът e отхвърлил жалбата на Л. Ж. Д., срещу отказ (липсата на положителен отговор на искането по т. 2 от молба вх. № 43900-1850 от 17.05.2015 г. на Димова) на началника на Трето РУ при ОД на МВР - В. да й предаде газов пистолет "Екол туна", кал. 8 мм., № Т5129823, независимо в състоянието в което се намира. Решението е постановено, след като с решение № 11333 от 26.10.2016 г. постановено по адм. дело № 3360 по описа за 2016 г. на ВАС, е отменено решение № 2378 от 11.11.2015 г. по постановено адм. дело № 1685 по описа за 2015 г. на АС - В., в частта, с която производството по жалбата на Л. Ж. Д. е прекратено и делото е върнато на същия съд, за продължаване на съдопризводствените действия. За да постанови решението съдът е приел от фактическа страна, че във връзка с молба на Л. Д. с вх. № 43900-1850 от 17.03.2015 г. до началника на Трето РУ при ОД на МВР - В., същата е уведомена, че на 14.10.2013 г. с протокол рег. № 17695 е предаден газов пистолет "Екол туна", кал. 8мм, № Т5129823 от Д. Ц. З. Посочено е също, че лицето е запознато с чл. 213 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), че в случаите, когато собственикът не прехвърли собствеността в едногодишен срок от датата на предаване, оръжието и боеприпасите остават в полза на държавата. Приложен е заверен препис от протокол за приемане на ВВООБ, съгласно който за произхода на приетите ВВООБ предаващото ги лице е дало обяснение, че са намерени при основно почистване на дома на Ж. Д. АС - В. е установил, че Л. Ж. Д. е дъщеря на Ж. Д. Д. и към датата на смъртта му е негова наследница по закон. Почти три години от смъртта на Ж. Д., Д. З. е предал в Трето РУ при ОД на МВР - В. газов пистолет и пълнител, като е посочил, че го е открил в дома на починалия. В базата данни на МВР няма вписано на името на Димов разрешение за носене на оръжие и не са налице данни същият да е бил собственик на газовото оръжие. С цел установяване собствеността на пистолета, в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Ф. Т. И., Д. Ц. З., М. Т. Я. и С. Н. С., чиито показания съдът подробно е обсъдил в решението си. При така установеното съдът е посочил, че придобиването, притежаването и съхранението на газово оръжие е под регистрационен режим и лицето, което придобива газово оръжие не е длъжно да има разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, но трябва в указания от закона срок да уведоми съответното РУ на МВР за придобитото оръжие, като това се вписва в нарочен регистър. За процесното оръжие липсват данни как, от кого и за каква сума е придобито и било ли е придобито от Димов, доколкото в апартамента, в който той е живял са живели и други хора. Приел е, че липсват данни оръжието, за което Янакиев твърди, че е чувал, че Димов притежава, да е същото, което Златанов е предал в Трето РУ при ОД на МВР - В. Наред с това, към датата на подаване на искането до началника на Трето РУ при ОД на МВР - В. за връщане на оръжието, е изтекъл срокът по чл. 213 от ЗОБВВПИ, който е започнал да тече от изземването на вещите, в случая от предаването на пистолета - 14.10.2013 г. и е изтекъл на 14.10.2014 г. Поради това съдът е достигнал до извод, че Димова не може да получи оръжието към момента на подаване на молбата. Решението е правилно. При определения с решение № 11333 от 26.10.2016 г. постановено по адм. дело № 3360 по описа за 2016 г. на ВАС предмет на спора, решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон. Видно от чл. 213, ал. 2 от ЗОБВВПИ, собственикът на оръжието (в случая на газовия пистолет) може да прехвърли собствеността върху него в срок една година от изземването. Регламентираният в посочената разпоредба срок започва да тече от датата на изземване на оръжието и е определен от законодателя като едногодишен. Начинът, по който е регламентиран срокът, с начален и краен момент на изтичането му и липсата на възможност за неговото прекъсване и спиране, навежда на извода, че той е преклузивен. Дори и да беше установено по безспорен начин, че пистолетът е бил собственост на наследодателя на Л. Д., към момента на подаване на искането й от 17.03.2015 г. едногодишният срок за прехвърляне на оръжието е изтекъл. С изтичането му се погасява правото на притежателя на оръжие и боеприпаси да се разпорежда с тях. От друга страна по делото е установено, че лицето Ж. Д. Д., чийто наследник е жалбоподателката, няма регистрирано газово оръжие, което да се води на отчет в съответното районно управление, съгласно изискването на чл. 54 от ЗОБВВПИ. Собствеността на Димов върху процесния газов пистолет не е безспорно установена и от показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като липсват данни, че пистолетът за който се отнасят свидетелските показания е предаденият на 14.03.2013 г. от Д. З. в Трето РУ при ОД на МВР - В. В представената с касационната жалба част от съдебно решение липсват данни за постановилия го съд и отбелязване същото да е влязло в законна сила. Предвид изложеното представеното с касационната жалба доказателство не може да доведе до различен от направения от първоинстанционния съд извод, съответно - не може да се приеме за безспорно установено, че преди да почине Ж. Д. Д. е притежавал процесния газов пистолет. С определение № 9827 от 24.09.2015 г. по адм. дело № 10784 по описа за 2015 г. на ВАС, е оставено в сила определение № 2690 от 4.08.2015 г. по адм. дело № 1685 по описа за 2015 г. на АС - В., с което на Л. Ж. Д. е отказано предоставянето на правна помощ за процесуално представителство. С постановяване на определението на ВАС възможността за контрол по отношение на отказа на АС - В. е изчерпана. Относно направеното искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, следва да се отбележи, че след подаването на касационната жалба, в производство от чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е постановено определение № 1616 от 13.06.2017 г. по адм. дело № 1685/2015 г. по описа на АС - В., което не е обжалвано. С него присъденото юрисконсултско възнаграждение е намалено от 750 лева на 100 лева. След като обжалваното съдебно решение е вече изменено в частта за разноските, направеното с касационната жалба искане за изменението му е без предмет. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,