Решение № 164 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3360/2010 г.

Решение № 164 от 6.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3360/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Свиленград, чрез процесуален представител Зафирова, срещу решение № 13/26.01.2010 г. по адм. дело № 731/2009 г. на Административен съд - гр. Хасково, с което е отменено решение № 26/02.09.2009 г. на началника на митническо бюро - Хасково, потвърдено с решение № 8000-1029/30.09.2009 г. на началника на митница Свиленград. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Вегера" ЕООД, гр. Хасково, чрез адв. Русев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна съдът е установил, че на 8.10.2008 г. "Вегера" ЕООД е подало пред митническите органи документи за поставяне на стоката (14000 кг. черни маслини в саламура) под митнически режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на ДДС - освободена доставка за друга държава членка на ЕС", като е регистриран ЕАД № 08BG003107Н0028282/8.10.2008 г. Стоките по цитирания ЕАД са с произход Турция и са предназначени за Румъния. Видно от фактура № 176/6.10.2008 г. продавач на стоката черни маслини в саламура е "Вегера" ЕООД и купувач "MUGUR FRUKT" - Румъния; стоката е превозени от турски превозвач, като за превоза от България за Румъния са оформени международни товарителници CMR № А № 0182 с посочен изпращач "Вегера" ЕООД и получател "MUGUR FRUKT" - Румъния. Извършена е последваща проверка, при която митническите органи са установили, че представеният екземпляр от цитираната международната товарителница не е заверен в клетка 24 - "Стоките получени" от техния получател, поради което тази товарителницата не е приета като доказателство, че стоките са получени на територията на Румъния. В резултат е издаден оспорения административен акт, с който е прието, че не е налице документ, доказващ изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка (Румъния), следователно не е изпълнено изискването на чл. 45, т. 2 б, б. "а" ППЗДДС и за въведените стоки е възникнало вносно митническо задължение за плащане на ДДС. От правна страна административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено при съществено нарушение на административно производствените правила, конкретно на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 3, чл. 35 АПК. Наред с това, съдът е приел, че решението е издадено и в противоречие с материалния закон. В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени доказателства относно изпращането и транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Румъния, а именно заверена с подпис и печат на получателя международна товарителници CMR № А № 0182 с изпращач "Вегера" ЕООД и получател "MUGUR FRUKT" - Румъния, както и приемо-предавателен протокол от 7.10.2008 г., подписан от предалия стоката "Вегера" ЕООД и приелия същата -"MUGUR FRUKT". Според съда по този начин жалбоподателят е изпълнил изискването на чл. 45, т. 2 б, б. "а" ППЗДДС, в който способите за доказване на ВОД са посочени алтернативно - транспортен документ или писмено потвърждаване от получателя, че стоката е доставена, а в конкретния случай са представени и двата документа. Последното, съдът е приел като безспорно доказателство за това, че стоките по процесния ЕАД са доставени на получателя и е осъществена вътреобщностна доставка. Така постановеното решение е неправилно: Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС, освободен от данък е вносът на стоки, когато са налице едновременно следните условия: вносителят е регистрирано по този закон лице; в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. В конкретния случай първите две предпоставки не са били спорни в хода на осъществената от митническия орган последващата проверка. Спорен е бил въпросът дали вносителят "Вегера" ООД е осъществил със стоките последваща вътреобщностна доставка по процесния ЕАД, за да бъде същата освободена от данък. За доказване на вътреобщностна доставка на стоки, съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 6 от 2010 г., доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава - членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е осъществен от трето лице. В конкретния случай административният съд е приел за безспорно доказано осъществяването на ВОД от "Вегара" ООД, кредитирайки представените от дружеството международна товарителници CMR № А № 0182 с посочен изпращач "Вегера" ЕООД и получател румънското дружество, заверена с подпис и печат на получателя в клетка 24, както и приемо-предавателен протокол от 7.10.2008 г., подписан от предалия стоката "Вегера" ЕООД и приелия същата - румънското дружество "MUGUR FRUKT". Съдът дори е посочил, че чл. 45, т. 2, б, б. "а" ППЗДДС посочва алтернативни способи за доказване - транспортен документ или писмено потвърждаване от получателя, като е достатъчно да бъде представен само един от тях, а в случая са представени и двата документа. Настоящата съдебна инстанция намира този решаващ извод на съда за необоснован и неправилен, формулиран в резултат на допуснати съдопроизводствени нарушения от административния съд при гледане на делото и при преценка на доказателствата, събрани по него. Административният съд е кредитирал изцяло и безкритично представените пред него заверен в клетка 24 с подпис и печат на получателя - "MUGUR FRUKT" - Румъния екземпляр от международна товарителница CMR № А № 0182, както и приемо-предавателен протокол от 7.10.2008 г., между "Вегера" ЕООД и румънското дружество "MUGUR FRUKT", без да забележи, че датите на получаване на стоката и в двата документа предхождат датата на която за стоките по процесния ЕАД № 08BG003107Н0028282/08.10.2008 г. е разрешено вдигането им. Както товарителница № А № 0182, така и представения протокол за приемането на стоката от румънското дружество са от 7.10.2008 г., тоест, излиза, че стоката е транспортирана до Румъния и е приета от румънския контрагент преди да е било разрешено вдигането й от митническата служба на вноса. Следователно представените от жалбоподателя писмени доказателства, предвид така констатираното в тях съществено разминаване, не дават отговор на основния за спора въпрос - извършен ли е превоз на процесните стоки до Румъния и на какво се дължи разминаването в датите на процесния ЕАД, международната товарителница и приемо-предавателния протокол. От друга страна, съдът е пропуснал, а е следвало по реда на чл. 154, ал. 1 АПК да конституира като заинтересована страна по делото ТД на НАП-Хасково, тъй като с процесното митническо решение са определени публични задължения за ДДС и лихва върху него. В конкретния случай участието на ТД на НАП-Хасково би спомогнало за изясняване на фактическата обстановка по спора и установяване на обективната истина. В случай, че НАП със съответното си териториално поделение е било конституирано като страна по делото, съдът би имал възможност да изиска от тази страна представянето на относими за спора писмени документи. Видно от т. 5.14.4 от Доклад, изготвен от работна група от дирекция "Последващ контрол" на Агенция "Митници", който е част от административната преписка и който е послужил като фактическо основание за последващата проверка на декларацията е, че по информация от ТД на НАП-Хасково (писмо от 10.01.2009 г.) на "Вегера" ООД е възложена ревизия по ЗДДС със Заповед за възлагане на ревизия № 800788/16.12.08 г. Ревизионният акт, завършващ възложената ревизия със заповед № 800788/16.12.2008 г., е от значение за спора, поради което е необходимо изискването му по делото. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция преценява, че обжалваното решение е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения, които водят до липса на възможност за установяване на обективната истина по спора. Тези нарушения са основание обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а вместо това делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Хасковски административен съд. При новото разглеждане на делото следва да се конституира като заинтересована страна ТД на НАП - Хасково. На жалбоподателя следва да се укаже по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, че следва да ангажира по делото категорични доказателства относно транспортирането на стоките по процесния ЕАД до Румъния и в тази връзка да се изясни разминаването в датите на вдигане на стоките по процесния ЕАД, както и получаването им от румънския контрагент, съгласно представената товарителница и приемо-предавателен протокол. Също така, съдът следва да укаже на ТД на НАП-Хасково да представи по делото РА, изготвен във връзка със Заповед за възлагане на ревизия № 800788/16.12.08 г. на "Вегера" ООД. След това съдът следва да изгради изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Воден от горното, Върховният административен съд, първо А отделение.